IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС?

[Ани]

IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ

МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС?

1. Историята на братските кръжоци в провинцията се започва в гр. Бургас и се свързва с името на Пеню Киров.

 

2. Първият опит за братска комуна се извършва в гр. Бургас, която се проваля.

 

3. Първата атака срещу последователите на Учителя Дънов започва от гр. Бургас, като духовенството пише специална брошура срещу Тодор Стоименов.

 

4. По време на Балканската война 1912-1913 г. Минчо Сотиров е редови офицер от войската и предвожда дружина, която воюва срещу турците от посока Бургас надолу по Черноморието.

 

5. По време на Европейската война илит.н. Първа световна война Минчо Сотиров е командир на Пети Бдински пехотен полк, наброяващ няколко стотин човека. Като командир на полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е.

 

6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника.

 

7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника.

 

8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв.

 

9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е но са изчезнали.

 

10. След войната Минчо Сотиров бива пенсиониран. Връща се в гр. Бургас и след смъртта на Пеню Киров оглавява и става ръководител на Бургаското Братство. Понеже е свикнал като командир да дава заповеди и е бил свикнал на военна дисциплина, то членовете на братския кръжок възстават срещу него и пишат няколко писма до Учителя да бъде сменен. По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести.

 

11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите.

 

Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители.

 

12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр. София, който им отпуска също пари. Накрая с общи усилия се построява. Когато решават да го освещават викат и Минчо Сотиров. След освещението, той става и разказва защо не е могъл да построи този молитвен дом и преразказва думите на Учителя. Тогава се обръща към Кралю, посочва го с пръст и казва: „Този построи дома, така както каза Учителя".

 

Този разказ го знам от няколко места. А съм го записал и от Кралю Кралев, който бе за кратко време мой тъст. Какви времена на надежди и какви предателства след това дойдоха.Никога не предполагах, че съм се събрал с враговете си.

 

13. По-късно салона, който беше на негово име той го прехвърли на дъщеря си Милка Кралева. И когато започна да воюва, да води борба с другите му опоненти за власт, той загуби салона. Дъщеря му го продаде на друг и той обсеби всичко, което бе в него. А по-късно от своя страна също го продаде.

 

14. Цялата история е описана в „Изгревът" том XI, стр. 826-831, „Черният магьосник и омагьосаната принцеса". Прочетете я. Вярна е.

 

15. По същия начин както загубиха салона в София и целия Изгрев, по същия начин загубиха салоните в Нова Загора, във Варна. По един и същи сценарий, защото Силите на Разрушението бяха едни и същи и се ръководеха от едно и също място, от Духа на Заблуждението и Разрушението.

 

16. Салонът бе продаден, заключен и друг се настани да живее в него. Започнаха да водят дела пред съда. Онзи, който го бе продал имаше нотариален акт. Водиха дълги дела и похарчиха много пари и до 2002 г. още водят дела. А сега е продаден на друго лице.

 

17. По онова време от 1995 год. до 2001 год. аз ръководех и организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, което бях съхранявал 30 години. Ръководителите в провинцията в две поредни години ни правиха протоколи, че ще събират „десятък" и ще го дават за отпечатването на Словото по оригинала. Събираха, но ги насочваха на друго място и на мен, и за програмата чийто ръководител съм не дадоха нито стотинка. Писах на Димитър Добрев от Бургас да съберат пари и да финансират едно томче от Словото на Учителя. Даваха пари за адвокати, но не ги даваха за отпечатването на Словото. Ако бяха дали пари за Словото, то салона щеше да им се запази. А как?

 

18. Аз съхранявах оригиналния нотариален акт от салона в Бургас с имената на старите приятели, които са го построили. Аз го бях сложил в един плик, после го сложих в още по-голям плик, надписах го и го прибрах на скришно място, но на такова, че да мога да го намеря. И до днес не мога да го намеря. Търсих го. Ако го бях намерил щях да им го предам и щяха да си възвърнат салона. Но после разбрах, че те не искаха да дадат пари за отпечатването на Словото на Учителя, отхвърляха моята програма, а даваха пари за адвокати и за съдилища. Затова не се намери оригиналния нотариален акт и затова загубиха салона. Ако бяха дали пари, ако се бяха помолили на Учителя да се намери нотариалния акт, то Небето щеше да го извади от своето скривалище. Така всичко се затри. И нотариалниат акт и салона.