Jump to content
Светулка

44.Пенка Дякова Георгиева

Recommended Posts

44. Пенка Дякова Георгиева

Пенка Дякова Георгиева е родена на 27.10,1942 г. в Асеновград. Нейното число е 8. То, написано вертикално показва Вселената, в която всичко е затворено. Написано хоризонтално показва вечността, безкрайността. В „Психото" пише, че хората на осмицата са астрални, звездни личности, различни от тия на земята. Пенка е била воден дух и живота е започнал с появата на човеко-рибите, които са излизали от водата при средна Америка. Като станала на няколко години разправяла на баба си за своите видения от миналото и настоящите й пътувания по звездите и другия свят.

Баба й имала много знания за невидимият свят и като я слушала за нейните ясновидски виждания и преживявания й казвала: „Пенке, не разправяй това, което виждаш и изживяваш на хората, защото те няма да те разберат". 3-4 годишна, тя споделяла всичките си преживявания с баба си. Раждането й е било трудно и тръгнала да се ражда в 9 часа, но се спряла и се върнала и излязла в 10 часа. Нейният дух ръководител знаел закона, даден от Учителя, че дете родено във вторник в 9 часа малко живее и рано си заминава от този свят. Раждането й било мъчно, понеже тежала 5,5 кг., а майка й била слабичка и на 17 години. Ражда се на Петковден, точно, когато чичо й Петко празнувал именният си ден, когато започнали да бият камбаните на черквата. Майка й искала да я кръсти Бианка, но понеже дошла на Петковден, получила името Пенка.

 

Тя проговорила много рано. Чичо й и калеко й били партизани и понеже била много приказлива, а имали скривалище в дома им и баба я затваряла в един гардероб да мълчи, докато стражарите тършували в дома им. Още малка започнала да пее хубаво и когато идват руснаците в България, тя им пеела много хубаво техните руски песни. Но руснаците били въшливи, после трябвало да чистят Пенка от въшките. Често баща й я водел на кино да гледа руските филми. В Асеновград преди прожектирането на филма пеели песни и често качвали малката Пенка да им пее на сцената. Руснаците я обичали и я возели с каруците си. Както споменах, тя от малка се излъчвала и отивала по съзвездията, Млечният път и знаела имената им. Тя си спомня, че като се връщала, минавала с двойника си през тяхната махала и влизала в тялото си. Баба й, й обяснявала, че наистина е била в пространството с астралния си двойник и се връщала пак в тялото си. Като малка гледала параклисите по околните върхове и казва гласно пред едно по-голямо момче имената им, и когато била голяма ги посещавала и ги познавала много добре. Момчето веднага отишло при баба й и казвало какво говори Пенка и че знае имената на всичките околни десетина параклиси. Баба й отива при нея и я моли да не говори на хората, защото тя не е като тях и те не са като нея, и не могат да я разбират.

Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или манастир и скоро след това се построявали. Тя била първото дете, което се родило в новата им къща. До тях бил параклиса на свети Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там. Над къщата им била „анатема", забранена от църквата местност за посещаване - никой да не ходи там. Но Пенка интуитивно разбира, че там е била школата на Орфей. Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят."

Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката. Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица. Черквата Свети Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества.

Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера. Това говори, че през своите инкарнации, тя е проявявала винаги Божията любов и Божията Мъдрост (Нептун тригон Уран) и постоянно е свързана с изворите на разумният живот в Божественият свят. Тя проявява гениални познания от миналото и често невидимия свят й отваря очите да вижда филмите на хората, които я заобикалят и щом пожелае веднага разбира кой е бил в миналото съществото, което стои пред нея и на много хора е казала, кои са били в минали инкарнации. Понеже живота е единен и неделим, който има подобни аспекти веднага намира съединителната нишка между сцените в миналите животи и сегашната театрална постановка, която играем.

Пенка има изключително благородна душа, изпълнена с Божията любов и Мъдрост (Нептун тригон Луна, Уран съвпад Луна) и тя със своят дух е присъствала като майка на много същества, главно мъченици в развитието на инволюцията и еволюцията на човечеството. Тя, като майка на поп Богомил изживява много тежко жестокото му убиване, хвърлен върху остри колци. Затова имаха много хубава връзка с брат Боев (който е бил поп Богомил). Обичали са се и имали хубави духовни разговори. Била е майка на десетки видни учени и борци, дали живота си за напредъка и развитието на човечеството.

Духът й е бил в майката на Левски. Божествената й Любов (Нептун) е неразривно свързана с Бялото Братство, което ръководи живота на Вселената (Нептун съвпад Юпитер). Нептун латитюд Венера показва, че от Божественият свят към нейната Божествена любов текат постоянни струи от ангелската и човешка любов и тя ги претворява в едно цяло неделимо. Всичко това я прави да е много наивна, вярва на всички, и често я крадат и обират, особено най-близките й. Господаря на хороскопа й Юпитер (Юпитер квадрат Венера, квадрат Марс, полуквадрат Сатурн, съвпад Нептун, паралел Сатурн и Уран, латитюд Уран) показва, че тя вижда истината и я защищава навсякъде и я казва направо в очите на братята и сестрите, особено младите, които не са готови да я приемат и стават разправии.

За много от хората на Братството, тя е жило, което ги боде, но намества изкривеният им ум. Особено се дразни от човешката неправда, която се шири надлъж и шир около нас (Юпитер полуквадрат и паралел Сатурн). Това й носи оскъден живот - с малко средства (Юпитер паралел и латитюд Уран) говори, че Божествената Мъдрост постоянно напоява нейната ангелска мъдрост с животворни струи и тя винаги знае какво ще я следва в живота й и отдалеч взима мерки. За всичко я предупреждават, но щом не послуша, минава през големи страдания. Понеже Юпитер й е в 8 дом - на смъртта, а там е и в собственият си дом Плутон, господаря на смъртта, Бялото братство постоянно пази живота й, спасява я от много смъртни опасности, предизвикани главно от Уран съвпад с Луна, съвпад със Сатурн в 6 дом. Опасност от туберкулоза и болки в ръцета й, много неприятности от учените хора.

Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора", която е най- големият духовен център на Балканският полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора", понеже на всяко дърво има поставен кръст - символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство.

 

Майката на сестра Пенка е от Наречен и всичките жители оттам имали червени бузи, което говори за силната им връзка с Бога. Майка й отива на „Кръстова гора" и свещеника й казва, че бай Данчо е открил къде е мястото „Кръстова гора". Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб та да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква„Света троица" и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници". В „Кръстова гора" имало едно аязмо, дълбоко езерце в което можело да се видят 6 рибки. Баба и, и леля и ходили там и ги видели. Видяла ги и Пенка, когато отишла там.

В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на „Кръстова гора" и там да преседи 1 месец и ще оздравее от епилепсията, която има." Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят наУчителя и Той им казва двамата да направят кръст, тежък 66 килограма, от бронз и мед и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложил кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват комунистите, за тези прояви на брат Данчо, го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвават главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най- важният духовен център на Балканите „Кръстова гора", изпълнен с нечовешки страдания.

Пенка учи в Асеновград клас. Баща й отива да работи и живее в Пловдив, където тя продължава образованието си. Още в прогимназията тя е знаела по интуиция какъв въпрос ще й се падне на изпита по листчето, което изтегля. Учила в образцовата гимназия „Георги Димитров" и получава солидни знания. Тя била добра спортистка и я карали навсякъде да представя гимназията във физкултурните прояви на града. Пеела е много хубаво и често гласът й се чувал от радио Пловдив. Тя осезателно чувствала Учителя, който постоянно й помагал в учението. Завършила добре гимназията и кандидатствала: „Хранително вкусова промишленост" и „Агрономство", Приели я и по двете дисциплини, но тя предпочела „Агрономство" - селекция и семепроизводство н научни институти. Като студентка в 1 курс, отива на бригада в село Голямо Конаре през м. май. Обикновено около нея се събирали много нейни колежки и живота й протичал доста оживено. Тя ходила на баня и като се връща, отвън вижда много нейни колежки в стаята и се движат и мърдат главите си и казват: „И на мен, и на мен!" В коридора срещнала една колежка и я попитала: „Какво става тук?" Тя й казва, че дошъл техен колега от 4 курс, хиромант, гледал на ръка и всичко познавал. Тя взела да си подрежда нещата и не усетила кога колежките напуснали стаята й и си отишли. Видяла младият хиромант, който я попитал: "Девойке, на тебе кога ще ти гледам?" Тя му отговорила: „Аз не искам да ми гледат!" Той й казал: „Бог ме е пратил, небето ме е пратило да ти гледам и да ти кажа нещо." Тогава тя си подала ръката да се отърве от него. С няколко изречения хироманта й описал живота, който прекарала дотогава. Казва й: „Ти даде обет на баща си, че няма да се омъжиш, обаче догодина по това време, в началото на юни, ще се омъжиш. От този брак ще имаш 2 деца: момиче и момче, но семейният ти живот няма да протече леко. Не може да има сравнение с този на твоето семейство, на майка ти и баща ти. Брака ти ще бъде осеян с много обиди, скърби и страдания и на 42 години ще се разведеш. Ще имаш втори брак, но той е друго нещо (ще бъде духовен брак с невидимо същество)."

Той отваря вратата и докато Пенка му каже „Благодаря", той изчезнал. Съществото е било с къдрави тъмни коси и правилно лице - такъв, какъвто е бил Учителя като студент в САЩ. Предсказанието се сбъдва абсолютно точно и тя се омъжва на 2.06.1963 г. за Георги Старирадев. Денят на женитбата бил много хубав, слънчев, небето синьо, чисто, ясно. Но следобед, от 14 часа и 30 минути до 16 часа и 20 минути вали проливен дъжд из ведро. Пенка се зачудила защо става този потоп, защо вали този проливен дъжд. Тогава при нея се явили 3 орисници, които взели да говорят и тя ги чува по телепатия. Първата казала, че вали този обилен дъжд, защото Пенка много обичала да обира до край тенджерите от яденето, сготвено от майка й, особено когато имало крем. Втората казала, че много има да плаче в този семеен живот. Третата казала, че ще плаче и то най-вече от мъжът и дъщеря си, които се мерят на един кантар. Пенка запомнила орисията и най-важното, напълно съвпаднала с живота й. Пенка има в 7 дом Сатурн в знак Близнаци на Десцендента, Сатурн (ретрограден) е в съвпад с Луна, тригон Меркурий, полуквадрат Юпитер, съвпад Уран, секстил Плутон, паралел Юпитер и Уран. Сатурн в 7 дом говори за мъж със сатурнови качества. По-възрастен от нея, меланхоличен, скържав и обича да ходи, но не се грижи за семейството си. Брака ще е голяма мъка за нея, и ако не се разведат, единият от двамата трябва да си замине. Според плана на небето, те се развеждат и остават и двамата живи. Това говори за тъжовен живот, до невъзможен брачен такъв живот. В 7 дом е и Венера квадрат Меркурий.

Много тревоги в живота и предизвикани от неверният й съпруг, който хайманосва с чужди жени. Това я довежда до много болести, предимно хронични: диабет, отслабване на сърцето и др. Неговите родители са от Търново и са били членове на Братството. Тя забременява и ражда на 19.01.1964 г. (Слънце), 13 часа и 30 минути дъщеря си Надежда. Идва мъжът й да я вземе от болницата и тръгват към колата и забравят бебето. В това време акушерката им го донася. Детето се събуждало редовно в 24 часа и плачело дълго време.

Пенка учи и има много неприятности със свекървата, която обещала да гледа детето, но го изоставила. Детето е на 2 месеца, но от Университета й дават само 40 дена по майчинство и веднага трябва да отиде и продължи образованието си. Баща й извиква баба и от Смолян, за да гледа детето. Бил паднал дебел сняг и баба и се качила на снегорин и едва се добрала до дома им. Тя го гледала повече от месец и го дали на детски ясли, на които Пенка всеки обед ходела да я кърми. Не и давали стипендия и нямала средства, а и мъжът и не идавал. Всеки ден ядяла по кифла с боза и кърмила детето 10,5 месеца и я отбила. Дават я на седмични ясли и продължава да учи. Детето заболява от уши и отнемало много грижи, но тя не прекъсва института. От втората година, като влязла в 4 курс и отпуснали стипендия и положението и се подобрило. На мъжът и не дават да учи висше образование, понеже баща му бил фабрикант - Недялко Немски, съден от Народният съд. Той притежавал 3 фабрики за консерви, и затова мъжът и учи в техникум - вечерен и работи. Родителите му и той не и помагат с нищо и Пенка мъчно, сама отгледала детето си. В Университета е било много строго и не са давали да има никакво отсъствие, или дори закъснение.

В 1966 г. жилището, в което живеела под наем трябвало да се разруши, за да строят ново на неговото място. Пенка напуска квартирата, а баща й юпитерианец и отстъпва неговият апартамент да живеят с дъщеря си и мъжът си. Пенка след 5,5 години учене завършва института и става агроном и започва да работи в предприятието ..Пчелни продукти" и е пчеларка повече от 1 година.Отива в Овощарският институт на временна работа, а след това 3 години в Ново село. На 30.01.1971 г. (Сатурн), и се ражда в 8 ч. 10 мин. синът и Деян. Тогава започва да работи в Пловдив в Станция за растителна защита. Понеже мъжът и много хайманосвал, баща и искал да го изгони и да се разведат. Мъжът и отива в Мадан и извиква Пенка с децата, за да се заздрави семейството, но мъжът й пак тръгва да хайманосва с други жени. Тя работи 4,5 години там в АПК и се връща в Пловдив, а той останал да живее там. Животът на Пенка е много труден, тежък и баща и, който я обича много, не може да издържи на нейните несгоди и в 1983 г. си заминава от този свят.

 

Следващата година Пенка се развежда с мъжът си. Започва да работи в Селско стопанският институт, където се среща с един Николай, който я кани да отиде на беседи. Тя отива и вижда снимката на Учителя и книжката: „Необикновеният живот на Учителя." Тя го е виждала Учителя в духовният свят и го познава на снимката. В Пловдив имат салон - дом на Учителя и всеки четвъртък се събирали на беседа. Като излязла да си отива, искала да си купи вестник, но една сестра Йоана, която и станала скоро приятелка, взела последният вестник.

В техният институт се събирали на събор екстрасенсите от цяла България и налагали по стените много картини. Пенка, като се качвала по стълбите поставяла ръката си по закачените картини и отчитала каква сила излъчва. Веднага я заобиколили екстрасенсите и тя им казала кои картини какво излъчване имат. Вечерта Николай я поканва на събранието и Пенка си купува окултни книги, седнала на първият ред и започнала да ги разглежда. Там се запознава с много от екстрасенсите. На 4 етаж в блока й живеела една математичка, нейна приятелка, която я повикала да отиде при нея, защото имала гостенка - да се види с нея. Дошла една жена Александрина да си говорят. Пенка влязла в стаята, обърнала се към Александрина и казала: „Света Марина, какво правиш тук? Добре дошла!" Александрина останала като гръмната. Интуицията и казала, че някой ще я познае в Пловдив и ще и каже коя е била в миналото. Отиват в салона на беседа и Николай Николов, който ръководи беседите говори известно време за Вселената, за Бога и дава думата на брат Георги Семерджиев от Велинград, който бил с брада. Пенка по гласът му познава, че той и е позната близка душа и се запознават. Пенка пеела в хора на института и диригента я викал да отиде при него да се разпява като първи сопран. Николай му казва, че Пенка е дошла за беседата и няма да отиде на втория етаж с нея да се разпява. На катедрата Николай чете беседата. В това време пред нея минава някой и тя си затваря очите и като ги отваря, вижда Учителя, че е до Николай и е с Библията на гърдите си, смее се и я поздравява с ръка. Пенка цялата сияела, че вижда Учителя, който е много доволен, че започва да посещава беседите в салона.

В Странджа планина живеел един брат Дойчин, за когото го питали: „Какво прави сега твоят първи ученик" Учителят казал: „Сега моят първи ученик оре с биволите си на живота." Учителят обяснява закона на природата, че не разхищава енергиите, а тя затваря големите умове в ниски и малки форми - такъв е бил и внукът на брат Дойчин - Дойчо. Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му. Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е циганин, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно. Той отишъл при Пенка и я поздравил. „Здравей!" В почивката той пушел. Той й казва: „Како Пенке, ти не ме позна, но ще си спомниш какви големи роднини сме с тебе на небето." Когато Пенка имала нужда да разговаря с него, той долавял и скоро пристигал при нея и обратното.

Дойчо прочел няколко пъти Словото на Учителя и го познавал много точно.Пенка вижда във филма,че в Дойчо се проявява духът на Мойсей.Пенка вижда картина от миналото. Вижда Синайската планина - един хълм могила, добре заоблена, на върха застанал Мойсей с разтворени ръце, обърнати с длани нагоре, за да приема енергии от Божественият свят. Тя наблюдава, а до нея стоят двама непознати. Една вечер Дойчо я посещава и се разговарят до един часа и половина. Пенка го пита каква е къщата й горе, и той я описва подробно. От това Пенка разбира, че той борави добре с невидимият свят. Пенка сънува сън, че от невидимият свят изпращат автобуси, за да вземат заминалите от земята. По някой път Пенка придружава заминаващите наши братя или сестри до мястото, където им е определено да отидат. Горе няма откъснати цветя, а само хубава зеленина и невиждана красота. Вижда на площада Дойчо и Георги. Георги се дръпва назад, а Дойчо се качва на автобуса. След това вижда Дойчо проснат на земята и умрял. 3 дена след този сън, Дойчо минавал покрай гребната база и видял, че няколко деца паднали във водата и се давят. Той се хвърля и спасява 3 деца, но удря главата си в кол, в сляпото око и потъва. 3 дена го търсят водолази и тогава го изваждат. На Пенка интуицията й казва кога ще е погребението. Прибира се в дома си и вижда, че външната врата се отваря и влиза Дойчо и мирише на тамян. Тя му се извинява, че не може да отиде на погребението, защото е много уморена. Дойчо изчезва и тя не отива на погребението му. На годишнината, Пенка отива на помен и занася питка. Чува, че малката му сестричка казва на майка си, че тази жена, която донесла питката е обичала много нейният брат Дойчо.

За Великден Учителят й се явява и й казва за празника да отиде в общинска църква, а такава е само църквата на Ванга на Рупите. В 21 часа вечерта Учителят пак се явява и й казва да отиде. Скоро след това й се обажда Елка Софчева от София, дошла в Пловдив и казва, че ще отиват на Рупите и я кани заедно да пътуват. Пенка се чуди тя откъде знае за нейната задача, а и Пенка никога не е ходила там, а тази нейна приятелка ходила на Рупите няколко пъти. Елка я пита за рецепта за козунаци и Пенка й я дава и на другият ден пътуват с нея и Петко. Като слизат от влака в местността Рупите и свалят багажа си, Пенка си затваря очите и вижда картината на изригващ вулкан, който унищожава град Петра и създава Кожух планина. Пенка знае, че е отишла там да свърши някаква работа. Тя занася в църквата на Ванга едно красиво боядисано яйце. Там тя среща секретарката на фондация „Ванга", която чака да дойде председателя. По едно време някой слага ръката си на лявото й рамо. Тя се обръща и вижда мъж, който бил председателя на фондацията. Той й казва: „Както виждам ти си от Бялото братство. Тук често идва едно момче с руси коси - Ангелчо от Петрич."

Пенка му казва, че хората на Бялото братство са много добре подготвени духовно и Ванга също е от Бялото братство. Той побледнява и казва: „Не говорете такова нещо, това не е вярно, защото няма да идват хората тук, като научат това." Пенка му отговаря: „Как да не е вярно. Тя е слушала 6 беседи на Учителя и е отишла в село Мърчаево, когато Учителя е събрал ясновидците от България и им е говорил, и на нея е казал някои работи; „Аз ви събрах тук, защото искам, докато сме тук на Земята, вие един на друг да си кажете бъдещето, което ви предстои, защото никой не може да си предскаже за себе си." Първо поканва брат Влайчо да гледа на Ванчето. Той казал, че скоро ще остане сама. От казаното, тя се разтроила. Учителят й казал: „Не се притеснявай, защото всеки има път, определен по който трябва да мине." Скоро след това си заминал мъжът й. Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за светица. След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока. Скоро ще ти вземат всичко, и ще те пратят на едно много лошо място, заедно с други хора от Братството." И той се притеснява от казаното му. Ванга допълва: „Влайчо, ти ще се върнеш, а другите няма да останат живи."

Пенка казва на председателя, че сега не е време да се мълчи за Братството, защото няма вече Белене, а широко да се говори за Учителя и Неговото дело. Председателят се ядосал и излязъл от църквата. Поповете пеели. Старият поп я попитал какво е говорила с председателя. А Пенка го попитала дали църквата е общинска. - „Да, казал той, но не ни е лесно и на нас и се стремим да я приобщим към Синода." Пенка му отговаря: „Това няма да стане, защото Ванга докато беше жива не я даде черквата. Синода и той не я искаше, защото била неканонична - и иконите й не били като църковните." Попът се разтреперил и излязъл навън да пуши.

Пенка излязла и се радвала на зелената трева пред къщата на Ванга и един бял гълъб кацнал пред нея. Той е символ на Духът. Там имало две българки живеещи във Финландия и поканват Пенка да отиде да живее при тях. Учителят и казал. Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази?" Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук."

Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка.

Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него.

Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява. Падането на комунистите (Жан Виденов), тя плаче и се тревожи много, как ще се промени властта. Вижда Учителя, облечен в бели дрехи и седнал на маса и разговаря тихо с още двама души. Пенка не чува нищо от разговора, но единият хвърля нещо на масата и тя като с бинокъл приближава предмета и вижда, че това е ключ с ключодържател. Значи комунистите ще предадат властта на СДС. Пенка се обажда на приятеля си Кубрат Томов, че този ден комунистите ще дадат властта на СДС. Излиза навън и вижда Костов, че продължава да говори в центъра на Пловдив, като казва, че който не скача и не дига двата си пръста нагоре е червен. Пенка минава през моста на Марица, казва си формулата: „Господи, махни всяко зло и лукаво помишление от България и Бялото братство, прати ги да вървят по камъни, по води и по гори" (3 пъти). Пред нея се явява образа на Исус в светлина и тя му благодари, че помага на България в този тежък момент. Отива си в къщи и след 10 минути съобщават по радиото, че Никола Добрев (вторият министър на вътрешните работи от кабинета на Жан Виденова) даде властта на СДС. След това тя вижда един символ - очила, сложени на земята плоско и двете й дръжки отзад преплетени, което е йероглиф от епохата на фараоните, което значи: „Аз царувам както на небето, така и на земята."

Учителят постоянно й казва как да се лекува и живее, казва й да яде много портокали и ябълки, за да подобрява здравето си.

На един Великден Пенка излиза в 24 часа на балкона си, и казва 3 пъти: „Христос възкресе!" и като се обръща да влезе в хола й включват Божественият компютър и тя започва да чува коя е била в миналите прераждания, само имената - от Старият завет досега. На другият ден й дават картините - къде е била и какво е била.

При среща с Учителя, тя се излъчва и двамата тръгват да пътуват на изток към Япония. Минавали над Монголия и Учителят я питал: „Какво е това?" Монголия със Сибир. Минават над Китай и Пенка Му казва, че тук тя е родила Конфуций. Виждат течащ поток и Пенка казва, че от него Конфуций е ловил риба. По-нататък виждат много красиви планини. Пенка поглежда и възкликва: „Това е манастира Шаолин, изграден на най-високият връх!" Отдолу имало подземни проходи за бягане при опасност. Минават морето и Учителят я пита: „Какво е тук?" Тя вижда долу много вишни - свещено дърво за японците. „А нагоре?" - Това е вулкана Фуджи и радостно вика няколко пъти: „Фуджи, Фуджи" и от силните емоции се пробужда и пътешествието свършило.

Друг път лети с космичен кораб със сребрист цвят и се озовават над Алжир и Мароко. Корабът спира и й казват: „Идват трите лъча от Атлантида. Първият ще мине през Пиринеите към Скандинавският полуостров, към изток и тайгата. Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет.

Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново. В двора има голям дъб, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад. Бай Данчо й се смее и и казва, че под този дъб е седял Учителя и е пишел. Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този дъб. Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва.

Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра. Учителят й казва, че е Веса Нестерова. Пенка иска да и целуне ръка, като ученичка на Учителят. Тя се усмихва, хваща я за ръка и й казва: „Ти си благословена жена!" Околните не ги оставят да си говорят насаме. Искат да се снимат двете и това е невъзможно. Казва й, че иска да й разкаже нещо за Учителя. Една година - 1942 г. Учителят й казва, че очаква да се роди един дух в провинцията. Той го очаква с голямо нетърпение. Един ден през есента Веса го вижда, че е сам и се отправя към него да Му зададе интересуващи я въпроси. Той я спира с ръка - да чака. След малко Учителят започва да стъпва на пръстите си, и казва: „Роди се, роди се." Пенка разбира, че това се отнася за нея. Тя е едно светло същество от висшите ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици. Например при раждането на Христос има над 100 велики същества, вселени в Дева Мария. Едно от тях е и Пенка, при поп Богомил, Левски. Например Паганини е колектив от над 40 светли същества и всеки от тях, когато се въплоти на Земята, може да каже, че е бил Паганини. Формите на хората на земята са фикции, и ако дадат ход Бог да се прояви чрез тях, те стават гениални - колектив от много близки или сродни души, събрани в едно, в името на Божията Любов - да дадат нещо велико на човечеството. Геният - това е Бог, изявен в пълнотата на своята любов, мъдрост и истина.

1990 г. Пенка посещава 7-те езера на Рила. Излиза от болницата, където

напълняла много - била над 90 кг. Пенка се помолила на професор Симидчиев да я изпише от болницата, за да отиде на Рила, защото на другият ден приятелите й поемат нагоре. Професорът се усмихнал и я изписал. Пенка не може да ходи нагоре. Взима тояга да се подпира, но Учителят й казва да я остави. Ходи бавно и казва на приятелите да вървят напред, а тя ще дойде полека-лека. Около нея остава Йоана и привечер минават покрай първото езеро и отгоре им се обаждат приятелите й. Отива уморена в палатката и веднага заспива. Сутринта се успива и посреща слънцето при кухнята. Вижда Учителя, че е до слънцето и я поздравява с дигната ръка. Учителят й казва, че в лагера без тояга не може да ходи и Го вижда с много, и най- различни шапки и разбира, че и тя трябва да ходи непременно с шапка.

Отива нагоре към Молитвеният връх. Като се качва, иска да види цялото първо езеро и вижда Учителят, усмихнат във водата. Тя си казва: „Пенке, привижда ти се!" И си обръща главата настрани и след това пак към езерото, но Учителят пак й се усмихва от езерото. Отива на върха и идват още четирима и правят обща молитва. Техният Георги седнал на стола на Учителя и Петър Велинов го изгонва оттам. Вечерта като медитира, вижда Учителя по пътеката за новата хижа на скалата. Вижда, че над тази скала играе една нестинарка. Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила. Вижда, че от новата хижа към лагера идват много същества, облечени в бели дрехи и започнали да играят Паневритмия. Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва. Французойката ражда детето си на второто езеро.

Тя ги познава тези същества. Отива и играе Паневритмията на Чистотата и приема много образи от околната красота. Вечерта сяда на леглото и се моли. Вижда, че Учителят й подава писмо. Тя прочита „Мила майко" и тя си казала, че нейният син Деян се е сетил за нея и й писал. Учителят извъртял писмото и тя не могла да прочете това, което пишело, но на края на писмото вижда свещеният подпис на Учителя.

В Божественият свят тя минава като любящата майка на Земята и нейните страдащи деца. Пенка слиза от езерата и за 28.08.1990 г. - Голяма Богородица отива заедно с Венко и Петкана с колата им на градината в Айтос. Вземат я Пенка от Пловдив и по пътя се отбиват при един ясновидец Коста в село Ягодово, приятел на доктор Теню и Ванга. Дават му подарък, но часовника на Пенка спира и 2 часа, докато са там - не мърда. Това показва, че този човек скоро ще си замине. И така става. В градината се настаняват да спят навън - на хлад. Веса от Хасково се намъква и ляга да спи до Пенка. Сутринта я чака да се събуди и веднага я пита: „Коя си ти?" Тя й казва, че е Пенка. Веса й казва: „Всички египетски божества дойдоха при тебе и ти се поклониха и те целуваха, и цяла нощ те пазеха."

След 10 часа, към обед Венко и Пепа й казват, че в стаята, в мазето е Светозар и да я заведат при него да й каже нещо, и те да дойдат да чуят. Отиват и тропат на вратата. Светозар отваря вратата и казва: „Пенке, влизай!" и затваря вратата пред носът им. Разправям й целият живот до момента с най-големи подробности, особено за семейството, дъщерята, сина и мъжът й. После ми каза, че й идвало да се разтвори земята и да я погълне в нея от срам. Това е една моя сестра от третият свят, на която й показах погрешките, и й показах изходния път на спасение. Тя отлично ме разбра.

Вечерта аз проведох наряда добре. До мен беше брат Ангел цигуларя от Варна и свиреше. При изпълнението на „Химна на великата душа", сестра Пенка цялата настръхва и почна да плаче. Събора свърши и всички се прибрахме по домовете си. През зимата Пенка идва в София по време на житния режим и отива на Бивака и се чувства много добре. Слиза от рейса и тръгва към Бивака и чува гласът на Учителя: „Мир вам, Мир вам!" На Ел Шадай си хапва житото, а сестра Стоянка Драгнева раздава гореща вода на приятелите да пият.

В Пловдив Учителят я праща на концерт в зала „Съединение" на Теодоси и Янка Рупкина. Учителят се явява с цигулката си в ръка и усмихнат обикаля около Теодоси, който свири с кавал и флейта. Теодоси първо облива залата с любов и после почва да свири. Няколко години посещавахме лятната школа на Рила, заедно със сестра Пенка и й помагахме в болезненото й състояние.

В 1999 г. Учителят й казва да не излиза много по време на затъмнението, защото няма да и влияе добре. Учителят и показва в картини затъмнението. След 14 часа във въздуха имаше стрелба повече от 2 часа. Затъмнението има своите последствия и Пенка през пролетта изпаднала в инфарктно положение. Тя иска да дойде до нас, но веднага я откарват в болницата в интензивното, и я чакат да умре.

Учителят й казва, че нейното сърце не е като на другите хора. Става обед и тя пита: „Няма ли тук храна да ям?" Гледат я учудено и дават да яде и след като се нахранва, лекарите идват да я преглеждат, Лекарите смятали, че умира от голямата аритмия на сърцето и и сложили апарат над главата и да следи пулса на сърцето й. Пенка им казала: „Какво гледате, моето сърце е обратно и е от дясната страна." Лекарите я попитали: „Ти откъде знаеш това нещо? То е точно така!"

Аз разбирам, че тя не е добре, и веднага заминавам в Пловдив вечерта. Преспивам и сутринта съм на Бунарджика, на Пеневритмия. Беше неделя и имаше повече от 20 души на Паневритмията. След като свърши Паневритмията, аз попитах Влади и Ането: „Къде е сестра Пенка?" Те ми отговориха, че е в Окръжната болница, в интензивното отделение. Помолих Влади да ме заведе до нея и той с охота ме закара със служебната си кола до болницата. Когато я вземат в болницата, я закарват в общата стая, където правели операции, и тя не можела да спи. Помолва да я преместят в друга стая и я преместват. Сутринта става, започва да пее и си оправя леглото. Идва професора и се чуди, че тази жена в това тежко положение може да пее. Преместват я в реанимацията. Аз се качвам и влизам в стаята, която ми посочиха. Там бяха Пенка с майка й. Пенка не вярва на очите си и ги търка. Обърна се на другата страна, завъртя се пак към мене, погледна ме и каза: „Светозаре, ти ли си жив пред мене? Аз колко исках да дойда до вас, а ето ти си дошъл." - „Аз съм Пенка, но трябва бързо да те възстановим и да излезеш от болницата, защото с твоето Божествено сърце и вегетариански режим на хранене, объркваш понятията на лекарите, които те чакат всеки момент да умреш, а ти възкръсваш. След 3 дена ще те изпишат, и след 2 месеца ще дойдеш на езерата, и то пеш ще ходиш, без кон." В това време се събраха всички лекари да я гледат и ме чуха какво й казвам. Една млада лекарка каза: „Тази туристка от Бялото братство ще види Рила през крив макарон." Тя най-рано след 2-3 месеца ще може да се качи на Альоша. Усмихнах се и казах: „До 3 дена ще я изпишете и след 2 месеца ще бъде на седемте езера."

Сърцето й често променя пулса си и ускорява и намалява броя на биенето. Това са светли същества, които влизат в нея и оправят кръвообращението и оросяването й. Вечерта я гледат на скенер и намират ракови клетки и тъкани в черният дроб, а сърцето й е в пред инфарктно положение и всеки момент може да спре. Лекарите записват всичко това и я наблюдават цяла нощ. Тя спи спокойно. Аз помолих моите приятели от центъра на Амрихал да я оправят. Изпращат група, която през нощта слага всичко в ред. Сутринта я преглеждат и виждат, че сърцето й е напълно спокойно. Пулса нормален. На скенера виждат, че тъмните ракови тъкани при черният й дроб са изхвърлени, калцирани и на тяхното място има нова розова тъкан.

 

Лекарите се чудят какво е станало, но всичко записват в тетрадките си. След 3 дена я изписват като напълно здрава, която според техните лекарски знания е трябвало да си замине няколко пъти от този свят. Умиращата Пенка си отива дома и започва редовно, всеки ден да ходи на Паневритмия на Бунарджика. Дойде на езерата, както й казах - пеш, и прекарахме много добре на езерата.

Тя често боледува и ми се обажда по телефона. Страда от диабет, което се дължи на големите тревоги, които изживява и на голямото й любящо сърце, с което иска да помогне, ако е възможно на всички страдащи. Скоро излезе пак от болницата, но умът й се стреми км Рила, към Мусала, към чудните природни красоти в планините.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×