Jump to content

I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?


Recommended Posts

I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред»

по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932..

Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30.

Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости,

Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено.
И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интели­гентни хора.
Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за без­кръвното хранене.
Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личнос­ти - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегета­рианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо?
Защото то е в полза:
 
1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост;
 
2. на силния ум и по-нежното сърце, придържащи се о строго моралните закони.
Вън от това, то е пътят на светиите.
Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морал­ни, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното.
И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да пре­гърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството.
 
Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция!
Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто.
Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас.
Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството.
Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати.
Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното.
Но-на въпроса.

Добри братя и сестри,

Желанието ни да живеем на земята е най-големият стремеж на човешката душа. Защо? С единствената цел, че ще я освободим от веригите чрез нашето духовно пробуждане и издигане. А защо? Пак с велика цел, че след като напус­нем земята, душата да се напъти натам, откъдето се е откъснала. Това става с всеки едного от нас, безразлично дали сме учени или прости, богати или сирома­си, дали го съзнаваме или не.
И този стремеж е от раждането на първия человек, след като е съгрешил, включително до нас и до днес.
Затова, както един ученик в едно музикално училище трябва да прекара, да усвои и да приложи всички методи, за да бъде един отличен виртуоз, по същия начин и Бог е давал, дава и ще дава Своите методи, да придобием истинския живот, с цел да придобием и вечния живот и се слеем с Него.
Ето защо е необходимо да познаваме Бога!
Ето защо, без правилна идея за Бога няма и правилна духовна еволюция.
Духовно издигнатите хора поддържат, че някога человекът е притежавал вечния живот, но го е изгубил и сега се стреми да поправи своята погрешка.
Вие знаете, че във втората глава на Битието е казано, какво[1] Бог, като е създал человека, поставил го е в Рая и му е казал от всичко да се ползува, само от дървото на доброто и злото да не яде. Вие знаете историята с Адама и Ева - те не послушаха съвета на Бога, а послушаха един черноок и красив господин, в лицето на змията, и като ядоха, изгубиха всичко възвишено. Тогава и Бог ги напъ- дил от Рая, да живеят на земята и с пот и труд да си вадят прехраната. Ние сме техните потомци.
Така е и на физическото поле - земята. Нима един, който е наследил богат­ство, като го изяде, изпие, пропилее, не става сиромах и не страда?
Нима един комарджия, който пропилява всичко, не дохажда до положение да заложи и жена си? Ами, това са факти. Не е ли изгубил той всичко и не е ли нещастник?
Ето защо ние, които сме изгубили качествата на Божествения живот, кога­то се пробудим, придобием и заживеем този живот, извършваме нещо велико, защото в основата на този живот са: Божествената любов, мъдрост, истина, правда и добродетели. А такъв един живот е сила, която строи и въздига човешката душа.
Истинският живот трябва да бъде цел на всяка човешка душа (човека). Но без знания и методи този живот не се придобива. - А без този живот не можем да познаем Бога.
А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истин­ските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец.
Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух.
Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и веч­ния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества.
Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот.
Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същи­на. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Хрис­товия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни.
Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене».
Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото.
Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия усло­вия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светли­ната, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действия­та - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог.
Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци.
А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя пър­воначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообра­щението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е под­готовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание.
Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот.
Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетариане­цът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат.
И затова:
Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал;
тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога;
тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен гос­подар;
тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вмес­то Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъ­жите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните -
Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души.
Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее.
Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото.
Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетариан­ци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света.
Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни.
Ето защо именно е нужно да познаваме Бога!
Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да тран­сформира лошите си мисли на добри?
Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си?
Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне?
Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научава­не са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето доб­ро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето по­нататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция.
Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека.
Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо? Защото е придружена и с една обратна велика сила, именно инволюцията, ако не вършим волята Божия. Това е поради невежеството ни и непослушанието ни. Тези недостатъци са създали именно зло­то в неговите различни разклонения.
Даже нещо повече: ако у животните, които поради подбора усъвършен- ствуват своята порода и красивия външен вид, то за човека абсолютно немисли­мо е само по външния вид, макар и красив, да се създадат угодни хора на Бога.
Защо? Защото Той не гледа външния вид на человека, за Него всяка душа е равна. Той цени душите само по ценните качества, които са развили. Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност?
Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили доброде­телите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено.
Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевре­менно да избягват лошите неща и отрицателните мисли.
Някои питат: «Какво нещо е доброто?» Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и доброде­телите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвише­на форма!
Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвле­чено и невъзприемливо от голямата част на човечеството? Защо? Защото пове­чето вярват, че животът е само до гроба!
Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с из­вестни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво.
Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме.
Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и инди­видуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички.
Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценнос­тите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега.
Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме.
Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духов­но и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел.
При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем
ДРУГ-
Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познава­ме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живо­та си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън.
Ето как трябва да познаваме Бога!
Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота.
A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр.
Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота.
Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм.
Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици.
Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция.
Но това не е за материалиста, не е за горделивия учен, не е и за религиоз­ния само на формите човек; но това е за духовния человек, който е тръгнал с пълно съзнание по пътя на смирението, да трупа и духовна светлина в себе си и е прегърнал и въздържанието, не само от алкохол, но и от лоши мисли, желания и действия и е прегърнал още и безубийственото хранене - вегетарианството.
Ето защо ви спомних, че вегетарианството е пътят на светиите. Обаче са­мото вегетарианство без горните качества е само едно въведение.
Но, ако не станем светии с горните качества, не е ли достатъчно да бъдем едни добри граждани? Нима ще има тези неправди, тези несметни богатства у едни, а мизерия и глад у други?
Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек?
Абсолютно никога!
Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности.
Добри братя и сестри,
Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на свои­те родители, тъй и вътрешните.
И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди.
Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители.
След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия усло­вия - за доброто или лошото.
От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е спо­собна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка.
Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духов­но чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицател­ни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и науч­ни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците.
Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова!
Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надеж­да, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани.
Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да прие­мем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка.
По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство.
Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога.
Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна!
Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас.
Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат.
Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното.
Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум све­тъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко.
Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15.
В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне.
Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго.
Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме прос­тят обаче тези, които знаят повече!
Драги братя и сестри,
Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоян­ство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата.
Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора.
Ето защо, иска се жертва, иска се геройство, да се познае човек на коя висота е.
Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога.
Кои са тия с единия талант?
Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света. Те са като минералите, които не могат да се размножават. Такивато са в пътя на обикновените хора. Тук не вли­зат тези, които са чисто Каиновци, с всички отрицателни качества. Такива то са пък без всякакъв талант и без всякакъв път.
Кои са тези с 2-та таланта?
Това са женените хора, мъжът и жената: мъжът - единият, жената - други­ят талант, а също и всички други отделни личности, които са надрасли качества­та на тия с едина талант.
Женените, като им се родят деца, радват се, че са спечелили още 2 талан­та, радват се, че си имат къщица, ниви, овце, парици, това-онова.
Това са още хората, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Те приличат на растителното царство, което се умножава.
Това е пътят на талантливите хора.
Само че повечето хора само с 2 таланта са колебливи във вярата и харак­тера си. И ако имат нещо стабилно, това е част и качество от гениалните хора.
Кои са тези с 5-те таланта?
Това са хора, у които 5-те чувства - сетива, са развити правилно - и физи­чески, и духовно. Последното е цяла философия, цяла наука, за да го притежава­ме напълно.
Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разби­рат последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят.
Това е пътят на гениалните хора.
Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истин­ското познание на Бога.
Гениалният човек и светията са хора на вярата.
Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гонени­ята на идейните движения и пр.
Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата. Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни.
Защо? Защото той проверява всичко.
А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща.
Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога.
Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно.
Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на свет­ли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко.
Геният и светията ги считат слънчеви типове.
Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантли­вия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията.
А това са:
 
1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия.
 
2. Природна храна. Такава е вегетарианската. Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и све­щеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на чове­ка, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните.
Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка.
Главните са:
 
1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас.
 
Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната вра­та за по-нататъшното ни усъвършенствуване.
 
2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна.
 
3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота.
 
4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лице­мерие, интерес, слава и пр.
 
5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправ­дата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто.
 
6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща.
Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония меж­ду мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са без­вредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста!
Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците.
Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано.
Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества.
Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят.
Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог!
Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христо­вата църква!
Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа.
Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога.
Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголе­мява.
Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържани­ето и се стремят да станат едни добри граждани.
Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили.
Нека се радваме на всички стари хора, прегърнали новите идеи за живота, и на младите със същите идеи. Те са фактическата сила и обновителите на света!
Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели.
Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилно­то духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвър- шенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество.

гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г.

-----------------

[1] какво - остар. че (бел. М. И.)
[2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...