Jump to content

6. Боян Димитров Боев


Recommended Posts

6. Боян Димитров Боев

Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя - Боян Димитров Боев.* Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 г. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След ко завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си.

Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда."Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса.

След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му. Освен редовните си лекции, Щайнер събира най-будните си студенти вечер в дома си и им изнася специални лекции. Боян посещава редовно и тези вечерни събирания. Една вечер Щайнер спира погледа си на него и го пита: „Вие от Азия ли сте?" Той е мургав - прилича на майка си и неговият външен вид е азиатски тип. Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България." Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен."

Боев се връща в България и намира Учителя. Още през 1912 г. на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителят лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище - Боян Боев, ако има нужда от нещо - да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар - понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си. Много от избягалите лекари се разболяват и умират.

*Виж« Изгревът» том III стр. 29-36; том У стр. 541-547; том IX стр. 108-112,241-244.

След войната Боян Боев е учител в няколко града. Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи. Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 г. Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителят казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее!" Учителят му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай. Ти избирай." И му предлага: „Бояне, искаш ли да ти намалим малко кармата и да отложим част от нея за другия живот?" Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя." Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си. Пред група братя и сестри Учителят разкрива, че в едно минало прераждане Боян Боев е бил Чингиз хан, голям военачалник, изпратен в Европа да разруши феодализма. Историята отбелязва, че когато превзел един европейски град, гражданите го питат: „Кой си ти?" Той отговаря на чист латински език: „Аз съм бич Божий". От този азиатски дух на Чингиз хан Учителят направи един от най-добрите си и изпълнителни ученици, отдаден всецяло на делото Божие на Земята. Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри. Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел. След изпълнението на задачата си като Чингиз Хан, той се включва във втората духовна вълна, организирана от Бялото Братство - създаването и развитието на богомилството в България. Той е бил поп Богомил и майка му е била Пенка Дякова.

Заедно с Учителят те са работили за разпространението и развитието на богомилството в България. Хванати са от болярите и осъдени на смърт. Голи са хвърлени върху остри дрянови колци и са заминали в големи мъки. Те дават кръвта си, за да се разпространи богомилството в цяла Европа и създаде Ренесанса,условията за един нов демократичен живот.

През 1939 г. брат Боев, Неделчо Попов и Гавраил Величков отиват на Рила на седемте езера и вечерта пристигат късно в лагера. До ушите и на тримата достига едно силно ръмжене. Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме!" Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка. Това са Райна Калпакчиева и Найден Найденов, които спят нощем, хъркат." Вървят малко напред и виждат палатката,откъдето идва хъркането.

Учителят обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар, че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителят го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен.

Силните болки заставят Боев да използва бастун. При една среща Учителят му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна." Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю?" Учителят му отговаря: „Тя се свърши вече. Съществото, което беше дошло да ти помогне, е вече зад Луната." Брат Боев живее дълго време в братските пловдивски бараки, където постоянно работи, дешифрира стенограми. Той притежава над 100 тетрадки със стенограми от разговори, проведени с Учителя при различни случаи.Те са му най-голямото богатство и не иска да се отдели от тях дори за миг. Въпреки строгите предупреждения на Борис Николов да ги скрие, той не го послушва и при поредния обиск милицията му взима тетрадките.

Боян Боев обича музиката на Бах. Една вечер на сън той се среща с Бах и започват двамата да разговарят на български език. Учуден, брат Боев го пита: „Откъде знаеш така добре български език и разговаряш свободно с мен?" Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по- високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега?" Бах казва: „Да, много пъти, като във всяко прераждане съм натрупал доста грехове. Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот?" Той му отговаря: „Не се бой, ти нямаш условия да се натъкнеш на такива грехове."

След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време навреме боледува. Нестор Илиев го посещава и провеждат дълъг разговор. Боев го поканва да отиде да спи при него. Нестор вечеря и отива при Боян Боев. Той вижда, че на масата има две чинии и две лъжици. Брат Боев извиква сестрата, която му помага да донесе яденето. Брат Нестор му заявява, че е вечерял. Боев учуден го пита: „Как, нали те поканих! Тогава и аз няма да вечерям." Нестор отстъпва и вечерят заедно. Един ден брат Нестор забелязва, че Боев е много сериозен и намръщен. Той си помисля, че нещо е виновен и няколко дни не отива при него. Като се виждат, брат Боев го поздравява и го пита: „Ти къде се изгуби?" Той му отговаря, че преди няколко дена го е видял много намръщен и си помислил, че е „сгазил нещо лука". Брат Боев му казва: „Няма нищо такова. Само по алеите и по пътеките си се движел."

Брат Боев е един ярък пример на разумен съзнателен живот за Братството и успеха на делото Божие на Земята. На 21 юли 1963 г. брат Боев заминава от този свят. На другата сутрин той се явява на сън на сестра Райна Калпакчиева и й казва: „Работата продължава. Тук в духовния свят, има много повече работа, отколкото на Земята."

На този мой рожден ден бяхме на връх Голям Купен с брат Петър Филипов, Добри Ганев, Надка Куртева и аз. Денят беше горещ, слънчев. Ние почувствахме голямата мъка и тежест, която се появи в братският живот. Като се прибрахме на Изгрева, разбрахме кой беше източника на нашата тъга - брат Боян Боев. Навърших тогава 31 години.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...