Jump to content

06_06 ПЕТЪР И ЦЪРКВАТА


Recommended Posts

ПЕТЪР И ЦЪРКВАТА

 

Христос казва: “Който дигне кръста си и тръгне след Мене, ще придобие живот вечен.” Едва Христос можа да намери 12 ученици, от които само 10 останаха верни на учението Му докрай. Двама от тях се отказаха, но след време и те се върнаха. Христос имаше и други 70 ученици, някои от които още в първо време измениха на учението. От останалите и досега има Негови ученици. Сегашните черкви принадлежат на последните Христови ученици. Коя черква принадлежи на 12-те? Тази черква коренно се различава от другите. Христос казва на Петра: “Върху този камък ще съградя църквата Си.” След Христа се съгради Римската църква, но колко християни загинаха по време на инквизицията! Това не е Божествена църква. Божествена църква е онази, в която Любовта живее. Тази църква е направена и вътрешно, и външно само от живи хора. Църквата на 12-те апостоли се отличава по това, че нейният свещеник никога не сваля дрехите си. Той нито се съблича, нито се облича. Църква, в която свещеникът облича и съблича своите одежди, е на 70-те; църква, в която свещеникът никога не сваля своите одежди, е на 12-те апостоли, глава на които е Христос. Когато някой облича и съблича добродетелите си, той е произлязъл от 70-те ученици на Христа; когато някой постоянно е облечен в своите добродетели и не ги съблича, той е произлязъл от 12-те Христови ученици. Сега е време да се определи кой принадлежи към живата църква. Привилегия е за човека да принадлежи към тази църква. Който се числи към нея, той носи в себе си живот, светлина и Любов. Без тези три качества невъзможно е да съществуват правилни отношения между хората.(82, с. 229)

 

Животът е велико училище, в което ще учиш и ще държиш изпити. Когото обичаш, той ще те изпита. Без да очакваш, той ще те изпита. Учителят, който обича учениците си, непременно ще ги изпита. Ако не ги изпитва, те нищо не печелят. Когато учителят изпитва учениците си, между тях се създава вътрешна връзка. Ученикът може да не знае урока си, учителят може да премълчи, да не му пише слаба бележка, но между тях се създава връзка. Значи връзката се дължи на изпитанието на учителите, както и на изпитанията, през които ние минаваме. Без изпитания не може да се създаде връзка между Бога и нас. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. Някой не издържа на големи мъчнотии, но има нещо вътре в него, което издържа. Например, Христос и Петър заедно държаха своя изпит. Христос издържа изпита Си, а Петър пропадна. Преди да бъде поставен на изпит, Петър каза на Христа: “Всички да се откажат от Тебе, аз никога няма да се откажа.” Обаче като го запитаха: “Да не би и ти да си ученик на Христа?” – той отрече. Като излезе вън, Петър съзна грешката си, разкая се и горко заплака. Какво означава думата “Петър”? – Камък. Петър е крайъгълният камък на християнската църква. Той показа през какви изпитания ще мине църквата. И до днес още вярващите спорят коя църква е на прав път: православната, католическата или евангелската. Днес хората не се питат обичат ли Христа, но кой в какво вярва. Едни вярват в църквата, други вярват в папата, трети – в Евангелието. Де е Христос? – В Петра, който се отрече от Христа. Задачата на Петра е да се върне към Христа и да проповядва на хората Христовото учение.(134, с. 184)

 

Наклали слугите огън, защото било студено, и се греели. И Петър, и той се греел. Имаме две категории хора – слугите от стария свят, служители на Иродовото управление, и Петър – ученик на Христа – и той между тях. И едните се греят, и другите се греят. Сега питам: какво заставило Петра и той да седи между тях? Всяко нещо в природата си има своята причина… Аз превеждам думата “студ” с “омраза”. Тези хора наклали малко огън, направили усилие да видоизменят тоя студ с малко топлина. Туй са съвременните хора, понеже сега е студено – църквите им са студени, те са наклали малки огньове, дето служителите им – учители, свещеници – всички се греят. И Петър – и той се грее. И като му казаха: “ И ти си от Неговите ученици!”, той отговори: “А-а, не, аз съм точно като вас.” Сега може да ми възразите: “Колко безхарактерен е бил Петър!” – А-а, не – той е бил човек с характер! Той си показа характера, той е казал на Христа: “Ако всички се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.” Беше скрил своя страх, но като го хванаха слугите, каза истината: “Не Го познавам.” Да бе казал във времето на Христа истината, но той я скри и Христос, като го погледнал, казал му: “Петре, Аз те изпитах.”…

Защо е Петър там? – Иска да види какво ще стане с Иисуса, с неговия Учител. Защо е там? Той каза: “Три години проповядва, очаквах да стане цар на Израиля, а мене да направи пръв министър, а сега Го виждам вързан…” Мисълта му е много права, той беше хитър, но не мъдър като Соломона. “Ти трябваше да избереш друг Учител, а не да гониш вятъра!” – “Не Го познавам!” И ние наричаме тия хора, които се отказват, “здравомислещи, учени, благородни, трезви”, те са “най-благочестивите” хора. И в съвременния свят такива Петровци колко ги има! В християнския свят има 40 милиона и мъже, и жени заедно – те са като Петра, които се греят, и като ги хванеш, те се отричат.

Този Петър, който е основа не на православната, а на католичeската църква, за него Писанието казва: “Той е крайъгълен камък и вратите адови няма да го преодолеят.” Ама кой Петър? Ха да го заминем! Петър – необикновеният камък – вземете вие и изтълкувайте дълбокия смисъл, който Христос е вложил в него. Христос казва на Петра: “Петре, Петре, Сатана поиска да те пресее, но Аз ще те прекарам през седем огъня и като минеш през седмия огън, тогава ще съградя една църква, която вратите адови няма да преодолеят.” Съвременните хора са съградили църквата на стария Петър. И аз ще ви докажа, че е на стария Петър. Глупавата майка ражда глупави деца, а умната майка ражда умни деца. Престъпната майка ражда престъпни деца, а благородната майка ражда благородни деца. Добре. Ако този Петър беше като онзи Петър на Любовта, какви трябваше да бъдат съвременните християни? Те не биха направили тази всеобща война, а че я направиха – това показва, че е старият Петър. Този Петър, за когото говори Христос, сега иде в света; сега Христос ще съгради църквата Си върху него. Него още го няма. Сегашният Петър в църквата е Петър на отрицанието. Петър казваше: “Господи, ние тръгнахме подир Тебе, оставихме баща, майка, какво ще ни дадеш? Тъй няма да ходим подир Тебе да си губим времето, кажи ни нещо по-реално и по-съществено!” И сега всички Петровци в църквите – владиците, свещениците, служителите на църквата, казват: “Господи, трябва да ни дадеш нещо”. Но ще кажете: “Нашите владици, българските, толкова големи заплати взимат.” Питам: тогава за какво служат те на Христа? – По стария закон…

… Ние сме в положението на Петра – не можем да издържим този морален изпит…

… Студено било и слугите наклали огън, и Петър бил между тях. Туй “студено” е сега. Всичките религиозни и духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди. Какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: “Ако туй учение от 2000 години насам можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо.” Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва тъй, както едно време? Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората – не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата – тя не е достатъчна; не туй временно настроение – това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен, Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж.

Сега във вашите умове остана мисълта: Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три. Аз не зная с колко лица е Господ (с тази философия не съм се занимавал), но зная едно нещо: че който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл – той става гражданин на великото Царство – и в материалния, и в духовния свят.

И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще Го пуснат ли или не? Той искал да знае ще Го освободи ли Пилат или ще го осъди? Тогава казал: “Ще си острижа косите и ще си обръсна брадата, и хайде в гората – с този човек вземане-даване да нямам – да работим както всички други хора.” Сега правоверните ще кажат: “А-а, този Петър, какъв безхарактерен човек е бил – да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от него!” А днес и ония, които са ходили 2000 години, пак се отказват. Който се отказва на три години, и на 2000 години се отказва. Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа и пак не се отказват.

Сега малко ще поразгледам св. Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: “Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах.” Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят. И Петър почнал да мисли и плакал.(126, с. 209-225)

 

Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да Му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим… Ние сега, като се срещнем, казваме, че любов в света не съществува, че с любов не се живее. Всички сме Петровци! Господ живее вътре в нас, а ние Го взимаме настрана и казваме: “Смили се за Себе Си, Господи, няма да Ти бъде това!” Като се събуди у нас някое благородно чувство, вземаме Господа настрана и казваме: “Знаеш ли, Господи, Ти трябва да се съобразиш с условята, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези Си намерения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания, за самоотричане не говори!” А какво казал Христос? – “Махни се, Сатано!” И като каза “махни се, Сатано”, знаете ли какво стана? Върху този човек, който се отрекъл да изпълни онзи велик закон на Истината и Любовта, дойдоха всички страдания в света. И ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: отрекли сте се да изпълните онзи велик закон на Истината и Любовта. Ако не вярвате на моите думи, опитайте това и вижте резултатите. Когато откажете на една благородна мисъл у вас, когато се подвоумите, вижте какво ще дойде…

Петър Го взел настрана и почнал да Му дава съвети да бъде съобразен. Този Петър е основа, но и образ на съвременните християни. И ние като него казваме: “Не му е времето сега”. Аз навсякъде слушам това, но казвам: “Не, сега му е времето!” Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим туй учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим. Питам: туй общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на туй общество, като ни отлъчат? Един ден те ще измрат. Именно ние се лъжем, че имаме живот в себе си. Аз казвам: животът произтича от Любовта и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи. Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои – мъже и жени. И когато искаме да направим добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас.(127, с. 467)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...