Jump to content
Светулка

45. Крум Иванов Няголов

Recommended Posts

45. Крум Иванов Няголов*

Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството.

След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език.

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

 

Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя.

Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас?" Учителят отговаря: „Добре." Крум става иизлиза. Отива при протестантите и отказва предложението им. Много по-късно, след 9 септември, тези пастори, начело с пастор Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават. Така Крум се отървава от една голяма бъдеща опасност.

Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници, Учителят постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия. Крум се включва активно и в братския живот. Участва във всички екскурзии, и е в първите групи, които строят лагера на Рила. Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. - на улица „Латинка" 59. Там построява още една голяма барака.

Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род - Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителят обяснява; „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете,няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев.

Крум не можа да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купувахме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителят му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата.Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Пътпроект", а накрая и в„Транспроект", където се пенсионира.Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари.

За всички трудни положения, които среща в живота си той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата -може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург който с операция да освободи детето. Крум веднага отива при Учителя и иска помощ.Учителят го пита: „Какво има?" Баща ми му казва, че плацентата не може да се отдели. Тогава Учителят го съветва: „Вземете едно малко шише 200 грама и накарайте жена ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето.

 

Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка в 1936 година, Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен и иска неговите съвети, благодарение на които майка ми оздравява.

 

След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели. Когато проектират обекта „Лъки-Манастир", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от Манастир и стават много добри приятели.

Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976 година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×