Jump to content

23. Паню Балдъров


Recommended Posts

23. Паню Балдъров

През 1952 г. отбивах военната си повинност в гр. Димитровград. С писмо брат Боян Боев ми изпрати адреса на ръководителя на Братството в града - брат Паню Балдъров * Запознах се с него, жена му и дъщеря му Мария. След известни мъчнотии, прекарани в казармата започнах редовно да посещавам домът му, в който по-голямата му стая се използваше като салон за събиране на братята и сестрите за беседа. В неделя след беседата имаше общ братски обяд и всеки носеше храна, приготвена за обеда и двете дълги маси се изпълваха с баници, тутманици и различни вегетариански ястия. Аз, понеже бях прекарал дълъг пост в казармата, ядях малко и лека храна. Намирах някоя чиния компот, който ме задоволяваше. Идваха около 60 братя и сестри, които живееха много задружно.

Брат Паню, брат Динко и Тодю бяха неразделни приятели и център, около който се сплотяваха братята и сестрите. Брат Паню беше директор на предприятието „Вторични суровини". Често го посещавах и в канцеларията му. Той беше изключително гостоприемен, сладкодумен и приятел с всички хора около него. Услужваше на всеки с каквото можеше. Беше висока представителна личност с винаги усмихнато лице. Намираше общ език със всички, които го посещаваха. През есента имаше общо братска среща на братско лозе, което се намираше източно от село Крепост. На нея идваха всичките приятели от различни течения, които имаше в града: лековисти, кръстниковисти, протестанти и други. Събираха се над 500 души и прекарвахме един хармоничен ден. Там се запознах с брат Влайчо и станахме приятели.

Запознах се с братята и сестрите от Братството и често ги посещавах. Дъщерята на брат Паню дойде в София на Изгрева и живееше в дома на брат Тодор Стоименов и учеше цигулка в музикалното училище. Аз се грижех да й доставям струни „Томастик", които тогава бяха 4 лева комплекта и други материални пособия. Често посещавах Димитровград и отсядах в дома на брат Паню. Той редовно поддържаше четенето на беседите, Паневритмията и общите братски срещи.

На 6.12.1956 г. по нареждане на Партията, Милицията иззе беседите от братята и сестрите в цяла България. Сутринта рано идват и в дома на брат Паню, който като никога взел да чете някакъв вестник. Неговите беседи бяха наредени в кухненският шкаф на два реда, подвързани с бяла книга. Милиционерите влизат и го питат: „Къде са ти беседите?" Той отговаря: „Ето тук." На масата имало две беседи, които те веднага прибират, без да забележат наредените в шкафа.

* Виж « Изгревът» том VIстр. 537-538; том XVII стр. 661-662. N28.

Тарашуват повече от час и си отиват. Обират беседите на всички приятели в града. След няколко дена Милицията изпраща в чували конфискуваните беседи в предприятието „Вторични суровини" да се изпратят за претопяване. Брат Паню извиква нашите приятели и всеки си познава беседите и ги взима. Чувалите ги напълват с други книги, донесени при брат Паню, като отгоре слагат по 2-3 скъсани беседи. Така беседите остават пак в собствениците им, за обща радост на всички.

Дъщеря му Мария завърши музикалното училище и трябваше да продължи образованието си в Академията. Оказа се, че тя много добре рисува и предпочете да се яви в Художествената Академия, където я приеха, и я завърши. Отиде в град Търново, където стана преподавател по художество.

По-късно гонението срещу Братството се усили. Брат Паню го уволниха от предприятието и на неговото място поставиха свой човек - комунист. Подобна съдба сполетя и брат Динко. Двата с Паню продават къщите си в Димитровград и се преселиха да живеят в село Белащица, Пловдивско. Бяха много доволни от спокойствието и тишината в селото и голямото изобилие на плодове и зеленчуци.

Срещахме се на седемте езера на Рила, а и той често посещаваше София, отбиваше се при брат Боев, брат Т. Стоименов и нас. За 22 юни Еленка, Павел и аз посетихме в. Мусала. Времето не беше много приветливо и валеше често дъжд и суграшка. Стигнахме хижата, където се изсушихме и преспахме. Сутринта рано поехме пътя за Мусала. Беше навалял нов сняг и цялата планина беше бяла и много красива. Ние внимателно се движехме нагоре, понеже пътеката беше доста плъзгава. Призори стигнахме каменният заслон при езерото „Окото" и в него заварихме брат Паню, който дошъл там предният ден и преспал. Беше обут с гьонени половинки, които се плъзгаха много по новият сняг и той се чудеше как ще си слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на върхът и след това ще си слезеш. Снега ще се стопи и ще можеш свободно да се движиш." Той ме погледна недоверчиво и остана в Заслона, а ние с Павел и Еленка се качихме на Мусала и посрещнахме слънцето. Облаците се разпръснаха и се установи топло слънчево време. Снега започна да се топи и намалява. Слязохме на Заслона при брат Паню. Аз му казах: „Снега почти напълно се стопи. Тръгвай нагоре с Павел, той ще те изведе догоре." Ние ги чакахме на Заслона с Елена и се греехме на топлите слънчеви лъчи. Като дойдоха, закусихме заедно и после слязохме надолу към хижата и Боровец.

От пресният сняг нямаше и следа, само че пътя беше много мокър и течаха по него малки вадички вода. Благополучно стигнахме до Боровец и се прибрахме у дома. Това беше последната екскурзия на брат Паню на Мусала. След известно време той напусна този свят. Остана в мен като скъп спомен, неговото усмихнато лице, любящото му сърце и постоянната му готовност да взима участие и помага във всяко братско дело. Той беше един изключително всеотдаен и благороден, изпълнителен брат, готов на жертви за благото на другите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...