Jump to content

Лекуване на хора - Мария Шопова,София Шопова


Recommended Posts

6. Мария Шопова

се омъжва млада и попада при трудни семейни условия. Свекървата и София не успява да я обикне. Свекърът и мъжът и са месоядци и обичат много да им угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи. Шивачка е и работи с голяма любов и отлична обхода към клиентите си. Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки, който идва при нея, а синът и Стефан бил изял цяла ливада с магии.

Мария и отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много и тежи,че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взема месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква и на душата и разбира, че Учителя е с нея.Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен - си казва: "Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам."

На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя." Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той и съобщава

предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя.

Мария Шопова обича истински свекървата си София и каквото и каже, тя се съгласява с нея. София и казва, че е пазарджишка циганка, а Мария и отговаряла,че е такава, не може да се измени. Тя търпи всички обиди и и казва сестра София.Тя и отговаря: "Не съм ти никаква сестра." Тя я обижда, а Мария и казва: „Колко си добра сестра София, Бог да те благослови!" В нейното лице Мария вижда един добър работник за Бога и делото Му на земята, но която не може да се освободи от ревността. От нея Мария приема новото,става вегетарианка и почва да посещава редовно беседите на Учителя.

7. Със София Шопова се запознах на Изгрева през 1939 г., една неделя, когато тя идваше редовно на беседи. Аз бях малък, но братският живот ни свързва и станахме приятели, както аз лесно се сприятелявах с възрастните братя и сестри.Имахме някаква силна връзка от миналото, която продължаваше и сега с по-голяма сила и тя много ме обичаше. По-късно се сприятелих и със снаха и Мария Шопова.При един разговор с нея, тя ми разказа как се е свързала с Учителя. Мъжът и бил чиновник по железниците с малка заплата - недостатъчна за нуждите на семейството и. Тя се принудила покрай голямата си домашна работа да шие на чужди хора, и изкарва по някой лев. Една вечер решила да довърши една поръчка и да шие до 24 часа и тогава да си легне. Мъжът и като никога се върнал по-рано, доста уморен. Хапнал и веднага легнал и заспал. София макар, че била много уморена от домакинската си работа не спирала да шие. Погледнала уморено към часовника, който показвал 24 часа без 15 минути. Уморения и поглед се плъзнал по стената и стигнал до прозореца, на който забелязала, че се появил един бял облак.Тя заковала погледа си в този феномен и забелязала, че в облака се очертава една фигура на възрастен човек до кръста, облечен в бяла дреха, косите и брадата му също бели, а очите му меки, но светещи. Скача от стола от уплаха, и иска да вика,но до себе си забелязва жена, обърната с гръб към нея. Тя протяга ръката си и я слага на дясното и коляно и и казва: „Не бой се!" София, макар и силно уплашена от видяното я попитва: „Кой е този, който виждам в облака" - „Спасителя, на когото се помоли!"

София коленичила и почнала да се моли. Непознатата запява песен, неизвестна за нея, която тя никога не била чувала. Непознатата и казва и тя да пее с нея и София запява. Песента свършва, а жената е още до нея гърбом и си крие лицето. София я попитва: „А ти коя си?" -Света Петка" и отговаря тя. София бързо излиза от унеса, в който била изпаднала от сърдития вик на мъжът и, събуден от песните, който скача от леглото и и казва: „Ти си полудяла!" Какви песни пееш посред нощ и ме събуди. Не знаеш ли, че съм преуморен. „Чакай бе, вика тя. Не съм луда и слушай дати разкажа, но да отидем в стаята на децата, защото тук ме е страх." София му разказва за видението, което имала, а мъжът и се успокоил и легнал да си почива.

На другият ден София отива в черквата и оглежда всичките икони, но никъде не намира образа на видението, което видяла. Ходила на манастири и други черкви, но образа на светлият старец никъде го нямало. Минали 19 години, през което време се местили в различни градове на провинцията. В съзнанието и останал незабравим светлият образ на стареца, който и се явил във видение. Брат и заминал за чужбина и отначало се обаждал от време навреме, но скоро престанала кореспонденцията. София много го обичала и започнала да търси ясновидец, който да и каже нещо за него. Препоръчали и Любомир Лулчев, който живеел в квартал Изгрева. Тя проучила къде се намира квартала и бараката, в която живее Лулчев. Една сутрин рано отива при него. Той я успокоява, че брат и е добре и скоро ще получи писмо от него. След това двамата отиват към полянката, където се играе Паневритмията и тя вижда по средата на полянката образа на белият човек, заобиколен от много хора, с които той разговаря.

Сълзите от очите и потичат от радост и тя си казва: „Намерих те Господи!" Душата и се изпълва с неземен вътрешен мир и непреривна радост. Това е първата и среща с Учителя,която осветява умът и. Тя започва редовно да посещава беседите и записва всичко, което я интересува.

Тя страдала от подуване на краката и ръцете. В една от беседите Учителят засяга въпроса за нейните болести (тя мислено го пита), че се дължат на неправилната и сърдечна дейност, силните и тревоги и чувствата на които дава ход, но те внасят тъмнина в живота и. Сестра София се коригира и оздравява. Започва да мисли дълбоко за всички въпроси в живота си и оздравява. С изненада тя констатира, че песните, които тя беше пяла със Света Петка, се пеят в салона. София научава братските песни, става вегетарианка и коренно променя живота си. Става добра приятелка със сестра София Попова, като нея изстрадала душа, мила и блага, готова да помага на всички страдащи. Тя обича много своят единствен син Стефан и не желае да го даде на никоя жена. Обаче, Стефан се влюбва в красивата Мария и се оженва за нея. Тя завършва училище за шивачка в София и става отлична модистка. София Шопова не може да приеме снаха си Мария в сърцето си и постоянно я кори и намира кусури. Мария Шопова и отговаря с голяма любов и търпение. Тя знае. че свекървата и е много будна и добър ученик на Учителя, а и тя я запознава с Братството и Учителя. София става дежурна по кухня с още две сестри на Изгрева и изкарва дежурството си от един месец и няма кой да ги смени. София инструктира снаха си да поддържа реда в къщата и, а Мария отлично се справя с всичко. Групата им решава да продължи дежурството си и изкарват още един месец да готвят. Пак не идват сестри да ги сменят. Тогава София отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вече 2 месеца няма кой да ни смени в кухнята!"

Учителят се усмихнал и казал: „Сестра, работете, докато има за кой да работите. В бъдеще и да искате да работите, няма да има за кого. Работете сега, да получите благословението, което Бог ви е определил." Така София готви 3 месеца, а снаха и Мария поддържа изрядно домът им.

8. Житейският път на Мария Шопова

На 21.02.1937 г. Мария ражда дъщеря си Йорданка, 1939 г. пак забременява и решила да абортира, да не ражда второ дете. По това време мъжът и Стефан е в Румъния и попаднал в затвора. Мария му писала, че е бременна, а мъжът и отговорил, ако е от него да го роди. Тя се обидила много и изменя решението си, решава да роди. Аз се срещнах с нея и и казах, че ако не роди това дете, мъжът и Стефан ще си замине. Желанието на майка и да я абортира донася големи страдания на детето. На 12.01.1940 г. ражда дъщеря си София.

8.1 София Шопова (Тя е внучка на баба си София Шопова), която от раждането има болестта рак на гърлото. Не и върви в учението. Животът и е неразривно свързан с тоя на майка и Мария, която с голямата си духовна сила я поддържа и още е жива досега. София минава през големи страдания и болки (от рака). Много пъти я водят на болница и лекарите правят диагноза, че тя ще си замине най-много след 2-3 месеца, но тя все остава жива, а лекарите и професорите,които я лекуват и и правят диагнози, си заминават един по един. Голямата и дъщеря Йорданка е много ученолюбива, отличничка в гимназията, а на София, както казах, не и върви и едва изкарва средно образование. Йорданка влиза в университета и следва химия, а сестра и София има много нисък бал и майка и Мария се чуди къде да отиде да учи.

Мария се помолва да се уредят въпросите на малката и дъщеря.Тогава Мария шие една много хубава рокля на една директорка на курсове за медицински сестри в детските градини (ясли). От благодарност за хубавата рокля, тя предлага на Мария да приема София при нея да учи. Мария и казала болката си, че дъщеря и има много нисък бал и никъде не може да продължи да учи. Директорката и казва да даде документите на дъщеря си. Тя ги урежда - променя оценките в дипломата и, и след конкурса е първата от кандидатките.

София завършва курса като медицинска сестра в детските ясли и започва да работи в руската детска градина, където са децата на повечето големци в София. София обича много децата и си гледа много добре работата, и всички деца я обичат и търсят. Тя постоянно боледува и често ходи до болницата за прегледи и лечение. Постоянно опровергава прогнозите на лекарите и професорите, че скоро ще си замине, но много от тях си отиват, а тя остава (зад нея е майка и Мария - Учителя). Много от болните като нея си заминават. Болните постоянно се оплаквали от непоносимите болки, които имали. Тогава професорът им казвал: „Когато видите, че София Шопова се оплаква, само тогава и вие можете да се оплачете."

От хубавото отношение към децата, тя става много близка и обичана от родителите на децата, които и имали пълно доверие Децата, отгледани от нея, като пораснали и се оженили, довели своите деца пак в детските ясли, в които работела София Шопова. Тя се омъжва за един машинен инженер. Мария казва на приятеля и, че дъщеря и е болна и не е за женене. Но той я обичал много и се оженил за нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...