23_04 АНГЕЛ И ДЯВОЛ

[Albena]

АНГЕЛ И ДЯВОЛ

 

Бъдете внимателни към всяка мисъл и чувство, които се раждат във вас. – “Как да се освободим от дявола?” – Той е вътре във вас. Който не върши Божията воля, той е сам дявол. Който не следва пътя на Истината, той е сам дявол. – “Кой е ангел?” – Който върви по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Този е най-лекият път. И след като ти е посочен правият път, ти се спираш върху това, как си грешил, как си падал, как си се борил с Господа…(69, с. 357)

 

В света има много хора, на които каквото и да се говори, те мислят че много знаят. Щом знаят много, нека кажат каква е съществената разлика между един жител на небето (ангел) и един жител на ада (дявола). Те ще кажат, че ангелът е светъл, а дяволът – тъмен. Това не е истинско определение. Преди всичко те не са виждали нито ангел, нито дявол. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволът винаги напада, а ангелът се брани, защитава се. Дяволът живее за себе си, ангелът – за другите. По своя инициатива ангелът никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който се защитава, той е на правата страна. Казано е в Писанието: “Защитавайте се, но не нападайте.” Ако някой те нападне, ти трябва да се защитаваш, без да му отмъщаваш. Ще бъдеш сръчен, ще вземеш оръжието му, ще го счупиш и ще го хвърлиш настрана. Или ще го събориш на земята, ще го натиснеш по главата и по краката, без да го убиваш. Или ще го вържеш. Който напада, той винаги има за цел да убива. Който се защитава, той мисли, търси начин да обезоръжи нападателя, без да го убива. Престъпленията и грешките се крият в нападението. Човек напада кокошките, коли ги и по този начин върши престъпления. В яденето всякога има нападение. Казвате, че който напада, той е силен човек. – Не е така. Който се защитава и се справя с нападателя, без да го убие, той е силен човек. Той е тих и спокоен и само се брани.(62, с. 239)

 

Съвременните хора не признават съществуването на духове. Въпреки това те четат Свещеното Писание, дето се казва: “И ангелите Божии слизат и възлизат.” Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. И едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога. Разумният човек се ползва и от добрите, и от лошите духове. Той знае закона за превръщането и го прилага.(30, с. 39)

 

В 20. глава на “Откровение”-то (1-2. стих) се казва: “И видях, че слизаше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и Сатана, и върза го за тисящи години.” Мнозина от религиозните и учени хора намират, че писаното в тази глава, по време и събития, съответства на 20. век. Днес светът се управлява от Луцифера. Ангелът, обаче, знае законите на небето и на земята, затова хваща Луцифера и го връзва с верига за тисящи (хиляди – бел.ред.) години.Но той не седи мирен – рита, чупи плочите, разтърсва земята. Тъй щото земетресението в България показва, че дяволът се връзва. Някои питат: “Кога ще престане земетресението?” – Когато завържат дявола много добре, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасен за хората. И сега, между многото теории за причините на земетресенията имайте предвид и последната, която ви казах. Ако знаете повече, това ще е добре за вас. Българите казват: “От много глава не боли.” Човек трябва да знае да съпоставя фактите. При съпоставяне на фактите трябва да се спазва следният закон: когато фактите се съпоставят разумно, светлина се произвежда. Не се ли съпоставят разумно, светлина не се произвежда… За разумните хора земетресението е глас на Господа. Той говори сега в България и по целия свят.(33, с. 19)

 

От хиляди години хората търсят щастието там, дето го няма. Обаче казано е в Писанието: “Няма да оставя преподобния Си да види изтлението си.” Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. – Оставете дявола настрана! Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Божията воля, човек дава място на дявола в себе си. Кой е виновен за това? Какво представя дяволът? Той е светъл ангел, който е живял около престола на Бога. Един ден той пожелал да стане като Бога и престанал да Му се подчинява. Непослушанието му станало причина за неговото падане. Бог го изпратил на Земята, между хората, там да работи. И до днес дяволът нашепва на хората: “Живейте само за себе си!” Който го слуша, той се отдалечава от Господа. Като знаете това, казвам ви да не мислите за дявола. Знайте, че Бог царува навсякъде. Той живее в човешките умове и в човешките сърца.(69, с. 68)

 

Който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на Любовта. Дойдат ли при Любовта, те веднага ще отстъпят. При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието – всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволите живеят заедно. Тогава дяволът казва: “Защо съм бил толкова глупав, че съм живял така?” Щом излезе от полето на Любовта, той пак си живее по дяволски. Който иска да задържи Любовта в себе си, той трябва да живее в закона на свободата. Не се бъркайте в работите на хората. Не се месете в тяхната Любов. Оставете всеки свободно да се проявява. Всички хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Обаче два вида Любов съществува в света – Любовта на непроявения Бог, Който е създал света, и Любовта на проявения Бог, която се изявява чрез хората – чрез разумното Слово…(36, с. 164)