СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ.

[Северина]

• 657 • СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И

МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ.

Любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики

работи, а Милосърдието е низходящ процес, т. е. процес на слизане,

на жертва. Милосърдието включва служенето, снизхождението

към малките и слабите същества. Между Любовта и Милосърди-

ето съществува тясна връзка. Ако Любовта не се прояви между

майката и бащата, детето не може да се роди. Обаче щом се роди

детето, Милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него.

Ако Милосърдието не поеме детето, то умира. Следователно, за

да реализира своя идеал, Любовта трябва да се поляризира, да има

слизане и възлизане на нейните сили. Някои религиозни хора ис-

кат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в

постоянна чистота. Те не искат да слязат в долините между хората,

да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се

лишават от благата на Живота. Човек трябва да слиза и да се качва,

да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само

при това положение той ще се развива правилно. Някой се е качил

на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив;

това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините, те

страдат и се мъчат, чакат някой да им помогне и ти, който стоиш на

върха, трябва да слезеш между тези хора, да работиш рамо до рамо

с тях, да им помагаш. Да мисли човек, че от върха на планината

може да реши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да

мисли човек, че в един момент може да стане Ангел, да прехвръкне

пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това

е заблуждение. Любовта трябва да роди Милосърдието. Ако не роди

Милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещия не проявя-

ва милосърдие към ближните си, Любовта ще му създаде големи

противоречия. Любов без Милосърдие не е истинска Любов. Любов

без Милосърдие не може да се приложи. Милосърдието е средата,

в която Любовта се разрежда, за да стане леснодостъпна за човека.

Сегашният човек още не е готов да възприема Любовта направо,

във всичката й сила и пълнота. Ближните ви, това са притоци на

вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите

ближните си в себе си, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е

отношението на човека към неговите ближни, такова е отношение-

то на Бога към него. Ние съществуваме благодарение на Божията

мисъл – Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане

да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света.

Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо

същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията

мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла

мисъл в себе си, за да потече Вечният живот през вас, да се радвате

на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да

носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в себе

си, той ще пресъхне.