Jump to content

Recommended Posts

П Е Т Ъ Р

 

Ап. Петър, за когото се говори в стиха (Мат.16:16), е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта – с малко труд много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: “Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи.” Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: “Ще работим и ще платим дълговете.”(83, с. 163)

 

Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не разбират. Ето Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато беше готов да се бори за Христа и отряза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: “Петре, скрий ножа в ножницата!” С тези думи Христос искаше да му каже, че с отсичане едно ухо работа не се върши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата “смърт”, хората започват да се смущават. Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот. Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят. Те се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се намери пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човек познава силата си само при изпитанията.(47, с. 228)

 

Петър представя един от видните ученици Христови, най-умният между тях. Той е с един зрял ум, защото мисли, че разбира живота много. Казва: “Всички Твои ученици да се отрекат, на мене разчитай! Като Петър Ти никога няма да намериш такъв!” Интересно, че се яви една слугиня и казва: “И ти беше там.” Изведнъж той, който преди няколко часа изповядваше любовта си, че е готов на всички жертви…(липсва част от текста – бел. Р.Ив.)… Ако каже, че той е от Неговите ученици, казва си, че и него ще пребият: “Като ме пребият, няма да мога да проповядвам учението. Ще кажа, че не Го познавам, после пак ще проповядвам учението.” Доста умен е! Временно ще се откаже, а после – пак имал намерение да проповядва учението. Аз го наричам един човек, който не познава живота и не познава условията. Не искам да хвърлям петно на ап. Петър, но той не познава своята сила дали може да издържи… Петър се намираше в голямо противоречие, понеже нямаше онази Любов. Всякога човек, когато отслабва Любовта, става страхлив…

… И Петър казва: “Не зная какво казваш.” Тя казва: “И ти си от Неговите ученици.” Петър казва: “Не, не съм от Неговите ученици.” И аз да ви кажа какво мисли Петър. Слугинята не го е разбрала. “Не съм още като Него – не мога да страдам, не съм от Неговите ученици, бих желал да съм, но сега не съм.” Като излезе вън, плака. Казва: “Господи, сега разбирам!” Когато слугинята казва: “И ти си от Неговите ученици”, той отговори. Трябва да изтълкуваме хубаво. Преводът не е прав. Аз ще направя превод: “И ти ще бъдеш от Неговите ученици, но не си. Но в духовен смисъл ти ще бъдеш от Неговите ученици.” Петър казва: “Не достига ми. Не зная какво казваш!” – “Ще бъдеш от Неговите ученици!” – Като разбра Петър, че ще бъде от Неговите ученици, излезе отвън и плака. Защо плака? – Поля онова, което слугинята пося. Казва: “Господи, дано бъде така, както тя ми каза! Дано бъда от Твоите ученици, да нося Твоята Любов, да я проповядвам.” Желая тази слугиня да ви поздрави тъй, че да бъдете от Неговите ученици, да поплачете и да полеете посятото. Да бъдете носители на Божественото учение в света.(12, с. 38-48)

 

Петър запита Христа: “Господи, а този що?” Христос се разговаряше с Петър, който беше голям консерватор. Той искаше да дойде царството Божие само за евреите. Петър казваше на Христа: “Господи, бъди предпазлив. Ти не си живял много време на Земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана – да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: “Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал.”… Христос казва на Петра: “Петре, ти трябва да приемеш Йоана в себе си, т.е. трябва да възприемеш новото учение – учението на Любовта.” Как се възприема Любовта? – Както се възприема светлината и топлината. Изложи гърба си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от Любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, Мъдростта и Истината са за всички. Те не са привилегия на едного… Христос искаше да каже на Петра, че Йоан (т.е. младите) ще оправят света. Йоановците ще оправят света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям Истината. И аз съм Петър, но ще знаете, че бъдещето е на Йоановците. Йоан запита Христа: “Господи, кой ще Те предаде?” Христос отговори: “Който най-малко Ме обича.” Ония хора, които имат най-малко Любов, най-малко Истина, наричам предатели на човечеството. Ония, които са готови да се жертват за другите, които имат Любов в сърцето си, наричам истински герои в света. Да умре човек, това значи да придобие нови условия за живот. Това е учението на Йоана. Учението на Петра гласи: “Като умра аз, с мене заедно целият свят умира.” Сега като се върнете в домовете си, нека всеки измени името си. Сегашните имена няма да ви спасят. Когато православната църква подстригва някой монах, изменя името му. Той започва добре своя духовен живот, но с това спира. Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – със знание от Слънцето. Като обикнете Слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували. Понякога то пече и изгаря, защото него слушаме и не го обичаме. Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: “Отде знаем, че и тук не ни залъгват?” Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите.(35, с. 120 и 122)

 

Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати. Затова Христос казва на Петра: “Дай простор на Йоана в сърцето си.” Желая от днес всички да се подмладите, да дадете място на Йоана в сърцето си и да не питате повече Господа дали ще възкръснете, или не. Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате.(35, с. 124)

 

Всички хора ще умрат, ще влязат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава именно в това, че три дена след като умря, Той възкръсна. Как възкръсна Христос? В Писанието е казано, че ангели слезли от небето, вдигнали плочата от гроба и Христос възкръснал. Обаче според едно предание се казва, че Петър и Йоан отишли на гроба на Христа и извикали: “Учителю, тук ли си? Жив ли си, Учителю?” Христос отговорил: “Ако вдигнете плочата от гроба Ми, Аз ще изляза вън.” Те се помъчили да вдигнат плочата, но не могли, затова дошъл ангел Господен от небето, вдигнал плочата и Христос възкръснал. Следователно по същия начин Христос трябва да възкръсне във вас, във вид на някаква нова идея. И вие трябва да бъдете поне като ап. Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете: “Учителю, тук ли си? Жив ли си още?” Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му. Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре, но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб. И тъй, вие трябва да дойдете до това положение именно – да вдигнете камъка от вашия гроб и да възкръснете… Всеки ще разбере, че великата задача на неговия живот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния живот. Сега и вие, като Петра, питате Христа какво трябва да правите, т.е. какво ще стане с вас, ако Христос не възкръсне? Наистина, ако Христос не беше възкръснал, работата на учениците Му беше свършена. Когато Петър чу думите на Христа: “Тук съм!”, той отиде при другите апостоли, съобщи им това, което чу и видя, и трябваше всички заедно да се молят. След това дойде ангел Господен, който отвали плочата от гроба, и Христос възкръсна. Тогава Той се явяваше на учениците Си и изчезваше, и те повярваха във възкресението, в безсмъртието на душите. Силата на човека седи в безсмъртието. При това положение човек и да умре, пак ще възкръсне.(140, с. 113)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...