20. Стоянка Христова

[Светулка]

20. Стоянка Христова

Стоянка Георгиева Христова е родена на 30.03.1926 г. в с. Горица Бургаско. Тя има по-големи брат Желязко и сестра Юрданка. Като най-малка я карат да пасе овцете и да ги дои. Имало много кучета, които настървено я лаели. Тя почвала да се моли непрекъснато и кучетата се отдръпвали от нея. Сестра Юрданка имала приятел с когото дълго време другарувала. През войната той отишъл на фронта, където загинал. Стоянка се молила усърдно за брат си Желязко да се върне жив от фронта в дома им. Той се върнал, но не влязъл в Братството. Бил голям материалист и искал всичко, което имало от майка и баща да го вземе за себе си. Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас. Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото. Пред тяхната къща в полето имало много цигани, събрани в колиби. Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият. Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и циганите се освободили от побоя.

Стоянка учи шивашки курс в Бургас. Там имало голяма младежка група братска и тя редовно посещавала беседите. Преписала си всичките молитви на тетрадка и ги научила наизуст. Групата била повече от 60 души. Тогава във всичките села имало големи братски групи: в Просеник, Бата и др. След 9.09.1944 г. отишла да работи в ТКЗС. След една година отива в Поморие да си прави зъбите и там един съученик на Георги я вижда и я харесва, запознава я с Георги и те скоро се оженват. Стоянка е вегетарианка повече от 15 години и не може да яде месо, и като я насилвали, тя го повръщала по целият път до нивата, която трябвало да оре. Майка й също не яде месо и баща й. Свекървата плачела със сълзи, че снахата не яде изрядните им яденета на масата, а се задоволява с хляб и лук и лапад. Като сядали да ядат, мъжът й Георги нищо не й казвал, но всеки път се изпотявал от напрежение. Постоянно разговаряли след ядене за нея: „Ти ли си се намерила най-умната, че не ядеш месо?"

Целият род се опълчил и воювал срещу нея, а тя само мълчала и се молела. По това време починала сестра от Бата и мъжът й извикал поп да я опява. Явил им се Учителят във видение и казал: „Защо се връщате назад?" Мъжът й Георги и майка му извикали нейната майка и баща и и се разправяли. Стигнало се до развод. Мъжът на сестрата на Георги се обърнал към всички и ги попитал: „Какво лошо намирате в тази жена, че я пъдите. Гледа си добре работата и всичко прави с любов." Разправиите секнали и всички млъкнали. Георги - мъжът й се обърнал към нея и казал: „Стоянке, ти ще се оправиш ли?" Тя отговорила, че не може да яде месо, защото постоянно го повръща и не може да измени на нуждите на тялото си. Георги казал: „Добре", и тя започнала да се храни свободно с вегетарианска храна, която си приготвяла сама. За 3 месеца разправии се разрешил въпроса с храната на Стоянка да си готви отделно и да яде каквото иска. Семейството на Георги било много богато, с много пари и постоянно ядели месо. За тях нямало купонна система. В голямото изобилие, в което живеела сестра Стоянка, тя винаги си намирала изобилно храна за себе си. В семейството хората се увеличават и имат 3 етърви и се отделят на семейства. След 5 години общ живот на Стоянка и Георги със свекърът и свекървата, се отделят и си правят самостоятелна къща. Георги работи като шофьор на камион 18 години и след това кара рейс. Георги услужва много с камиона на съвета и кмета му казва да си избере място и си построи къща. Той избира второто място в квартала, да е близо до баща си и майка си. Построяват си къща. Баща му почива и майка му Елена мъчно се движи. Като живее 2 години при свекъра и свекървата, Стоянка ражда голямата си дъщеря Мария.

Стоянка е свободна и редовно ходела в Горица на беседи. Георги й дава пълна свобода и тя за Петровден и Богородица редовно посещава братската градина до град Айтос. Раждат се Румяна и Радостина. Георги получава високо кръвно и се отказва от месото, и започва да яде хубавите вегетариански гозби, които му приготвяла сестра Стоянка. Децата се записват в Икономически техникум в Бургас и се хранели в стола. Без да им каже нещо Стоянка, те сами се отказали от месото и цялото семейство са вегетарианци.

Сестра Стоянка работи като контрольор в киното от 1967 г. до 1979 г. Само в неделя не посещава беседите, понеже трябва да е на работа в киното. След това работи в търговията на едро с парфюмерийни изделия

След като завършват Икономическия институт в Бургас Румяна и Радостина, веднага ги назначават на работа. Баща им Георги се ползва с голям авторитет. Той помага с камиона на всички, които го викали за превоз на дърва, покъщнина и др. Също и дъщерите му се ползвали с голям авторитет. Сестра Стоянка постоянно посещава братската градина, заедно с кака Донка, жената на Георги Събев. Посещава често и събранията на братството в Бургас. В една виелица в град Айтос, Стоянка с кака Донка през м. февруари 1960 г. посещават брат Георги Куртев на градината и той остава много доволен от тяхното посещение. На 14.02.1961 г. брат Георги Куртев напусна земният свят.

Мъжът на Стоянка си купува кола и ги кара с нея редовно до градината. Понеже Георги - мъжът й е комунист, не идват да ги обискират за беседи. Георги Йорданов занася много свои беседи на съхранение в тях. Сестра Стоянка е от постоянното присъствие на градината за Петровден и Богородица.

А техният дом е Аврамов дом. При нея отсядат всички, които идват или отиват към Бургас и Айтос. Много гости ги посещават в дома им, особено в летният сезон, когато посещават морето. Решават да направят къща. Подготвят бригада за събота и неделя, но Донка им казва, че е разсип и я отлагат за понеделник, на новата Луна. Бригадата идва и за 25 дена 7-8 души построяват и измазват къщата. Тя е била най-високата в квартала, построена за една година. По това време свекървата Елена взела от гробищата златни пръстени и ги слага на пръстите на Румяна и Радостина и те почнали да плачат непрекъснато. Майката на Стоянка й казала да ги вземе пръстените и ги хвърли в гробището, което било до читалището и децата престанали да плачат. Освобождават се от кармата на заминалите.

На 17 годишна възраст сестра Стоянка отива при брат Влайчо в село Конево. Той я извиква да отиде тя при него, а леля й остава да чака реда си. Заедно със сестра Недялка Карагеоргиева готвят като взимат продукти от градината на Влайчо и прекарват там няколко дена. Стоянка става добър приятел с брат Влайчо. През 1957 г. си заминава майката на Стоянка и последната постоянно плачела за нея, понеже много я обичала. Майка й имала много духовни качества. След известно време тя се явила на Стоянка и й казала да не плаче повече, защото тя се родила във Франция.

През пролетта на 1980 г. морето нахлува и залива Поморие. Улиците са с вода и Георги взима на гръб Стоянка и я занася на работата й. Морето бучи силно и продължава да приижда. Сестра Стоянка се затваря в една стая и усилено се моли на Учителя да спре това голямо бедствие. Намалява бученето и след известно време морето спира да залива и започва да се оттегля. Вечерта, като се връща Стоянка в къщи, няма дори и локви по улиците. Понеже с. Стоянка е родена в края на март, тя започва да ръководи нарядите по посрещането на пролетта и братското събиране на края на месеца. Тя с дъщерите си почти всеки месец посещават градината и участват в общия братски живот. В 1991 г. за Богородица се запознахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината. Говорихме по много братски въпроси и станахме приятели. Тя е духовна и има обширни знания, придобити от четенето на беседите.

В 1992 г. както винаги отидохме на връх Мусала да посрещнем лятото. То беше на 20.06.1992 г. и на другият ден 21.06. си тръгнахме от връх Мусала надолу. По пътя срещнахме брат Ангел Гунев и трите сестри от Поморие - Мария, Румяна и Радостина, които отиваха къмвърхът. Много приятели слизаха надолу и всички им казват, че са закъснели - изпуснали са идването на лятото. Аз им казах: „Вървете нагоре и се качете на връх Мусала. За всеки човек са определени известни блага, благословения и подаръци от невидимият свят, но всеки трябва да отиде на върхът и да си ги получи." Те се зарадваха от моите окуражителни думи и се качили на Мусала и прекарали там много добре. Станахме приятели и започнахме да се виждаме на градината всяка година по няколко пъти.

В 1995 г. като се срещнахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината, тя ми каза, че са решили да бутнат старата си къща и да направят нова, по-голяма. Казах й, че всяка нова къща взима жертва и ще си замине мъжът й Георги и за нея има голяма опасност. Тя ми отговори, че са решили и ще я направят с Божията помощ. Събира се бригада главно от приятели от Братството на 3.07.1995 г., в която участваше и синът ми Павел, свалят старата къща, изкопават основите за новата и почват да правят кофраж и да изливат бетон. С братските усилия, къщата бързо растеше нагоре. Както им предсказах на 11.10.1995 г. си заминава мъжът й Георги. С него се срещнахме в тях и бяхме добри приятели. Присъствахме на погребението му, на което дойдоха много хора от града, които го обичаха и почитаха. Сестра Стоянка остана без другаря си да довърши къщата след втора плоча. Слагат и трета плоча, но са порьозни и навън дъжда спира, а вътре непрекъснато тече и мокри стаите отдолу. Средата на плочата е ниска и събира гьол с вода, която непрекъснато прозира през неуплътнените плочи. В 1996 г. след Петровден отидохме в тях, за да им помогнем. Аз си взех хубави мистрии, за да гланцирам покрива, който трябваше да се излее. Кофражът беше готов и на другият ден петък, трябваше да се излива бетона. Навсякъде наоколо в Бургаско валеше дъжд. След обед Радостина ми каза, че арматуристите не искали да дойдат да направят арматурата, защото щяло да вали дъжд. Казах й, че навсякъде наоколо може да вали дъжд, но в Поморие, докато не излеем плочата и тя стегне, няма да капне. Иди и веднага доведи арматуристите. Дойдоха и до вечерта арматурата беше готова. Бетона беше поръчан за петък и сутринта Радостина докара помпа, но се оказа къса и тя отиде в Бургас, където намери помпа, с дължина 24 метра. След обед започнахме полагането на бетона. Аз прегледах кофража и видях, че не беше направен добре и можеше да избие. Наливахме по малко бетон в колоните, но няколко не издържаха, и се пробиха. Веднага ги затегнахме и запушихме. До вечерта наляхме бетона, като с кофи пренесохме този, който беше останал при пробитите колони. Сутринта в събота гланцирах цялата плоча. Наоколо навсякъде валеше в петък, през нощта и в събота. До обед плочата стегна и след обед преваля малко дъжд, за да не я поливаме. Вечерта започна проливен дъжд, но капка вода не течеше надолу - беше добре гланцирана плочата. Постоянното наводнение по етажите престана в домът им. Отворихме колоните и изрязахме бетона, който стърчеше - да не пречи на мазилката. След това те направиха дървената конструкция и покриха къщата с керемиди. Аз им казах, че ще имат голям зор в строежа. Правят мазилката и Румяна и Радостина постоянно носят вар и ги заболяват ръцете - изтеглят се сухожилията им. Завършват къщата, измазват я отвътре, обзавеждат я и започват да приемат гости и летовници. От големи притеснения и мъчнотии по изграждането на къщата, сестра Стоянка се разболява тежко от сърце и стига до инфаркт. Тогава сестра Румяна се моли и иска да вземат живота й, половината, да го дадат на майка й, за да продължи да живее. В най-трудното си положение се обаждат на мен, и аз им наредих веднага да спрат да я тровят с лекарства, а да й сварят ислански лишай - да пие отварата. За седмица сърцето й влиза в нормалното русло, изчезва опасността от инфаркт, и тя оздравява.

Дъщеря й Радостина като счетоводител често идваше до София - до Министерството на транспорта. За празника на Пролетта, тя беше на Мястото на Учителя и видях в очите й, че има кръвоизливи и силни болки в половата система повече от 2 години. Предложих й да и помогна, но тя не искаше и дума да става за това нейно болезнено състояние. 1999 г. за празника Богородица на Айтос дойдоха сестра Стоянка с Румяна и Радостина и като никога дойдоха при нас в мазето, и спаха заедно с нас в стаята. Забелязах, че бяха много разтревожени, но нищо не ми казаха. Изкарахме празника и те ни поканиха да им гостуваме в Поморие - Елена и аз. Пътувахме с кола до тях и се настанихме в стая. Разбрах, че за Румяна има смъртна опасност. Преди 4 прераждания в рода на баща й е извършено престъпление и четвъртото поколение трябва да плати - това е кармичният закон. Румяна е 4 поколение, а и при боледуването на майка й, тя поиска да й вземат половината живот, с който да продължат този на майка й. Господарите на кармата искат нейният живот. Научих, че преди празника майка й Стоянка пет вечери поред сънувала дъщеря си Румяна умряла и в ковчег в стаята й. Също и сестра й Радостина 3 пъти. Свързах се с Учителя и Го помолих да отмени тази страшна присъда. Той ми каза, че ще мине през по-малко страдание, което ще отмени смъртната присъда. Сутринта на 31.08. след наряда, направихме с нея едно упражнение за идването на Духът в нея - да я запази и очисти. Тя ме прегърна и моят дух влезе също в нея. Тръгнахме си със с. Еленка за София и Румяна дойде да ни изпрати на влака в Бургас. Видях, че беше предвидено след изпращането да я прегази кола и да си замине. Учителят ми каза пак, че по-малкото страдание, което ще мине, ще отмени по-голямото - смъртта. Невидимият свят никога не дава две страдания едновременно. На гарата я снимах и цялата беше обгърната със светлина и не личи лицето й. Качихме се на влака и седнахме и разговаряхме с Румяна. Променили разписанието на влака. Румяна знае, че тръгва в 11 часа и 30 минути. Елена й предложи да слезе, то тя каза, че има още много време - в 11 часа и 10 минути влака тръгна полека. Попитах Румяна: „Можеш ли да скочиш от влака?" Тя ми отговори, че е скачала много пъти в движение от автобусите. Взех й найлоновият плик с нещата и тя стъпи на стъпалото и скочи добре на перона, но не се пусна от дръжката, влака я повлече и падна под стъпалото. Призовах Учителя и тя не отиде под колелетата и стана, изправи се. Хвърлих найлона с нещата й на перона и тя отиде да си ги вземе.

Елена се разстрои силно и до София изживяваше случилото се. Румяна след падането става, взима плика си. Чувства силна болка в десният си крак. Началника на гарата й казал: „За пръв път се случва някой като падне от влака да не отиде под колелата." Закъснява за дома и майка й се тревожи. Тя отишла на болницата на превръзка и се прибрала вечерта. Започнали да я лекуват. След 10 дена Учителят ми каза, веднага да отида при Румяна, понеже е много зле. Тогава ми съобщиха, че ми е излязла книга и трябва да я взема от Сточна гара. От Ямбол искат 40 „Мисли за всеки ден", и ще ме чакат на влака. Веднага се обърнах към брат Николай Николов, който често ми е услужвал с колата си. Той дойде в 7 часа и се сърдеше, че не съм му казал по-рано. Отидохме до печатницата и взехме книгите. Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 часа и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 часа от многото светофари, които трябва да преминем. Казах му, че този, който ме изпраща на тази работа има грижа за всичко. Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят зелено и за 15 минути бяхме на Изгрева. Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен. Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода. Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша. По краката й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта. Раните я боляха. Намазвах й раните и синините със зехтин и разтривах покрай откритите рани, за да се предизвика силно кръвообращение. Синините ги разкарвах с ръка. Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и кракът й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка. Тогава сестра й Радостина ме помоли да я разтрия и нея.

След месец дойде на командировка в София и дойде в дома ни. Посрещнахме я с Павел. Тя ми подаде кутия бонбони, прегърна ме и взе да ме целува. Павел се зачуди на това нейно поведение, Аз разбрах, че от разтривката, кръвоизливите са спрели, болките престанали и функциите й нормални. При посещение в Поморие по-късно я намерих, че лявата й гърда се провиснала надолу и станала двойно по-голяма от дясната, Лекарите прогнозирали, че това е рак, и й предложили да я отрежат. Разтрих я със зехтин повече от час и вечерта лявата й гърда беше в нормален вид.

На срещата за Петровден в градината разговарях с тях и им казах веднага да се запишат да следват икономика, да завършат висше образование. Дотогава не са могли да влязат, понеже бележките от дипломите им са ниски. Обясних им, че имат един голям шанс да следват, със създаването на новия университет, и да не го изпуснат. Оказа се, че в Бургас няма университет за изучаване на икономиката и те се записаха във Варна и от септември станаха студенти. Понеже са две сестри, им намалиха таксата наполовина за семестър - да плащат за двете 1000 лева. Румяна работеше в съвета с двайсет жени, настроени крайно враждебно към нея Тя пожела пред мене да се освободи от това обкръжение. Казах й: „Добре, но ще си натоварена с повече работа." Закриха предприятието и бизнесмените, които го взимат я оставят за счетоводителка. Работи сама без никакви жени. Двете срещнаха много трудности - да работят и учат. По цяла нощ пишат заданията си и редовно си вземат изпитите.

Често боледуваха, особено Румяна. Кракът й се оправи. Водих ги няколко години на Мусала и езерата.Кореспондирах с Румяна и Стоянка. След срещите на градината, ги посещавахме и провеждахме хубави духовни разговори. Помагахме им в тежката им работа, зимнината, дървата. Училището им вървеше - взимаха успешно изпитите си. Мъчно събираха средствата за таксата си, но през лятото идваха много приятели на почивка в дома им и всичко се нареждаше.

През есента на 2003 г. сестра Стоянка заболя и лежеше на легло. Отслабна, понеже почти не се хранеше, и не можеше да става и се движи. Завеждат я в болницата и я слагат на системи. Учителят ми каза веднага да отида при Стоянка, защото положението й е много опасно. На 12.01.2004 г. с експреса отидох след обед в Поморие. Заедно с Румяна, Радостина и Мария я посетихме в болницата, в интензивното отделение. След 18 часа ни накараха да напуснем болницата. Като ни видя, тя много се зарадва. Беше слаба. Каза ми, че много мълчаливи същества в бели дрехи минават покрай нея. Значи тя постоянно се излъчва в духовният свят и се готви за заминаване. Останала сама, решила да отиде до тоалетната, слязла от леглото, залитнала и си ударила челото силно в стената. Паднала на земята в безсъзнание. Излиза й една голяма краставица на челото. Веднага ни извикаха в болницата. Отиде Мария и

Радостина и цяла нощ й слагат лед на главата и тя спада. Сутринта заедно с Румяна отидохме при нея. Разтрих й малко челото и пипах носът й. Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е счупен, да не го пипам. Казах й, че няма нищо счупено. На другия ден я заведохме в Бургас на скенер, където й направиха снимка. Дебела и здрава глава - няма нищо счупено. Тя не искаше да остане повече в болницата. Лекарите преглеждат снимката и решават да я освободят, но още 3 дена да остане на системи - гликоза. Наложи се да извикат внучката й Светла да й слага гликозата. Болеше я малкият мозък и стомаха. В къщи й даваха вода със сламка.

След този страшен удар в стената й изгаря астралното й тяло и Учителят й го замества с ново, но то докато се адаптира към нейното тяло, трябват 6 месеца. Стоянка минава тунела и отива в Духовният свят, където не спят и тя заживява техният живот. Лекарите се виждат в чудо с нея. Дават й най-силните приспивателни лекарства, но не я хващат. Тя е будна и денем и нощем. Затова веднага я пускат от болницата в дома й. Аз си отидох. На третия ден организма й престава да приема гликоза от системата. Тя не може да се храни. Разбрах, че пилора й е запушен. Наредиха ми веднага да отиде пак в Поморие. Взех плик с червен кантарион и заминах. Сварих й отвара и тя започна да я пие със сламка, отвори й се пилора и започна да яде по малко и храната й тръгна. Взе да има апетит. Горе я вика мъжът й Георги и тя му разказва как минала тунела, явила се светла точка, която я извела на светла поляна, където я посрещнали много наши заминали приятели. Дошъл Учителят и наредил да я върнат, защото децата й Румяна и Радостина имат още голяма нужда от нея.

Тя идва на земята, но започнала да живее като съществата от духовният свят и не спи и нощем. Новото й астрално тяло я прави като малко дете, забравило всичко, което Стоянка знае. Не помни молитвите, започва да се храни по-малко и върви от единият креват до другият. Казва ми: „Искам да съм тази Стоянка, която бях." Казах й след 5-6 месеца. В края на април не спи, малко енергия има, но участва във всичките работи на дома. Много е упорита и питам Учителя. Той ми каза: „Тя си е такава, и в този живот няма да се промени."

Като й знам слабото място, й купих стотина корени домати. Тя ги взе и започна с Радостина и Елена да ги засажда. Не стигнаха, взехме още. Постепенно този Поморийски инат се примири и Павел я доведе на градината при срещата на края на май 2004 г. Спаха пак при нас, понеже има печка и тя е зиморничава, а аз я запалих. Тя има вътрешно проникновение, от което се ръководи и веднага прави това, което й наредят, точно, прецизно, без да слуша мненията на околните й. Рано сутринта й се казва какво трябва да готви, и тя веднага приготвя яденето. Припомня си молитвите и усилено чете Словото. Има страхотна интуиция, от която не може да се скрие нищо. При повторната ни среща месец май, тя ме помоли да я разтрия и ръката, която я болеше мина. Прекарахме няколко дена в тях. Всичко посадено в градината беше израснало.

На 19.06.2004 г. се осъществи мечтата на Румяна и Радостина - отидохме на Мусала, където прекарахме много добре. След това те започнаха да се готвят за държавният си изпит по икономика, който го взеха. Продължиха да учат и да вземат изпитите си за магистър, които сега - месец януари и февруари 2005 г. ги подготвят.