Jump to content
Светулка

Лекуване на хора- Мария Шопова

Recommended Posts

Мария Шопова

8.2 Тя ражда две деца - дъщеря и син и ги отглежда в яслите - Йорданка завършва химия и както е обикновено в България работи това, което не й е работа. Става главен инспектор в Министерството на финансите и прави ревизии на най- големите комунисти и много от тях ги дава под съд. Имаше много неприятности, и често идваше при мен да се съветва по сложните ситуации, в които изпадаше.

Понеже отлично си гледаше работата, макар, че не беше партийка дълги години работи на този отговорен пост. Йорданка има две дъщери и много мъчнотии с отглеждането им.

8.3 Малката Арлета е при баба си Мария, която я отгледа до 18 години.Всички несгоди и товари, изживени от дъщерите й се сипеха върху главата на сестрa Мария Шопова. Арлета учеше цигулка в Музикалното училище и го завърши. Стана добра цигуларка. Арлета беше претенциозна и работата не й вървеше. Скоро напусна свиренето. Баща й Павел беше главен инженер на Кремиковци и много обичаше дъщеря си и сестра Мария, която я гледаше. Арлета беше красиво момиче и обикна едно момче, с което имаше хубаво приятелство. Тя ме обичаше и мен. Веднъж като приказвахме, тя се разсъблече гола пред мен и баба й и ме попита какъв ще е живота й занапред. Погледнах я и казах, че ще мине през големи страдания, особено в отношенията си с момчетата. Минаха няколко месеца и няколко момчета, които завиждали на приятеля й, го убиха и Арлета изпадна в голяма депресия. Докато живееше при баба си, тя 18 години е вегетарианка, като отива при баща си,тои я кара да яде месо, и Арлета се отравя и едва я спасяват в Пирогов от смърт. Това я разтрои напълно и изгуби всичко духовно, насаждано от баба й Мария 18 години. Отиде в чужбина, където работеше с цигулката си. Върна се в България и още не може да намери равновесие в себе си и често боледува.

8.4 Разказите на Мария Шопова

През Мария Шопова минаваха всичките им мъчнотии и тя ми казваше:

„Светозаре, дала съм 10 молби до Бога, ако дойда в друг живот на Земята, да не се женя за никого - да им нося товарите от глупостите, които правят." Освен внуците си, Мария имаше над сто приятелки, на които беше изповедница и им помагаше много в мъчнотии, които имаха в живота. От това често се натоварваше извънредно, и аз често трябваше да ходя при нея, да й помагам. Имахме много силна вътрешна връзка и само като я помилвах, тя излизаше от болезненото си състояние. Мария обичаше много планините и посещаваше често Рила и Витоша. На Витоша имаше една заградена от лешници полянка, наблизо извор, където повече от 10 години прекарваше през лятото. До нейното място сега е международната станция на лифта от Симеоново до „Алеко". Имаше дотам коларски път и зет й Павел я закарваше дотам с багажа й. Там Мария прекарваше в тишина и спокойствие повече от месец. На изток от там се виждаше добре изгрева на Слънцето. Веднъж сестра ми Величка отива при нея и по пътя се спъва и пада. Една голяма пръчка се забива в кракът й. Мария изважда пръчката, промива и бинтова раната й. Тя беше изключително мека и благородна, с голямо добро сърце и разположение към всички страдащи хора.

Мария е родена в Пловдив и семейството й било комунистическо и някой от нейните роднини загиват. Благодарение на това, че отива да учи шивачество в София, тя се спасява от честите провали, които ставали с комунистите от Пловдив и остава жива. В хороскопа й на Асцендента й изгрява зодиакалният знак Водолей с Уран на Асцендента съвпад с Марс. Това й дава голяма изобретателност, силна интуиция и голяма сръчност в работата си. Още в училището се отличава като най-добра шивачка и моделиерка. Това се подчертава и от отличните аспекти, които има господаря на кармата й, и покровител на занаята й - шивачеството (Сатурн - ретрограден тригон със Слънце, тригон с Меркурий, тригон с Марс, тригон с Юпитер, полусекстил Нептун, съвпад Плутон, латитюд Марс и Юпитер). Освен това Сатурн е в знак Близнаци, което дава научна насока на моделирането и голямо задълбочаване и прецизно изпълнение на всеки модел. Мария Шопова е отлична модистка и прави нови модели дрехи и за хубавата си работа получава като награда „Златна игла". Явява й се Учителя във видение и й казва да прави и шие модели, които да бъдат абсолютно симетрични. Да няма странични копчета и други допълнения, които нарушават симетрията. Мария шиела, и преди да свърши работата си, казвала на клиентката си да й плати колкото тя желае. Така тя отглежда двете си дъщери и облекчава много мъжът й Стефан по грижите за семейството й. Зълва й често ходела в съвета и я клеветяла, че шие частно, много пъти я глобяват. Тя плащала глобите и продължавала да обслужва хората. Тя е шиела на най-високопоставените дами в София. Едновременно с работата си, тя редовно посещава беседите на Учителя в салона. В 3 часа сутринта се събирала група на повече от 10 души, живеещи около гарата и заедно са тръгвали за беседа и винаги са отивали на време. Тя пееше много хубаво братските песни. Най-много тя обичаше песните: „Аз в живота ще благувам" и „До ще ден". Понеже беше свързана с много хора, които я обичаха, остана 4-5 години по-дълго на Земята. Дъщеря й Йорданка се беше залепила за нея и не даваше и дума да става за нейното заминаване. Тя се грижеше години за Мария и когато често тя загазваше, я изпросваше от Учителя да живее още известно време. Мария редовно ми даваше всеки месец десятъка си, и аз го внасях в братската каса. 2 години преди да си замине събра десятъка си и направи чешмата на Мястото на Учителя. Това е един много хубав спомен, показващ нейният красив духовен живот. Тя имаше непреривна връзка с Учителя и изпълняваше точно всичко, което й нареждаше Той. Есента на 1970 година отидохме със сестра Елена на хижа Мусала. Там заварихме Мария Шопова, Ваня и още една сестра, решили на другият ден да се качат на връх Мусала. Ние бяхме отседнали в дървените бараки и им предложих сутринта заедно да тръгнем нагоре. През нощта времето се промени. Заваля сняг и натрупа 30-40 см. Сутринта, като отидохме с Елена при тях, те не искаха да тръгнат, защото беше много хлъзгаво. Предложих на сестра Мария да тръгне с мен и да я водя за ръка. Качихме се на Мусала в снега и следобед се прибрахме в хижата, като на отиване и връщане държах Мария за ръка. По гащите й се беше набрал на топки сняг и тя ми каза да ги събуе. - „Не. нали ще изстинеш" й казах аз. Това беше нейната последна екскурзия с мене до връх Мусала. Преди хижата нейната приятелка падна на равното. Това е език. На следващата година тази душа напусна този свят. В дома на Мария дълго време живя с. Ваня. Нейният дом беше широко отворен за нашите братя и сестри, които посещаваха Изгрева и Учителя. След заминаването на Учителя в нейният дом се провеждат редовно беседите с около 30 братя и предимно сестри.

8.5 Мъжът й Стефан е началник в Кремиковци и построява няколко бараки в двора. В една от тия бараки сестра Мария подслонява един брат, Господин, който дълги години живя при нея. Тя го поддържаше с пари и продукти до заминаването му. Там се подслони и сестра Димка и синът й Николай. Мъжът й Стефан я оставяше Мария свободно да ходи на беседи, в планината на екскурзии. Мъжът й е голям началник в Кремиковци и се влюбва в една негова подчинена. Веднъж Мария като се връща от екскурзия намира домът й разтворен навсякъде. Тя поседяла известновреме долу и решила да се качи горе на втория етаж. Там тя вижда, че мъжът й е легнал с любовницата си, а там е и майка му София. Тя слиза долу, мълчи и нищо не им казва. Стефан продължил да се среща с тази негова подчинена. Мария решава да й отмъсти. Облича се хубаво с най-красивите си дрехи, оправя косата си и отива в канцеларията на началника на мъжът й. Мария била много красива, отлично облечена и сравнение не може да стане с любовницата на мъжа й. Връща се в къщи и решават заедно с Димка и Йорданка да отидат в квартирата на любовницата му и да й отрежат косите. Като стигнали до квартирата, ръководителя на Мария й наредил да не прави това зло. Йорданка упорствала, но не й отрязали косите. Скоро след това тази жена заболяла и й опадала цялата коса. Така небето извършило естествено онова, което Мария искаше да направи насилствено.

8.6 Братът на Мария е женен, но си имал приятелка. Мария държала много да живее с жена си, която била отлична стопанка с много добър характер. Приятелката на брат й отива при Мария и тя я вкарва да седи в кухнята, като остава малко открехната вратата. Дошъл брат й и започнали да говорят за нея и брат й я нагрубил като казал какво мисли за нея. В кухнята тя чула всичко. Не могла да издържи и излязла да се кара с брат й. Брат й се скарал с Мария за номера, който й погодил. Така те се разделили и брат й останал да живее с жена си. При Мария идват гости от Петрич - Крум и Кирчо, от Смолян - Добринка. Приятелите от Смолян, когато се разболяла я посещавали често и й помагали. Посещаваше я брат Ключанов от Пловдив, Павлина Даскалова от Търново, Малина Класса от Полша и др. На 19.05.1976 г. си замина мъжът й Стефан. Тогава разделят къщата на две и горе, на вторият етаж отива да живее зълвата на Мария, а тя на първият етаж,

8.7 Зълвата (Това е Радка Филипова - сестра на мъжа й Стефан Шопов) я ненавижда и има много лошо отношение към Мария. Постоянно й прави бели - тропа й отгоре, и я безпокои.Налива вода и я наводнява, като разваля мазилката по таваните и стените. Постоянно й прави черни магии, но Мария не я хващат магиите (тя е от ангелската йерархия). Зълвата й накрая решава да я уплаши и така Мария да получи инфаркт и да си замине. Една сутрин рано зълвата се хвърля от балкона и пада на стълбите пред вратата на Мария и умира. Идва милиция и много хора, а в това време Мария спи дълбоко, така небето я предпазва да види тази грозна картина. Дигат я, откарват я в болницата за аутопсия и чак тогава Мария става, и се научава, че се е освободила от едно неизцелимо зло. Мария беше много чувствителна и като отидеше на гробищата да изпраща някой заминал, цял месец не можеше да се оправи. Предложих й изобщо да не ходи на гробищата, защото ние, като отидем там светим и по нас се залепват много тъмни престъпни духове, които искат помощ и докато се освободим от техните влияния, може да мине повече от един месец. През 1968 г. аз заведох моята приятелка Еленка при Мария Шопова и тя я обикна много. Имаха силна връзка от миналото. Ние често я посещавахме.

8.8 Веднъж Павел и Йорданка ни поканиха на гости и Елена им направи две баници. Павел я призна за голям майстор на баниците. Подобни баници му правила майка му. И двамата останаха много доволни от нашето пребиваване. Павел не беше комунист, но много способен машинен инженер и затова заемаше

длъжността главен инженер. На общозаводското събрание го обвиняват в допускане на грешки и искали да го уволнят. Павел им отговорил: „Вие ще ми направите най- голямото добро, да ме освободите от този затвор и отговорност за кривите работи в производството. Кой ще дойде на моето място?" В завода стават няколко аварии и го обвиняват, че не следи добре процесите и той е виновен. Той отива в завода, скрива се и наблюдава цяла нощ кой какво работи в цеховете. Вижда, че към полунощ идва партийният секретар на завода и увеличава притока на газ в пещите, което води до взрив или пожар. Веднага алармира милицията и го хващат на местопрестъплението, слагат му белезници и го откарват в затвора. Павел му казал:Хванах ли те престъпнико." Синът ми Павел много обичаше сестра Мария, и като отивахме при нея той лягаше в леглото й и спеше. Мария никого не допускаше да ляга на леглото й, но Павел винаги го приемаше и по-късно, когато порасна и стана голям. Имаха силна вътрешна връзка от миналото. Мария не допускаше и сестри да лягат на леглото й. През зимата на 1998 г. Учителя ми каза веднага да посетя двете Марии - Маркова и Шопова. За първата ще разкажа, когато говоря за нея.

8.9 Отиваме със сестра Елена при Мария Шопова, която изстинала. Лежи в леглото сив кома, а двете й дъщери се чудят какво да я правят. Отидох при нея, разтрих главата й отзад и тя дойде в съзнанис. Дадох й чаша гореща вода да пие, като й казах, щом закъса да пие непрекъснато гореща вода, докато се оправи.

Тя седна в леглото и пожела да хапне от това, което Елена беше донесла. Нейните крака са много горещи и тя ходи постоянно боса. Било й много горещо и тя отворила прозореца, и седяла на течението няколко часа и изстинала дълбоко. Стана от леглото и взе да ходи. На другият ден сутринта й става лошо, но веднага си спомня моите думи, че трябва да пие гореща вода и започва да пие няколко чаши една след друга и положението й се подобрява. Като я посетихме пак, тя ми благодари за помощта и за горещата вода, която почнаредовно да пие. По-рано отидох до Мария Шопова и я заварих на леглото в кома. Било й много тежко и дошла една съседка и започнала да я разтрива и й става още по-зле. Аз се приближих до нея, помилвах я по лицето, и й казах: „Марийке, ти си здрава и всичко ще ти мине." Веднага й стана добре и тя слезе от леглото да ме почерпи. На другият ден ми каза, че от ръката миизлязла светлина и веднага дошла на себе си и сега се чувства много добре. Много трудности имаше Йорданка, за да осигурява пари за тока, понеже печката денонощно гореше. Мария не искаше да получи помощ - пари от никого. Тя говореше и учеше младите да дават десятък от това, което припечелват, за да имат Божието благословение. Мария падна в дома си и счупи ръката си и изкара няколко месеца със силни болки. През зимата на 2001 година от студа се пукат тръбите и с вода се залива двора и къщата. Успяват да се справят с това бедствие. Правиха ремонт на стаите в партера, където живееше един с бръсната глава, направил престъпление и там се укриваше. Мария със своята малка пенсия му плащаше всичко: тока, телефона, водата. Понеже имал много да плаща, този човек избягал и оставил вещите си. Изхвърлят му вещите и правят ремонт на стаите. През зимата на 2002 г. при Мария отиват Стефка и Павел, зет й и разговарят до късно и си отиват. Мария е в леглото си и се сеща, че трябва да пусне чешмата да тече по малко, за да не замръзне. Става и пуща водата, но на връщане към леглото пада и си счупва таза. Пълзи по земята, намира телефона и се обажда на сестра си, която идва с нейната дъщеря и я вдигат и слагат в леглото, (Това е резултат на лошите мисли и атаки, отправени към Мария.) Дълго време лежа и не можеше да стане от леглото. Много пъти идва в положение да заминава, но Йорданка я изпросва от Учителя да се продължи живота й като дава от своя и закъсва. Аз се допитах по въпроса до Учителя и Той ми каза, че това отлагане не е добро за Мария, защото страда много като постоянно лежи и не може да става, а и срока за заминаването й е дошъл. Казах на Йорданка да остави нещата в ръцете на Бога, защото и тя изнемогва. Бяха взели и жена да я гледа нощем, а през деня Йорданка. Мария имаше едни памучни чорапи от Учителя, които беше обещала да ги даде на дъщеря си Йорданка. Йорданка, като боледува, взима един чорап, слага го под възглавницата и на сутринта е здрава. Веднъж Елена отива при Мария и тя й дава двата чорапа, понеже Учителят й казал да ги даде на мене. Йорданка се сърди малко, но щом са в мене е доволна. Преди години тя желаеше да се омъжи за мене, аз й отказах и тя се омъжи за Павел.

Мария й казала да ми предаде някои неща, албум със снимки и десятъка й за този месец. Аз редовно го взимах от нея и го предавах в братската каса. Тя беше сложила в плик точно 88 лева, толкова, колкото бяха годините й. Беше ми написала и едно стихотворение. Ние с Елена често я посещавахме и тя винаги ни се радваше. Мария помолва Елена да не изоставим Йорданка, а да се погрижим за нея след заминаването й. Ние й обещахме и сега изпълняваме обещанието си. Тя често казваше на дъщеря си Йорданка: „Йорданке, не се сърди, че аз обичам Елена повече от тебе." Оплакваше ми се, че иска вече да си отиде,а Йорданка я спира.Мария ни казваше:„Елена,аз и от другият свят ще ти помагам и съдействам." Тя обичаше песента „До ще ден" и обичаше да й я пеят, а тя да слуша. Аз често я разтривах и намалявах болките по тялото й. С нея направихме много снимки. Павел я обичаше много и често я посещаваше, а беше и е добър приятел с Йорданка. Тя се разболя от задух и отиде на лечение в болница и остави за известно време Мария. Едва се излекува. Много се тревожеше за майка си. Постепенно прие моята теза - да остави нещата да станат, както Бог желае. Елена посети Йорданка в болницата и лицето й светнало като я видяла и благодарила за вниманието, които й оказала.

8.10 При Мария Шопова отива сестра й да я гледа. Елена се обажда по телефона да й занесе някакво лекарство. Мария се обажда: „Никой да не идва, не разрешавам да идвате, защото има кой да ме гледа," Аз казах на Елена веднага да отиде. Тя отива, занася лекарството и храна, а Мария я посреща много добре. Няколко пъти ходихме с Елена, звъним на звънеца, но тя пуснала телевизора и не ни чува. Аз намирам един дълъг прът и чукам по прозореца силно и чак тогава ни отваряха. Отидохме с Елена при Мария при смъртта й и Йорданка ми предаде последният й десятък. След продължително боледуване на 8.06.2003 г. в 15 часа без 10 минути Мария Шопова напусна този земен свят. На погребението отидохме

със сестра Елена. При гроба се изказаха няколко души и накрая проведох кратък наряд* и казах няколко думи за този отличен служител на Бога.

*Виж« Изгревът» том Х1стр. 674-678, N57-62, молитви за заминали братя и сестри.

След като си отидохме в къщи, ме заболяха зъбите тотално. Викнах Мария и я питах: „Мария,какво е това нещо от тебе?" Тя ми каза, че не е от нея, а от стотината приятели, които са се въртели около нея и са изсмуквали енергия, като вампири от нея. Започнали да смучат и от мен. Горката Мария! На какво терзание е била поставена от тези нейни „приятели", от неразбраната цивилизация. Аз взех бързи мерки и

доста трудно ми минаха зъбите. Мария отгоре вижда отлично как живеят тежко и неразумно - в безлюбие роднините й, и многото противоречия, които ги спъват и иска да им помогне и оправи живота им. Прави големи усилия, но не може да помогне на дъщерите и внучките си. Явява се на сестра ми във Франция боса, както ходеше в дома си и почти нищо не говори. Казала й, че е много доволна от моите молитви, които й помогнали в духовният й път нагоре. На годишнината отидохме тримата - Елена, Павел и аз. На гроба й,направен с ограда и Пентаграм,проведох наряд и казах няколко думи за този мой отличен приятел и съработник в Божието дело.Чорапите, които ми даде Мария от Учителя ги поставих при моите чорапи и като сме тръгвали за градината в Айтос съм ги взел със себе си да ги обувам. Отидохме в град Поморие на плажа и аз се събух, за да се умия. От единият чорап изпадна една книжка, на която пишеше, че това са чорапи на Учителя. Елена ги изпра и аз ги сложих при ризата, която имам от Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×