Jump to content

Recommended Posts

ВЯРАТА

 

Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне.(150, с. 69)

 

Сега всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и Любовта. Ап. Павел е поставил тия три добродетели да действат едновременно – дето е вярата, там са надеждата и Любовта; дето е надеждата, там са вярата и Любовта; дето е Любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действат едновременно. В миналото те са действали отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действат едновременно, ако искате да имате резултат. Вярата действа във физическия свят, надеждата – в духовния, а Любовта – в Божествения.(140, с. 64)

 

Ап. Павел казва: “Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата.” Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павла буквално. “Чрез вяра и дела” – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка можеш да изкараш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът – как изкара мъха? Значи и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това!(99, с. 273)

 

Вие казвате: “Ние може да вярваме един на друг.” Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И ап. Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават.(83, с. 206)

 

Казвам: ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хус, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на апостолите, които, след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на ап. Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Законът на Любовта. И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по тази начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме.(112, с. 364)

 

Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: “Тогава не търсете никого!” Ще кажете: “И аз няма да търся никого!” А у българите думата “търся” има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие, като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик – какви трябва да бъдат неговите отношения. После, Павел дава един стих: “Който стои, да гледа да не падне.” А в какво седи падането на човека? – Ти си тръгнал по новия път на Любовта – да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: “Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува?” И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: “В този път, докато не се кръстим с вода, не може!” – “Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода.” – Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, на ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените! Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате – всичкия закон имате.(67, с. 112)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...