Jump to content
Светулка

10. Никола Ватев

Recommended Posts

10. Никола Ватев

Никола Ватев е роден през 1873 г. в Севлиево.** Живее известно време - от 1907 г. в Търново. След това се премества в Русе, купува къщата на един турски бей, който се е изселил в Цариград. Къщата има два салона и десет стаи. В единия салон (за сто души) се събират братята и сестрите на беседи. През 1920 г. Учителят ги посещава и прекарва при тях повече от месец.

*Виж« Изгревът» том I стр. 355, N45; том VI стр. 666,673.

*

*Виж« Изгревът» том IIстр. 277-280; том VIстр. 665,668, 701-712.

В дома на Ватев идват двама офицери, които не вярват в Бога. Сядат в приемната му и започват да говорят подигравателно за Учителя. От любопитство желаят Ватев да им направи сеанс. Той пита Учителя и получава неговото разрешение. На сеанса Ватев отговаря на многобройните им лични въпроси, от което те остават доволни. Накрая чувстват, че се схващат, не могат да се мърдат и в тях влиза някакъв дух, който ги заставя да се удрят с ръце по коленете, които започват силно да ги болят. Те викат, но удрянето продължава. Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите. Учителят му казва да приключи сеанса и удрянето спира. Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно, и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители.

На следващия ден идват други офицери, заявяват, че г-н Дънов заблуждава хората, като им говори разни фантазии. Пожелават брат Ватев да им направи сеанс, за да научат нещо за живота си. Ватев иска позволение от Учителя и започва. Отговаря на поставените му въпроси, а в това време масата, около която са седнали, започва да скърца, да подскача, накрая се обръща с краката нагоре и блъска главите на изумените офицери. Те викат в един глас: „Г-н Дънов, вярваме, че има друг свят, вярваме Молим Ви, освободете ни от тези мъки." Учителят се показва на вратата и нарежда на брат Ватев да приключи сеанса. Полудялата маса се успокоява и застава на първоначалното си място. Военните бързо излизат от салона и не повтарят грешката да се подиграват на духовните хора.

По същото време на посещение при Учителя идва проповедник евангелист, който познава добре Библията и цитира стихове от нея. Спори и проповядва на Учителя, за да покаже големите знания, които има. След известно време се уморява и спира. Тогава Учителят му казва: „Щом знаеш толкова, кажи ми колко тежат тези две дюли, които са на лавицата най-отгоре." Проповедникът се сепва: „Не зная." Учителят казва: „Малката дюля тежи 350 грама, а голямата 720 грама." Проповедникът пожелава да се провери теглото им. Ватев веднага донася кантара, премерва ги и излиза точно така, както е казал Учителя. Проповедникът не се явява повече да спори с Учителя.

Ватев е ръководител на Русенското братство почти до края на живота си. Организира издаването на беседите в печатницата на Борис Малджиев, тяхното разпространение и съхранение. Последните си дни преживява в местността Свирчовица. Заминава си през 1967 г. Неговият активен братски живот, честността и добротата му оставят хубави спомени в братята и сестрите от Русе.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×