Jump to content

33. Милка Периклиева


Recommended Posts

33. Милка Периклиева.**

Милка Периклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?" „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителят й казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителят й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителят мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да подържа брата и сестра си, докато се изучат.

Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителят й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителят й казва:

* Виж« Изгревът» том XVII стр. 698-709.

**Виж« Изгревът» том І стр. 494-507, стр. 518-519; том IX стр. 192-193.

„Занесете го, рекох, при майка ви."Милка му опонира:„Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителят повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителят й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика.

На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, и казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге.

По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителят й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото?" Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю!"

Учителят поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 часа следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него. След като излиза, Милка почуква на вратата на Горницата, Учителят я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: Никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика.

Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре Паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме Паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя. Два пъти ние, децата, се срещаме с Учителя. Братята и сестрите приготвят сладкиши, с които ни черпят. Учителят е много сериозен и строг. Той отлично вижда и знае, че много малко от тези деца ще останат да работят за Бога в Братството.

Аз бях помощник на сестра Милка и след всяко събиране почиствахме стаята, миехме дъските и слагахме всичко в ред и порядък. Тя много обичаше Димитър Костов и се грижеше за него. Прави му кекс и го занася в тях, но той отишъл някъде. Денят е Петровден и го занася и го подава на Учителя. Той й казва: „Ще го дадеш кекса на този, за когото си го приготвила." Милка се сконфузва.

На Митко тя е слугиня - пере го, готви, почиства му зъболекарският кабинет. Този авантюрист заминава първо за Франция и оттам в САЩ. Там си намира майстора. Оженва се за една гьркиня с апартамент, която му взима пенсията и му дава само по няколко долара. Тази тежка за него школа продължава повече от 15 години, когато гъркинята умира и той се освобождава от нейното робство. Дойде в България и пак се заплесна по жените. Създаде големи неприятности на приятелите в провинцията, както в Айтос и другаде, а и в София. След заминаването на Учителя Милка проявява сензитивни качества и предава тъй наречените „Частни уроци от Учителя". Тя съхранява много от вещите му. Учителят й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание. Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения.

Милка Периклиева е една светла душа, която свърза своя личен живот с братския. Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата! Щом се движим по Божиите пътища, нашият живот винаги ще успява. Заминава си на 22 декември 1976 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...