Jump to content
Светулка

Лекуване на хора - Елена Цочева

Recommended Posts

4. Лекуване на хора

1. Неизброими са случаите, в които Учителят лекува и помага физически и духовно на хора, отправили своя зов към него и търсещи подкрепата му. В Хасково един кръстниковист чува за Учителя. (Кръстников е ученик на Учителя, но напуща школата и прави свое духовно течение).* Той прочита книга от Кръстников за учителите, в която поставя себе си на първо място, а Петър Дънов някъде далеч след себе си. У него се заражда желание да се срещне с Петър Дънов и да провери кой е истинският Учител.

 

Той си мисли: „Ще отида в София на Изгрева, ще нося книгата от Кръстников, ще му я подам и ако той е истинският Учител, ще я отвори точно там - накрая, дето пише за него, и ще го прочете."

 

Всичко хубаво, но той е беден човек и няма средства, за да пътува до София. По това време се разболява синът на един богаташ от Хасково. Много лекари го лекуват, но резултат почти няма. Богаташът научава, че този наш кръстниковист се занимава с окултизъм и познава Учителя. Отива при него и му казва: „Можеш ли да дойдеш с мене в София, да ме заведеш при Петър Дънов, защото аз не съм запознат с тези хора, а ти си по- близък с тях?" „Не мога да дойда до София, понеже нямам пари за път." „Абе, ела с мене, аз ще ти платя всичко."

 

Качват се на влака и намират Изгрева в София. Явяват се при Учителя, който ги приема в гостната си стая и дава съвет за лекуване на болното дете, което скоро след това оздравява. Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с богатия, Учителят се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл?" Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител.

 

2. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания."

 

Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителят се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред."

 

Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.

Питам я в колко часа и е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя.**

 

Брат се разболява от туберкулоза. Учителят го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена?" Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена. Минават няколко дена и той си заминава от този свят.

 

3. Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителят посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат и, но не му казва, че е болен от туберкулоза. Учителят посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма дамаждана 40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея. След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още доста време.

 

 

* Виж « Изгревът» том XVII стр. 630. 632-636.

** Виж « Изгревът» том IIстр. 284, N155; томXVII стр. 684-685.

 

 

4. Сестра Елена Стефанова от Ямбол обикнала брат Влайчо от с. Конево и искала да се омъжи за него. Отива при Учителя и Го пита: „Ще ме вземе ли човека?" Учителят и отговорил: „Ако се качваш на една висока планина с голяма раница, какво ще направиш?" Елена не обърнала даже внимание на думите Му и пак Го попитала: „Ще ме вземе ли човека?" Учителят повторил въпроса си: „Ако се качваш по една висока планина с голяма раница, какво ще направиш?" Като потретила въпроса си, Учителят се изправил, погледнал я строго, махнал с дясната си ръка и казал: „Аз ти дадох отговор. Ти не чуваш, прави каквото щеш!"

 

Елена намерила мъж и заживяла с него. Родила две деца, но не се били оженили. Тя направила въпрос пред мъжът си, че трябва да се оженят, за да не се подиграват хората на децата им. Най-после, след дълги разправии се оженили. Но той постоянно ходел някъде и не казвал къде ходи. Елена го попитала къде ходи постоянно вечер до късно (бил комунист) Той и отговорил, че е по-хубаво да не знае къде ходи, за да не си навлече беля на главата.

 

Полицията го подгонила като комунист и много пъти идвали в дома и, като насочвали автомат към нея, да каже къде е мъжът и и с кого се среща. Тя им казала, че не знае къде ходи мъжът и, и той и казал да не знае къде ходи, за да не си докара беля на главата си. След дълги посещения, най-после полицаите я оставили на мира. Дошли комунистите на власт и мъжът и като голям комунист заел важна длъжност в градът. Скоро намерил млада мома, напуснал жена си Елена и се оженил за младата. С големи мъки тя отгледала децата си. Минала през големи мъки и страдания - резултат на непослушанието и. Децата и я оставят, а тя започнала сериозно да работи за своето духовно развитие. Живееше в голяма беднотия, но винаги беше готова да раздели това, което има с някои закъсал.

 

Около 1990 г. дойде на езерата със скъсани гумени цървули и ходеше боса. Видях я и и дадох нови шушони с вата отвътре, които и топлели много. На другата година ми каза, че ги е носила и през цялата зима.

 

На Рила се грижех за храната и и и дадох някои дрехи. При слизане от езерата, заваля силен дъжд с град. Слизахме заедно със сестра Елена и тя се събу боса и така стигнахме до Горският дом, където дъжда спря, огря слънце и докато чакахме рейса за София, дрехите ни изсъхнаха.

 

Много пъти сме се срещали с Елена на градината в Айтос. Тя ме обичаше и ми целуваше ръцете. Разговаряхме по братски и лични въпроси. Какво велико нещо е да слушаш Бога! „Да бих те слушал!"

 

 

5. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш!"

 

Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя

не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка - треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си.

 

Василка има дъщеря - Лиляна, на която не и върви в любовта, и не може да си създаде семейство. Лекарите и казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите и казват, че ще си замине след

няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва и точно и датата на женитбата, а съпругът и ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка благодари за помощта, получена от Мария.

 

Василка Иванова е същата сестра, за която съм писал на 155 страница от книгата „ Светъл лъч" София 1998г., която преди заминаването на Учителя завежда сина си Христо да го питат какво да учи. Той му казва да следва медицина и става отличен лекар.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×