23_07 ДЯВОЛЪТ И НИЕ

[Albena]

ДЯВОЛЪТ И НИЕ

 

Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения (за волята – бел. Р.Ив.), ще възстановите хармонията. Те са обосновани на един велик закон в природата.(10, с. 88)

 

Погрешките не бива да ги повтаряме повече, а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т.е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: “Ако не си разположен, излез вън, мен ми е добре тук.” (Примерът с камилата и воденичаря, във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие – ней ў било добре!) Хората всеки ден “излизат от себе си”, защото са дали място на дявола в себе си.(113, с. 3)

 

… Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: “Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.” Аз ще му кажа тъй: “Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля.” Аз ще го накарам той да яде. “Не тургай ръката си в огъня – сложи дилафа в огъня” – дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.(92, с. 18)

 

Няма защо да се смущавате от отрицателното в себе си, но пазете се от него, да не ви завлече във водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот, ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете.(70, с. 103)

 

Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата “дявол” и се питат: “Отде дойде тоя дявол между нас?” Защо са недоволни хората от дявола? Защото той кара човека да работи, а сам никога не работи. Като влезе между хората, той обърква всичките им работи. Той е лихвар, дава пари с големи лихви и не иска да знае как ще се плащат тия лихви. Дяволът е в състояние да бръсне и детето. Затова го наричат първия учител на човечеството. Той е господар на всички банки. Има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората, дават им пари назаем. Те плащат лихви на парите, но поне колелото се върти. Банкерът някога оскубва клиента си – това нищо не значи, но някога му помага. Който е влязъл в Пътя, трябва да престане да се занимава с дявола, да не мисли, че е лош. Значи дяволът е лош, а ти си добър! Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. Използвайте само ония от тях, които са в хармония с вас. Не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях, да ги превърнете в положителни.(91, с. 166)

 

Щом можеш да се владееш, няма да се тревожиш за това, което става. “Какво ще стане с нас?” – Най-многото, което ще стане, е да ви съдят. – “Кой ще ни съди?” – Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската с®дба на дявола? Били сте, но сте забравили. Всички светии са минали през тая с®дба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си не си направил, каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: “Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите ў. Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново.” Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината. Едно малко дяволче се опитало да излъже големия дявол, учителят на лъжата. той му казал: “Слушай, аз те учих да лъжеш, мене ли ще лъжеш сега? На мене ще говориш истината, а другите ще лъжеш.” Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната Истина. Затова предварително ще ликвидирате с всички полици на дявола. Ще претърсите добре сандъците си и ще извадите и последната полица. Вие сте подписали полици и с Господа – и тях ще платите. Време е вече да се работи за Господа!(134, с. 151)

 

Ще кажете, че не може без лъжа. – Може и без лъжа. Без лъжа ще бъде вече. Аз съм доста снизходителен към вас. Всички грехове могат да ви се простят, но лъжата – никога! За предпочитане е всеки грях, но не и лъжата. Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно че той е извършил всички грехове. В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим. Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: лъжата не се прощава… Лъжата не е присъщо качество на човека, тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход.(1, с. 9)

 

“Страшно нещо е дяволът!” – Страшен е за онези, които не знаят как да се справят. Най-слабото същество в света е дяволът. Въпреки това всеки се страхува от него и бяга. Като му тропнеш с крак, той бяга. Най-големият капитал на дявола е лъжата. Той е майстор в лъжата. Така може да те излъже, че с години да не си свободен от неговата лъжа. На какво ли не ви е научил дяволът? Той е внесъл между хората спора и недоразумението; той е внесъл безверието; той е внесъл недоволството и неразбирането на живота. – “Лош е дяволът!” – Той не е лош, но вие се поддавате на лошото.(66, с. 214)

 

Скърбящите души са богати, пълни с вяра, с надежда; издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И десет пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги – пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: “Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!” Тъй е! Казвам ви: това, че дяволът може да се качи на гърба ти или да те качи на гърба си – да не те е страх. Този дявол качи Христа на гърба си и Го дигна на храма. След това дойде при Него да Го изкушава, като Му казваше: “Хвърли се долу!” Христос му даде един разумен отговор, каза му: “Това няма да направя. Ти ме качи горе, ти знаеш как да ме снемеш долу.” Дяволът може да ме вземе, да ме качи на гърба си – нищо от това. Като ме е взел, ще ме носи. Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола. След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен (не ще може да го изкуси), дошло му наум да влезе в стомната, от която праведникът пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси. Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: “Ти ще ме смущаваш ли още?” – “Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен!” Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: “Елате да видите какво ми направи дяволът!” – Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре. Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна.(131, с. 151)

 

В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват. Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: “Ще смиря Сатана под нозете ти.” Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една стомна. Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божий гроб. Най-после светията го запитал: “Ти ще ме мъчиш ли повече?” – “Няма да те мъча”. Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре и той ще извърши отлични работи.(83, с. 132)

 

В човека има нещо странно и ако не внимава, той ще изхарчи всичко, което е придобил. Нещо ти казва отвътре: “Бъди внимателен, не изразходвай всичко, което имаш в себе си!” Ако не слушаш този глас, сам ще си напакостиш. Онези, които не разбират закона, ще се уплашат и ще помислят, че дяволът им нашепва. Страхът от дявола толкова оживява в тях, че навсякъде го виждат. Ако дяволът живееше между хората, те щяха да го виждат. Обаче той не живее между тях. Той се изявява чрез своята мисъл и отдалеч влияе на хората. Не питай как е дошъл дяволът при тебе. Никакъв дявол не е дошъл – това е неговата мисъл. Той отдалеч хвърля гранатите си към вас и сам се забавлява. Сега не е въпрос за дявола, а за Бога. От толкова години вие живеете на Земята и още не се е явило желание у вас да изпълните волята Божия.(93, с. 75)

 

Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: за каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре.(79, с. 141)

 

Казват за някого: “Лош човек е тоя, знае само да одумва хората.” Според мене той не е лош. Щом обича да разнася нещата, той ще разнася и лошото, и доброто. И дяволът, от когото днес всички хора се оплакват, разнася и доброто, и злото. Да не говорим за дявола, защото той едва чака това. Той стои вън, зад вратата. Щом говорим лошо за него, ние го извикваме. Той ще отвори вратата и ще влезе при нас.(134, с. 161)

 

Да образуват жените един съюз, да си помагате. А сега, като седнете вкъщи, все одумвате, че еди-коя си била такава или онакава – все въпроси и критики. Не може с тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учите от Господа. С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.(78, с. 110)

 

Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи че той е стъпил с единия си крак у вас. Вие се боите един от друг. Вместо да се боите от човека, почитайте го. Учениците, които се боят от учителя си, учат се. Всякой ученик, който не е научил урока си, е страхлив. Страхът ни кара да бъдем прилежни ученици. Тук, в Търново, спъва страхът. Страхът се отличава по някои черти. Ако видите някой, че е жесток, той е страхлив. Добрите хора са безстрашливи. Ако искате да махнете жестокостта, махнете страха. От когото се боиш, такъв и ще станеш. Ако любиш лош човек, лош и ще станеш; ако любиш добър, добър ще станеш. Любовта и страхът към лошите хора еднакви резултати дават, защото като го обичаш, ти се стремиш към него. Вие по този начин не можете да помогнете – той е голям търговец, не му давайте пари, защото има голям дълг. На фалирал човек не давайте нито пари, нито парици; не го спасявайте, той е отдавна компрометиран.(2, с. 135)

 

Как познавате, че някой човек е силно индивидуализиран? Френологически такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди. За дявола казват, че имал толкова дебели вежди, та когато искал да види хората, трябвало да повдига веждите си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас. Казвате: “Как може да се постигне това нещо?” – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертва поне една трета от своя живот за Господа. Работи ли девет часа на ден, той трябва да пожертва три часа за Господа, т.е. за Божествения свят; три часа за ангелите – за ангелския свят, и три часа за себе си – за физическия свят. Какво правят съвременните хора? Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. Три часа работў за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват.(117, с. 100)

 

Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименният ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът и показалецът, ти си вече един дявол. Вземете онези, които изобразяват дявола, как го представят? – Всичките му пръсти са криви. И тъй, всеки човек, на когото всичките пръсти са криви, той е дявол. Дяволът е същество с изкривени пръсти. Изкривените пръсти показват една воля, която е турена да служи на себе си, а под “дявол” разбирам образ, който е турен да служи на своя егоизъм. У човека се събужда този принцип. Сутрин станем – за себе си мислим; вечер легнем – за себе си мислим. Всинца ние се борим с този принцип вътре в себе си. Дяволът живее вътре в нас. Той, като живее във вас, Господ го е поставил вътре като един добър слуга; но като започне да ви управлява, опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: “Господ те е турил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети. Хайде на работа!” Като дойде дяволът у вас, турете го на нивата, той знае отлично да оре и да жъне. Той е научил света да измисля машини, параходи да прави – отличен работник е той; но оставите ли го господар – ще има бой за вас. Турите ли го на мястото на слуга, всичко ще бъде изчистено, тъй, по всички правила. Много внимателен е той! Та сега в новото учение искаме да кажем на дявола: “Ти си един слуга, а Господ е господар и ти ще слугуваш като мене. Хайде на работа с мене!” От една страна – дяволът, от друга – ти. Ти – “троп!” с мотиката, дяволът – “троп!” с мотиката – гледаш, нивата прекопана. И като се върнеш, ще кажеш на дявола: “Това е новото учение!” Вие трябва да възпитате дявола. А той, като е много умен, казва: “Слушай, защо да правиш това, хайде, заеми се за друга работа!” Ти го послушаш, тръгнете по света, натрупате си една карма и после казваш на Господа: “Господи, дяволът ме излъга.” Знаете ли какво прави тогава Господ? Той ще ти се усмихне малко. Човек не иска да признае, че сам се излъгал, ами – дяволът го излъгал! Господ казва: “Хубаво, ще се върнеш на Земята и ще изправиш този дявол.” И тъй, първото нещо, което трябва в бъдеще да спазвате, е да не приписвате на човека туй, което не знаете – например, че еди-кой си човек е грешен.(10, с. 99)

 

Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: “Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е и ти за нас толкова години да работиш.” Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа.(61, с. 140)

 

И сега ние седим и казваме: “Този дявол да го няма в света…” Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света! Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите – нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Сега вие се нахвърляте върху дявола… И тъй, ученикът няма право да осъжда дявола. Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – отдалече пипа, че никога не можеш да го хванеш: 8000 години лъже хората и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вярват на Бога, но на него вярват. И всеки ден на дявола се кланят. А туй, дето хората казват, че “на Бога вярват”, то е бошлаф. Всички са поклонници на дявола.(126, с. 85)

 

Някои запитват: “Защо Господ е допуснал греха?” Пък аз питам: защо хората грешат? Съгласни ли сте с твърдението, че грехът съществува в света? Светът е създаден от Бога, но грехът като нещо външно, видимо, материално никъде в Божествения свят не съществува. Грехът съществува само в мислите, в чувствата и в желанията на хората, но външно той не съществува абсолютно никъде. Срещали ли сте някъде греха вън от човека, като същество с определена форма, и разговаряли ли сте с него? Ще кажете, че грехът е в дявола. Виждали ли сте дявол? И той е като човека, но вън от него не живее. Намерете дявола и злото вън от човека! Колкото и да ги търсите, вън от човека те не съществуват. Да търсите злото и греха вън от човека, то е все едно да търсите страха вън от човека.(63, с. 219)