VII. БУКЕТЪТ НАБРАН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МАРИЯ ТОДОРОВА

[Ани]

VII. БУКЕТЪТ НАБРАН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МАРИЯ ТОДОРОВА

1. Историята за Букета набран от Учителя е описан в „Изгревът" том II, стр.

 

2. Дойде време и Мария Тодорова ми подари изсъхналия букет, който пазеше повече от 30 години. В момента аз го съхранявам.

 

3. Бях пожелал да ме заведат там, където са били с Учителя и което е било едно кътче от рая. Виж „Изгревът" том II, стр. 302-303.

 

4. Една сутрин Мария, Борис и аз застанахме пред портала на къщата и зачакахме на спирката да дойде автобуса и да ни закара до Симеоново, а оттам пеш да отидем до Бистрица. Чакахме около 5 мин. и ето една лека кола спря пред тях и ги попита: „Накъде ще пътувате?" - „За Бистрица". „И аз натам ще пътувам. Качвайте се". Настанихме се в колата. Вече знаех кой изпрати този любезен шофьор и ни качи. Свали ни на онова място, което му показа Борис Николов. Не пожела никакви пари. Беше като необикновена приказка за чудеса.

 

5. Вляво на пътя на 500-600 метра имаше малки могилки и хубава поляна. Там отседнахме, напалихме огън, пихме чай, кафе и почивахме. Беше месец май и всичко наооколо цъфтеше. Невероятна картина. Мария ми обясняваше, че на тази поляна са идвали с Учителя. Атмосферата се беше запазила. Върнахме се с градския транспорт. Въпросът за Бистрица в моето съзнание беше вече окончателно решен. Около 30 години след това на същото място построиха мотели, сгради. Винаги се случваше едно и също. Там където стъпваха краката на Учителя, след време идваха онези, които да обсебят, да опорочат и да променят. Тези сили крадяха всичко. С кражбата се хранеха и смучеха енергия и сила от местата, където бе стъпвал крака на Учителя. И това се случи именно тук. Както винаги и на всички други места.

 

6. От представеният материал, който съм цитирал, на всеки ще му стане от ясно по-ясно как ще се разреши въпроса със салоните. Учителят бе казал веднъж „На някои съзнания и същества за да им се поддържа стремежа към духовното и към Идеала им е необходима форма". Ето това е разрешението. Ако някои искат да строят салони - да строят. На мен не ми трябватсалони. Аз съм минал през този етап на строежите, на Скинията, на Храмове, църкви и салони.

 

7. От 1990-1999 г. аз организирах към 20 концерта по Слово и музика на Учителя Дънов. Когато ми трябваше салони, аз отивах и си ги откупувах. Ето сега от 2001 г. започнахме концерт-рецитали по „Изгревът". Отново са откупувани салоните и в тях провеждаме концертите. От 2001/2002 г. изнесохме 8 концерт- рецитали, ежемесечно.

 

8. Там където се събираха на Изгрева в едно клубче, което се бе превърнало на кръчма, то пода на салона се разцепи, запечата се и ги изгониха. Сега провеждат на друго място събранията един път седмично. Но мен не ми е нужно да ходя там. Но аз провеждам концертите на друго място.

 

9. Въпросът се разрешава така. Учителят бе завещал да се работи на малки хармонични групи. Ако на едно поколение му трябват салони, то да ги строи. На следващото поколение няма да му трябват салони. Това е разрешението, което е удобно за всички. Едни ще строят, други ще ги наемат за 3 часа с пари.

 

10. Аз бях изпратен от Небето да свърша една работа. Аз бях изпратен с програма, която е в мен, над мене и която моят ръководител я снема в съзнанието ми непрекъснато. Аз я изпълнявам. Чрез тази програма, аз запазих оригиналите от Словото на Учителя 30 години, издадох ги. Чрез тази програма, аз издадох XV тома „Изгревът". Чрез тази програма, аз правя концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя от 1990-1999 г., а от 2001 г. концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и музика на Учителя. Чрез тази програма се реализират десетки музиканти, инструменталисти и певци. Духът на Словото работи по различен начин.

 

Какъв е изводът? Небето изграща онзи, който е определен, на когото дава кредит от духовния свят и му съдействува за програмата му. В същото време се явяват онези сили, които противодействуват и рушат. И те съществуват. Ето защо съм въвел тази глава „Духът на Истината и Духът на Заблуждението". За да се опише съзиданието и разрушението! Да се знае и да не се заблуждават.

 

11. На мен не ми трябва Братски съвет. Аз съм си Братския съвет. Не ми трябва Ръководство. На мен не ми трябва Ръководител от Братския съвет. Аз си имам духовен ръководител и му изпълнявам програмата. На мен не ми трябват самозванци, като учители, проповедници, ясновидци и пророци. Аз съм си ясновидец, пророк и осъществител на програмата, която ръководя. Аз съм си всичко.

 

12. Ако ми трябва салон, аз си го наемам, плащам наем. Правя концерт- рецитал, за душите, които търсят контакт с Школата на Учителя. Това е букетът на Учителя набран и подарен на Мария Тодорова за Школата.