Jump to content
Светулка

48.Неделчо Попов

Recommended Posts

48. Неделчо Попов*

Неделчо Попов е роден на 22 декември 1927 година в Пещерско. Там получава основното си образование и завършва гимназия. Отива в София, където започва да учи в полиграфията. Среща се с Георги Събев, който му е съученик. Неделчо през свободното си време работи в едно кафене, където му дават и квартира. През 1925 г. Събев го запознава с новите идеи. Като напредват в обучението започват да работят на половин ден и получават половин заплата. Тогава се събират в обща квартира и работят в Държавната печатница като словослагатели. Управата се нуждаела от оценител и те се спрели на Неделчо, като веднага му увеличили

заплатата. Тази длъжност изпълнява до края на живота си.

През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба".

Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя.

През есента на 1942 г. Учителят решава да посети Витоша с малка група сестри. Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от леглото. Елена Андреева носи тежка раница и попитала Учителя кой ще я носи. „Неделчо" - казал той. Неделчо обяснява, че е болен и не се е подготвил. Учителят

отговаря: „Ние ще те почакаме. Иди се облечи." Дошъл Неделчо и групата тръгнала. Той едва вървял най-отзад. На Сипея задухал силен вятър и на Бивака било невъзможно да се стои, затова предложили да слязат в дерето, В това време идва и Неделчо, целият изпотен, въздъхва високо, сваля раницата и се преоблича. Немирният вятър грабва шапката наУчителя и я понася към дерето. Сестрите питат: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" „Неделчо" - рекъл Учителят. Той догонил шапката и я подал на Учителя. Тъкмо въздъхнал, вятърът пак я грабнал и се наложило втори път да я носи. При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите

*Виж« Изгревът» том II стр, 336-337, N4; том III стр. 229-231, N20; том V стр.552-554, N213.

 

напуснали дерето. Отишли на Слънчева поляна, където обядват и тръгват обратно към София. От болестта на Неделчо не останало и следа.

На 16 юни 1941 година Учителят и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи. Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителят се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен.

Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството на страната на брат Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на „Завета на цветните лъчи" разбира, че милицията ще му направи обиск, и веднага се обръща към свой колега - голям комунист, и го моли да остави при него известни секретни документи, отпечатани в неговия отдел. Колегата му приема книгите и на другия ден когато милицията идва да прави обиск на Неделчо, не намира нищо подозрително. След няколко дена Неделчо Попов извиква брат Иван Иваницов - Каруцаря, който натоварва книгите на каруцата и ги закарва на Изгрева.

Неговият красив и всеотдаен живот за Братството завършва на 23 април 1952 година. По времето на Учителя, брат Неделчо се сприятелява с Николина Балтова, която живееше до кухнята. Той често я посещаваше и тя го ревнуваше от сестрите. Тя поемаше от неговите енергии (вампиризъм) и Неделчо започна да слабее. След

заминаването на Учителя, се оказа, че има чернодробно и жлъчно заболяване, с което не можа да се справи и си замина. Не всякога една връзка е еднакво полезна за двамата партньори.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×