Jump to content

23_02 ХРИСТОС И ДЯВОЛЪТ


Recommended Posts

ХРИСТОС И ДЯВОЛЪТ

 

Вложете вярата в ума си, Любовта в сърцето си, за да познаете Бога като Истина. Щом познаете Бога, ще се освободите от всички стари връзки. И като срещнете своя възлюбен, ще Го познаете. Знаете ли името Му? Не знаете. Казано е в Писанието, че Той ще дойде инкогнито. Той има особен език, не като вашия. Ако знаете Божествения език, ще се разберете с Него. Той има особен знак на челото Си. Само тоя ще Го познае, който има Любов и вяра в себе си. Като Го види, сестрата ще каже: “Този е моят брат!” Приятелят ще каже: “Този е моят приятел.” В бъдеще хората ще се познават по тоя знак. Видят ли го, никой не може да ги излъже. Казвате, че дяволът дошъл в света и турил печат на хората. Наистина, само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и др. Днес и Христос, и Антихрист поставят печат върху челото на хората. Не се плашете! Видите ли на челото на някой човек печата на Христа – подайте му братски ръката си. Видите ли на челото на някой човек печата на Антихриста, т.е. на дявола – заобиколете го!(91, с. 23)

 

Съвременните хора казват, че Христовото учение не е приложимо, че човек не може да води чист и свят живот, че не може да бъде като Христос. Значи като Христос не може да живеете, а като дявола – може! Когато казвате, че не можете да живеете добре, не можете да учите; че от вас нищо няма да излезе – това е дяволско внушение. На дявола вярвате, а на Христос не вярвате. Не, приемете Любовта в себе си и започнете да я слушате. Имайте свещен трепет към нея и каквото ви каже тя, изпълнявайте.(116, с. 114)

 

Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в Любовта Му, вие сте на прав път и каквото пожелаете, можете да го стигнете. Христос работи с думата “мога”, а дяволът – с думите “не мога”. Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с теб. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе. – “Грешен човек съм.” – Каже ли някой така, това значи, че волята му е слаба. Грехът, погрешките се крият в човешкото безволие. Дайте права насока на волята си и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрешили, ще се очистите. Много вода има в природата, следователно човек всякога може да се мие и чисти. Мъже и жени – всички трябва да се чистят, да съзнаят своето предназначение и да го изпълнят.(30, с. 225)

 

Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец по няколко пъти на ден думата “змия”, непременно ще почувства вибрациите на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога…

Сега очаквате да дойде Христос на земята, да оправи света. Христос е на земята, между вас и във вас. Аз Го виждам. Казвате: “Какъв е тоя Христос?” Аз Го виждам, но не такъв, какъвто вие си Го представяте. Вие мислите, че Христос седи отдясно на Отца, с ореол и бяла премяна. Христос е между хората, няма защо да Го очакват да се яви като светкавица между тях. Достатъчно е Христос да ви погледне в очите, за да внесе във вас такъв пламък, който да ви направи герои, да работите за Него. Аз бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им, и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува! Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност.(35, с. 168-170)

 

Като ученици вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете кой ви говори. Понякога ви говорят отвътре и вие мислите, че някое възвишено същество ви говори. Чувате да ви говори: “Благодари на мене, че те вкарах в пътя. Благодари на мене за богатството, за знанието, за силата, които придоби. Благодари на мене, че позна любовта.” Чувате ли да ви се говори по този начин, знайте, че това не изхожда от някое възвишено същество. Това е гласът на изкушението. А вие знаете, че дяволът изкушава човека. Всичко, което той ви говори, е лъжа. Бог внася светлина и знание в ума на човека. Той му дава сила и богатство. Той изявява Любовта Си към човека и му дава възможност да я познае. Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола. По отношение на Любовта той е първокласен невежа. Каквито престъпления и да направи, дяволът всякога успява да се освободи от отговорност. Единственото престъпление, от отговорността на което той не може да избяга, това е осъждането на Христа. От 2000 години насам го съдят и той търси начин как да се оправдае, как да се защити, но и досега още не е намерил. Престъплението му е толкова голямо, че никакви доводи не могат да го спасят. Който има опитността да е чувал съветите на дявола, той не може да не различава кога кой му говори. Възвишените същества говорят по съвсем друг начин от този на дявола. В думите им няма насилие, нито ограничаване, нито ласки или хвалби. Те даже и съвети не дават. Те следят постъпките на човека и тихо му нашепват: “Това не е добро, коригирай се.”… Помнете, че обезсърчаването, недоволството, гневът, тъгата не са ваши. Те имат дяволски произход. Всички отрицателни прояви на човека са дяволски. Доброто, положителното в човека е на Христа. То има Божествен произход. Човек живее едновременно два живота: на дявола и на Христа. Дяволът всеки ден скърца със зъби и си казва: “Свърши се моят живот! Изгубих властта си и днес никой не ме зачита, никой не ме слуша!” Така и човек говори в себе си: “Свърши се моята работа! Остарях, станах за присмех, никой не ме слуша. Като бях млад, всички ми се радваха, слушаха ме; като остарях, никой не иска да ме знае.” Щом разсъждавате така, ще знаете, че дяволът във вас се пържи. Слушайте го какво говори и мълчете. Речете ли да го утешавате, да вземете неговата страна, вие сте изгубени. Запитайте го как е изпаднал в това положение. Щом му зададете този въпрос, той ще престане да се оплаква. Дяволът не обича да разправя историята на своя живот. Едно трябва да знаете: каквото и да ви говори дяволът, каквито съвети и да ви дава, не го слушайте. За да бъде по-убедителен, ще ви каже, че някога и той като вас е бил идеалист, но закъсал. Също така и вие един ден ще закъсате в живота си. Защо е закъсал? Защото не е вървял в правия път. Бъдете будни да различавате неговите думи, защото той ще ви говори и отвън, и отвътре. От вас зависи да му дадете прием в себе си или не. Ако не го пуснете да влезе във вас, той ще седи отвън, ще обикаля и нищо няма да чуе и да разбере. Услужите ли му с вашите слушалки, той може да чува и да разбира. Иначе не му е позволено. Невидимият свят държи отговорен всеки човек, който е дал слушалките си в услуга на дявола. Тази е причината за страданията на хората. Щом чуе някъде нещо, дяволът все ще направи някаква пакост. Като влезе в райската градина, и там направи една пакост – наруши правилата, които съществуваха там. Дяволът извърши едно голямо престъпление – открадна Ева, дъщерята на Адам. За да я спаси от неговите ръце, Адам трябваше да напусне рая.(70, с. 183-186)

 

“Как да се справяме с недоволството?” – Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията и т.н… Човек трябва да има будно съзнание, да разбира откъде идат изпитанията и изкушенията в живота му. Със слизането Си на Земята Христос свали юларите на дявола от главите на хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни, да не оставите дявола отново да туря юларите си върху вашите глави.(70, с. 160)

 

На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: “Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш.” Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Така че едното око на човека е Божествено, а другото – дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: “Малко ми е!” Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно.(146, с. 69)

 

Ако е за обида, няма какво да се обиждате. Вие, които седите пред мене, още не сте истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определени тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви и вие ще разберете какво е животът, какво е самият човек. Христос казва: “Отдайте кесаревото кесарю, Божието – Богу.” Когато отдадете кесаревото кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши, те са на кесаря – отдайте ги на кесаря. Кой е кесарят в човека? – Дяволът. Казваш: “Днес се разсърдих.” – Отдаде ли кесаревото кесарю? Отдай кесаревото кесарю! Отдавайте не само кесаревото кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото. Ние сме длъжни на човешкото. Следователно на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи да разбираме смисъла на живота.(35, с. 62)

 

Клетките на човешкия организъм трябва да се обновяват, да бъдат винаги млади. За да не остарява преждевременно, човек трябва да внимава да не се пресилва с работа. Търпеливият спазва този закон. Той всичко върши с радост, но никога не се претоварва. Той не се обижда. Каквато обидна дума да му се каже, той всякога ще намери нещо добро в нея и ще я използва за своето повдигане. Кажете ли думата “Сатана” на някого, той веднага ще се обиди. Защо? – Той счита, че тази дума е лоша. Частицата “sat” означава проява на Божествената сила в света. Когато човек се проявява, едновременно се раждат и доброто, и злото. Когато кажат на някой човек “Сатана”, станал ли е Сатана? Отде произлиза думата “Сатана”? – От Сатанаил. Когато паднал, Сатанаил стана Сатана. Думите Сатанаил, Кришна, Христос са синоними. В написването на тия имена е станало известно преобразувание.(28, с. 166)

 

Казано е в Писанието, че Сатана изкушавал Христа. Сатаната разбирал добре човека, затова се домогнал до Христа чрез трите пътя на прояви (пътят на волята, пътят на сърцето и пътят на ума – бел. Р. Ив.). Той изпитвал волята, сърцето и ума Му, да види каква устойчивост има в Него. Сатаната каза на Христа: “Ако си Син Божий, превърни тия камъни на хляб.” Христос му отговори: “Няма защо да изменям естеството на камъните. Казано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Бога.” Разбра Сатаната, че пред него стои човек със силна воля. После изпита сърцето Му, като каза: “Хвърли се от тоя храм. Нали е казано, че ангели ще Те носят на ръце, няма да Те оставят да се препънеш в камък.” Той мислеше, че Христос е суеверен човек. Отговори му се: “Махни се оттук, Сатано! Казано е да не изкушаваме Господа.” Най-после се изпита и умът Му. Сатаната Му каза: “Виждаш ли всички тия царства? Ако ми се поклониш, Твои ще бъдат.” Христос му отговори: “Само на Господа можеш да се поклониш и Нему да служиш.”(22, с. 20)

 

Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христа по същия начин? Той беше поставен на кръста, дето сатаната му казваше: “Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди Тебе се опитаха. Аз исках да Ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но Ти не се съгласи. Сега ще седиш прикован на кръста и ще Ти покажа кой съм аз: в Твое име ще се вършат престъпления и всичко това Ти ще гледаш.” Христос въздъхна, дигна очите Си към Бога и каза: “Господи, защо Си Ме оставил?” Обаче веднага след това погледна към Сатаната и каза: “Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво Аз мога да направя.” И наистина Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, Аз ще бъда с вас до скончанието на века!” Казвам: от страданията на Христа трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава Сатаната и вас ще пита: “Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?” Вие ще му отговорите: “Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя.”(71, с. 81)

 

Христос беше поставен пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната Му каза: “Ти си дошъл да реформираш моя свят, но ще Ти покажа как ще го реформираш. Аз ще Те закова на кръста, да видиш какъв е резултатът на Твоето учение.” И наистина, той закова Христос на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни целуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христос. Приложение е нужно! Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му няма.(14, с. 187)

 

Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващия момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, Сатана, а в окултизма – адепти на Черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата ў премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим, и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на Земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща – самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат нирвана – място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което той не се изгубва като индивидуалност, а, напротив – там познава себе си; там той познава своето знание, мощ, сила и живее в непреривна радост; вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е “човек за човека е вълк”, то лозунгът на новия човек с космическо съзнание е “човек за човека е брат”. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си.(4, с. 55)

 

Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце, и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа – това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен колективен Дух, един колективен импулс. Туй, дето казваш: “Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение” – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата! – “Не мога.” – Тогава признай това и кажи в себе си: “Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение!” Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: “Кой е праведен?” – Праведни хора са само тези, които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашният живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своя живот на другите.(104, с. 176)

 

За умния всичко е добро, за глупавия нищо не е добро. Умният човек и от най-глупавите работи изкарва нещо. Той прилича на онзи художник, който от дадени криви линии, безразборно нахвърляни, изкарва много хубави картини. От едно колелце той ще направи нещо хубаво и интересно. Такова нещо е Божественото в нас. Каквото безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: смисъл има в тия неща! Това е велико изкуство. Като дойде Разпнатият, т.е. Божествената Любов, ще постави всичко в Божествена хармония.(99, с. 101)

 

Ще кажете: “Как да постъпваме тогава?” – Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето ти. А що е дяволът? То е изявление на гнева Божий против всякаква правда. И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти. Казваш: “Христос е дошъл в мене.” Когато простиш и ти олекне, Христос е дошъл. Утре се разкаеш, казваш: “А, не мога да му простя.” – Дяволът е дошъл в тебе. Ти мязаш на онази мома, която харесва едного, защото е добър, хубав, но е недоволна и се колебае, защото няма пари, къща, положение. Другиго харесва, но се колебае, понеже има положение, знание, но не е добър. Чуди се кого да избере. Сега дяволът в този свят къщи има, положение, всичко има, а Христос няма нищо. Вие мислите: “Църквите принадлежат на Христа.” Не се лъжете – всяка църква има епитроп – заключени са те, не е време да се отварят сега. Ще кажат някои: “Поне болниците са на Христа.” Правдата, според мене, е още на дявола. Някои се оплакват: “Не ни дадоха правото.” Ще ти отдадат право според дявола. Защото и дяволът си има право. Той казва: “На мене 3-4, на тебе 3-4. Ако не се съгласяваш, хайде навън.” Това, което става в света, ни най-малко не трябва да ни смущава. Този умрял, онзи умрял. Ще умират хората, къщи ще изгарят, параходи ще потъват и т.н. Не е това злото, че къщи ще изгарят, че деца ще умират, но злото е в това, че вие не прощавате. Сега, като ви говоря, вие казвате: “Аз съм готов да простя.” Христос казва: “Не само да простиш, но и да си готов всичко да дадеш.” А вие какво правите? – “Хайде да се простим!” – Целунете се, простите се, а на другия ден – виж, че сте се заловили пак за косите. Аз нямам нищо против тези прощавания, но когато дойдете до Божествения свят, не трябва да има никакъв червей, който да ви гложди.(2, с. 56)

 

Казваме: “Аз плача, скръбна ми е душата”, но когато кажем: “Господи, прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия”, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в нещо – ония, които спъват пътя Му, то сме ние, хората – дяволите не спъват пътя Господен.(123, с. 9)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...