Jump to content

18_03 “ЩЕ СЕ ПОХВАЛЯ…”


Recommended Posts

“ЩЕ СЕ ПОХВАЛЯ…”

 

Всеки човек ще се ползва от благата на живота според степента на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Ап.Павел казва: “Ще се похваля със страданията си.” Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христос мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновен човек беше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало… Който разбира през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа.(22, с. 77)

 

Ние под думата “Христос” разбираме Онзи велик Божествен Дух, Който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в Себе Си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действа вътре в нас и приготовлява пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният, Божественият Дух говори на наш език и казва: “Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край.” – “Ама какво трябва да се прави?” Този Дух, като срещна Савла, каза му: “Савле, пътят, по който си тръгнал, не е добър.” – “Кой си Ти, Господи?” – “Аз съм Иисус със звездата; човекът, Който донесох новото Божествено учение. Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертваш своя живот за благото на своите братя.” И той каза: “Слушам, Господи, какво искаш от мене?” – “Иди сега при Ананий и той ще те осведоми.” Той отиде, започна живота на Христа и каза: “Ще се похваля с кръста Христов.” Друго е подразбирал Павел под тия думи. Той искал да каже: “Ще се похваля с разумното Слово на Христа, ще се похваля с Духа Христов, Който носи светлина за човечеството, светлина в нашия живот.” Значи светлина ни трябва в живота!(83, с. 374)

 

Често между религиозните хора се повдига въпросът за кръста – какво нещо е кръстът и трябва ли да се почита? Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира. Кръстът символизира вярата, котвата – надеждата, а сърцето – Любовта. Който има вяра, той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотиите в живота. Кръстът подтиква човека към придобиване на знание, на мъдрост. Хората се страхуват от кръста, защото го свързват със страданието. Те не знаят, че страданието е свят, област, която няма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към Божествената мъдрост, към познаване тайните на живота и на природата. В този смисъл страданието носи велики блага на човека. На земята страданията са временни… Трябва ли да се носи кръст? Като наблюдавам хората, виждам, че те носят не един, а много кръстове. Човек може да носи много кръстове; важно е, обаче, да има вяра. Кръстът е символ на вярата, която човек има в себе си. Следователно всеки човек е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи той въстава против себе си! Той сам цапа кръста и той сам го чисти. Като не живее добре – цапа го; като живее добре – чисти го. Кръстът е в самия човек. Той не е вън от него. Човек е, който вярва, който се надява и който люби. Съвременните хора трябва да се различават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били някога. Те са порасли малко, вследствие на което и разбиранията им трябва да се различават от тия на миналите епохи. Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния, и вътрешния му смисъл. Външно той символизира вярата, а вътрешно – мъдростта. Вътрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстът е потребен навсякъде в живота. Ап. Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Който разбира смисъла на този кръст, той трябва да обича Христа. Който разбира кръста, той трябва да има мек, чист език, като чистата планинска вода, като първия лъч на светлината. Хората спорят върху кръста, защото разбират своя кръст – човешкия, от който произтичат недоразумения в живота. Има и друг един кръст – Божествен кръст. Греховете, престъпленията, кривите разбирания на хората – това е човешкият кръст, от който те трябва да се освободят. Когато човекът се стреми към богатство, към сила, за да господства на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието: “Проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво!” Когато не се обичат, хората сами си създават кръста, на който се разпъват. При това всички говорят за любов. Щом се обичат, къде е любовта, вярата и надеждата им? Христос казва: “Който вдигне кръста си и Ме последва, той може да се нарече Мой ученик.” Като ученици вие трябва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога, и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие някого, скрива ножа си и казва: “Юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст.” Наистина и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал: “Моето бреме е леко.”(70, с. 143)

 

Ап. Павел казва: “Ще се похваля със своята немощ.” Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под “немощ” се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използва вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: “Ще се похваля със своята немощ.” То значи: ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото.(45, с. 107)

 

“Ще се похваля със своята слабост”- казва ап. Павел. После казва: “Аз съм слаб да правя престъпления.” Но той беше силен – с кои ходеше той да гони Христа? И после казва: “Ще се похваля със своята немощ.” Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Ап. Павел казва: “Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.” И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: “Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.” Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.(92, с. 82)

 

Каква е задачата на ученика? Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек. Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. Ап. Павел казва “когато съм слаб, тогава съм силен.” Какво означават тези думи? – Когато човек е слаб за човешкото, тогава е силен за Божественото. Значи силата на човека се крие в Божественото начало.(16, с. 5)

 

Успехът на човека зависи от изпълнение на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре. Които не са придобили тези качества, за оправдание цитират стиха, в който ап. Павел казва: “Мога да се похваля със своята немощ.” Като говори за своята немощ, ап. Павел има предвид своята слабост в правене на престъпления. “Аз рекох: богове сте!” Това значи: във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божий, човек (бил той мъж или жена) не е още истински мъж или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на Земята ще дойдат девата – чистата възвишена душа, и светлият разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да ў помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага във всекидневния живот. В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сенчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче един ден тия разбирания ще се изменят и човек ще оправдае стиха, в който е казано: “И създаде Бог човека по образ и подобие Свое.” Съвременните хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свят.(34, с. 139)

 

Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: “Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си.” Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре ако умре това нейно дете, тя ще каже: “Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?” Да се не смущава сърцето ви! Къде беше до вчера твоята дъщеря? Къде беше ти, преди да те роди майка ти?… В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та с тези същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук, на земята, и там горе, на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.(59, с. 70)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...