06_08 АПОСТОЛ ПЕТЪР И НИЕ

[Albena]

АПОСТОЛ ПЕТЪР И НИЕ

 

Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се прояви. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде. Казвам една радостна вест: има Кой да ви обича! Този, Който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; Този, Който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, Който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Ап. Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза “стани!” и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: “Иди сега и не се връщай в затвора.” Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш – защо не опиташ вярата си?(24, с. 138)

 

Лесно е да се справи човек с външния неприятел, но често той е изложен на вътрешни изкушения и мъчнотии, при които трябва да се бори със себе си. Той трябва да се бори с друго човешко същество, с друго съзнание в себе си, докато победи. Когато се подчини на Божествения принцип в себе си, човек ще победи, ще завърши борбата си с успех. И тогава, ако е вързал нещо на небето, ще дойдат същества оттам да му помагат. И на земята да сте, ще дойдат същества от небето да ви помагат. Вие знаете примера с ап. Петър, който бил затворен в тъмница. Когато приятелите му се помолили за него, ангел Господен слязъл от небето и го освободил. Ще кажете, че това е било едно време. И едно време е било, и сега става. Каква вяра имате тогава, ако не можете да измолите един ангел да слезе от небето и да ви освободи от затвора? Трябва ли да живеете само с опитността на другите хора? Всеки човек може и трябва да има свои опитности, от които да се ползва.(65, с. 74)

 

Имали ли сте тази опитност: след като ви турят в затвор, да кажете на надзирателя да ви пусне, защото ако не ви пусне, ще го прострат на земята и ще се принуди да ви освободи? Силна е Божията дума! Бог казва на надзирателя на затвора да ви освободи и ако не ви освободи, ще опита резултата от неизпълнение волята Божия. Такава опитност имал ап. Петър, когато е бил в затвор. Ангел Господен влязъл в затвора, бутнал оковите му и го освободил. Подобна опитност са имали и тримата момци Седрах, Мисах и Авденаго, които, хвърлени в огнената пещ, по чуден начин били запазени от изгаряне. Ще кажете, че това е ставало в онези времена, когато хората са били праведни, но в днешните времена това не може да стане. Чудно нещо! Ако след две и повече хиляди години от онези времена, когато се пее и проповядва толкова много за Бога, не може да стане подобно нещо, защо ви е тогава съвременната култура, защо ви е тази вяра в Бога? Времената, в които днес живеете, трябва да бъдат по-богати с опитности. Вие трябва да бъдете силни, лесно да се справяте с мъчнотиите си.(140, с. 112)

 

Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът ще бъде винаги пред вашата врата. Целият позор и безчестие ще вървят подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света; ще живеете за общото, като един лист и цвят на растение. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притичват вашите приятели да ви помогнат. Ти няма да бъдеш най-големият бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха ап. Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: “Стани, опаши се.” Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: “Върви и назад не се обръщай.” Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има Един да застане до вас, да вземе вашата страна – това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света.(46, с. 153)

 

Петър казваше на Христа: “Учителю, не пий тая чаша.” Обаче Христос му отговори: “Чашата, която Отец Ми даде, трябва да я пия.” Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата. Христос му казва: “Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония.” Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде възкресението – новият живот. Това е външната страна на въпроса…

Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия – ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, във форма на син или дъщеря, във форма на възлюбен или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал как това божество бие своята възлюбена или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен. Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявява в него. Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил. На другия ден си доволен, разположен – Христос те е посетил. Той ти казва: “Тая чаша трябва да се изпие.” В първия случай човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа на това, което говори.(35, с. 24)

 

Като дойде Христос, вие трябва да влезете вътре и да Му дадете място, да ви покаже как е разрешил въпроса. Той ще ви покаже Пътя. Има една страна в живота на Христа, в която вие не сте надникнали. Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна; но има една друга страна, една красива страна, в която трябва да надникнете. Но не можете да надникнете, ако не турите нещата на тяхното място. Не е въпрос само за отказване. Човек може да се откаже само един път. Ап. Петър се отказа три пъти и какво постигна? Ап. Петър каза: “Този човек е силен, всичко може да направи.” Практичен човек беше ап. Петър. А после си каза, когато хванаха Христа: “Заблуждавал съм се. Толкова време съм вървял по един погрешен път. Хората си направиха къщи и деца имат, а ние тръгнахме да гоним забутани работи.” И казва на евреите: “Не Го познавам този човек.” Като пропя петелът три пъти, на ап. Петър се откри една вътрешна истина. И казва се в Евангелието, че излязъл вън и плакал горчиво. Къде отвън? При Бога отиде той! И си каза: “Учителю, колко малко съм Те познавал! Колко малко любов съм имал към Тебе! Аз мислех, че съм Те разбирал, но много малко съм Те разбирал!” Но не се обезсърчи съвсем и си каза: “Тази работа ще я оправя!” Плаченето в природата какво е? Няма по-мощна сила в човека от плача. Това е мощното, това е великото. Когато плачеш, ти можеш да искаш. Това е мощната сила, която разтопява нещата. Водата всичко разтопява и освобождава. Плачът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за материални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти, като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш и като израсте то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи. И ако не беше ти плакал, не щеше да има плод. Колкото повече плачеш, толкова по-добре. Сега аз ви казвам за онзи вътрешен, мистичен смисъл на плача.(92, с. 191)

 

Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, на края фалираме и казваме: “Съдбата ни е такава.” А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не – твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, той те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало (подкова) и казал на Петра: “Вземи това петало!” Но Петър не го взел, а си казал: “Защо ми е, опитва ли ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога.” Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: “Дай ми за петалото череши.” Взема ги, туря ги в джоба Си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците Му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: “Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? Философски разбирания!” Казвам: приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним. Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас?(127, с. 359)

 

(Прочете се 4. глава от Първо Петрово послание. Върху 17. стих се каза): Праведните от дома Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи “съдба”? – Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например, онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така най-първо пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората (планината – бел. ред.) Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третият етап е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Иисус Христос е Този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Иисуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него. Докато не започнем сами себе си да съдим, няма да настъпи у нас силата. Затова и не бива да се оплакваме, като ни турят под изпит, защото ние доброволно сме отишли “на конкурса”. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари – значи да сте извън кармичния закон.(143, с. 34)

 

Казано е: ако не се отречете от себе си, ако не приемете новото разбиране, вие ще се намерите в положението на Ананий и Сапфира. Те пожертваха всичко, но после отделиха и скриха една малка част за себе си. Ап. Петър го запита: “Ананий, това богатство не беше ли твое?” Ако дадеш нещо от себе си, всичко дай. Ако не даваш – нищо не давай. Вие искате да служите на Господа, но не сте готови да пожертвате всичко за Него. От Него искате всичко, вие не давате всичко. Значи не сте готови да направите една жертва, благоугодна на Господа.(66, с. 148)

 

Това послание е писано преди повече от 19 века (II Петр.). То е писано от човек, който бил запознат с Христовото учение. Той бил един от видните Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува в двояк смисъл – в буквален и в преносен смисъл. Известни коментатори тълкуват Първото и Второто Петрово послание в буквален смисъл, като изваждат от тях един общ извод. И едните, и другите си имат доводи, имат си вътрешни съображения и правила, по които тълкуват Писанието. Но ние имаме един факт, изложен в това послание, че тия градове са разрушени (Содом и Гомор – бел. Р.Ив.). Те се намирали там, дето днес е Мъртвото море, в Палестина. Казва се, че разрушението е дадено за пример. Питаме ние: откак тия два града са разрушени, човечеството взело ли е пример от това разрушение? За всяко едно събитие, което става, има причини, има и последствия. Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на Земята, а причините – в духовния свят. За пример, разрушаването на градовете Содом и Гомор е последствие. Значи работите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват в материалния, във физическия свят. Ако някой човек заболее, има причини за това заболяване. Той дълго време е водил един безпорядъчен живот и като последствие на това идат болестите. Ако някой човек дълго време е живял в разкош, изгубва най-после своето богатство.(83, с. 87)

 

Само Бог, Който е създал всичко, има право да руши, да наказва, да съди. Художникът, който е нарисувал картината, само той има право да я унищожи. Ако българите искат да бъдат благословен народ, трябва да знаят, че се благославя само онзи народ, който не върши убийства. Когато Петър отсече ухото на воина в Гетсиманската градина, какво му каза Христос? – “Тури ножа в ножницата си, защото който вади нож, от нож умира.” Сега аз говоря на онези от вас, които познават Христовото учение. Има по-силно оръжие от картечницата; има по-силно оръжие от оръдията, от парите; има по-силно оръжие от всички интриги. Това оръжие е Любовта, която трябва да влезе между хората.(99, с. 133)

 

(Учителят продължава да пее): “Отче наш, Който Си на небесата и долу на земята, и в сърцата Ти проникваш със Своята мисъл. Твоята Любов е внесла в мене живот. Аз Те обичам, Господи, Боже мой, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си сила. Да бъде Твоето име благословено през всичките векове!” И тъй, пейте! И да правите грешки, пак пейте! Като отидете на оня свят, и там ще пеете. Ангелите, като дойдоха на Земята, и те пяха. И вие ще пеете пред райската врата. Ап. Петър държи ключовете на рая и като ви види там, ще каже: “Изпейте една песен!” Коя песен ще изпеете – песента на разочарованата любов, на неразбраната любов, на тежките мисли и чувства или на големите страдания? И това е благо за човека, но той трябва да разбира законите – да знае, че всичко, което се случва в живота му, е за негово добро. Казано е, че всичко, което се случва в живота на човека, ще се превърне на добро. Обикновеният камък ще се превърне на скъпоценен. Казано е още: “Ще залича греховете ви и няма да ги спомена.” Да пеем тая песен и да благодарим за всичко!(90, с. 129)

 

Апостол Петър е казал: “Вие сте Синове Божии.” Ако днес някой каже, че е Син Божий, всички го осъждат, дето смее да се нарича Син Божий. Така е казано в Писанието не само за едного, но за всички. В този смисъл аз бих желал всички да бъдете Синове Божии, т.е. Синове на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз бих желал всички да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания. И тъй, бъдете Синове на Бога, синове на Любовта!(60, с. 108)