ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА

[blagodari]

• 84 • Източникът на Живота.

Животът на светиите и гениите от начало до край е само молитва. Това е живот напълно безкористен. Всички хора, които са готови да разбират молитвата по вътрешен, по интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който да може да изрази великата идея, скрита в понятието “молитва”. И днес по нямане на съответни думи, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително изразяват понятието “молитва”. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и Духа си към онзи източник на Живота, от който си излязъл. Ако човек оглупява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т. е. за първоизточника на Живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливостта към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което ще чуете да казва често: “Аз съм свободен човек, мога без Бога, мога без молитва”.

Да каже човек, че може да живее без молитва, то е все едно да каже, че може да живее без да диша. Спре ли дишането за един час, той ще разбере каква необходимост е то за него. Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благодарни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си – и в радости, и в скърби – ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят – нищо не съществува.