Jump to content

Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта)


Recommended Posts

236 Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта).

В Природата съществуват ред Разумни сили, с които тя си служи като подтици на човешката душа. Една от тези сили е Любовта, друга е Вярата (Мъдростта). Любовта е средата, в която човек живее както рибата във водата. За да не се удави, той трябва да разбира законите й. Като влезе във водите на Любовта, човек трябва да гледа да не се удави. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в Огъня на Любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до Светлината на Любовта, гледайте да не почернеете. Като се намирате под Красотата на Любовта, гледайте да не погрознеете. За да не изпада в тези положения, човек трябва да е готов да се ползва от Любовта. Тя е Сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е Сила, която движи всичко в света. Хората коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с метода на Любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”. Вторият ще приложи един от методите на Любовта и ще каже: “Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея”. Кой може да вярва в успеха на своята работа? – Само онзи, който има Знание и Любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира Разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва в неговата устойчивост. Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи Вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта обаче има отношение към слабите, към страдащите. Например, ако на двама души – един вярващ и един любящ – им предложат една малка колиба и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? – Човекът на Любовта ще избере малката колибка, а човекът на Вярата – голямата, високата вила. Това е защото Вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини. Любовта работи с малки, със слаби величини.

Оттук виждаме, че Вярата и Любовта са две противоположни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини. Затова намерите ли се пред големи мъчнотии, ще си послужите със закона на Вярата, а при малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят Любовта там, където Вярата трябва да действа. Те искат да побеждават големите мъчнотии с Любов, но не успяват. За да решите някаква мъчнотия с Любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че Любовта е сляпа за погрешките и слабостите на човека. Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова малки, той има сила и Дух в себе си да работи за изправянето им.

Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на Мъдростта, в който Вярата взема участие, не намалява нещата, а ги приема в тази форма, в която съществуват, и иска тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не можал да научи урока си, понеже майка му била болна или че нямал учебници и т. н. Учителят казва: “Зная всичко това, влизам ти в положението, но урокът трябва да се научи”. Значи Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.

Като ученици при самовъзпитанието си вие трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта, а като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата. Всички големи борци са започвали с Любовта и са свършвали с Вярата. За да развият мускулите си, те са започвали с Любовта. Те са обичали работата си и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към по-сложни и по-сложни. А като дойдат до известно положение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обявяват за готови борци. Те имат вече Вяра в себе си и работят с нея.

И тъй, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и вървете към по-големите. Като ученици, вие трябва да работите с Любовта, да преодолеете вътрешния страх.

Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва към постепенното им възпитание. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към друго. Държи ли всички желания едновременно в сърцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. Едно възвишено желание като желанието за съвършенство хармонизира всички противоречиви желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на Възвишените същества. Възвишените Същества използват и най-малките мисли и желания на хората като малки поточета. Същевременно те използват и всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Какъвто и да е човешкият живот, той може да повдига или да понижава човека, но във Вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на Вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...