Jump to content
Светулка

22. Пано Славов

Recommended Posts

22. Пано Славов

Брат Пано Славов е роден през 1892 г. в Челник, Ямболско.* От малък е принуден да работи, за прехраната си. Живее много бедно, среща непреодолими препятствия в живота си. Отчаян, обезсърчен, решава да сложи край на живота си. Взима въже, тръгва към гората и намира подходящо място. Чува глас: „Не слагай край на живота си." Оглежда се наоколо - никой. След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи.

Минава известно време и отново решава да сложи край на живота си - да се удави. Отива край Тунджа, застава на брега. В момента, в който решава да се хвърли в реката, в далечината вижда голямо червено кълбо, което бързо се приближава към него. Чува глас: „Не слагай край на живота си. Животът ти ще се оправи." Кълбото се отдалечава и той се връща в дома си. Постепенно животът му се подобрява и стабилизира. Оженва се, но двете му деца си заминават малки. Втори път се оженва, но детето му постоянно боледува. Не му вървяло в женитбата. Минават години. Пано чува за Учителя и решава да отиде при него с двама съграждани - търговец и адвокат. Пръв влиза търговецът. Учителят му отговаря на всички въпроси и той излиза доволен. След него влиза адвокатът, който след малко излиза усмихнат и доволен. Последен влиза Пано, притеснен и смутен. Учителят го пита за какво е дошъл: „Много години ме измъчва един въпрос, на който не мога да си дам отговор. Ще те моля да ми обясниш, но с прости думи, за да мога да го разбера." Разказва двата случая и пита: „Какъв беше този глас, как се появи това кълбо?" Учителят го поглежда, усмихва се и кротко отговаря: „Това бях аз."

Пано подковавал добитък. Оплакал се на Учителя, че конете често го ритат и желае да остане да живее на Изгрева. Учителят казва: „На село ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава. Съветът на Учителя помогнал много в работата му. Пано се прочува като подковач и на най-трудните животни и по цял ден при него имало много добитък. Той обикнал животните, разбирал характера им, успокоявал ги с милване и молитви и тогава много лесно ги подковавал. Животните и те го обикнали, и при второ подковаване стояли мирно и спокойно.

Пано притежава 10 декара земя, която обработва с любов и засява с жито. Често това, което изкарва, не му стига до следващата реколта, за да се изхрани. Има желание да изпрати на Изгрева 2 чувала с жито за общи нужди, но винаги не му стига. При една среща с Учителя на Изгрева, Пано го пита как да има достатъчно жито, за да се изхранва нормално през цялата година. Учителят се усмихва и му казва да раздаде 9 декара от земята си на бедни, нуждаещи се селяни, да остави за себе си само един декар, който най-много му харесва, и с него да се прехранва. Пано възразява на Учителя, че с 10 декара не може да се изхрани, а как ще може да се изхрани с един декар? Учителят му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина. През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере.

* Виж « Изгревът» том VI стр. 524-526.

 

Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала жито на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието.

При разговор с Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината трябва човек да пости. Учителят отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по 2 дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За една година правят около 100 дена. 20 дена правя житен режим и стават 120 дена. Значи, една трета от годината аз прекарвам в пост. Тъй както 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята."

Пано дълго време работи в Ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически беше слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде много. Той им казва: „Очаквах, като идвате при мене, да ми помогнете с хубавите си мисли и чувства, да изкарам по-лесно задачата, която имам, а вие дойдохте да ме съдите."

Малцина разбират духовния му мир и усилията, които прави за хармонизиране и изправяне на братския живот в Ямбол. След един по дълъг пост от около 40 дни той напуска този свят с пречистено и одухотворено тяло, с бодър дух и светла мисъл.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×