Jump to content
Ани

II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Recommended Posts

II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН

ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

ЗЪБОЛЕКАР СТОИЦЕВ

Сказки, държани на 8,9 и 10 март 1933 г. в салона на «Майчина грижа»

в Пловдив, приходът от които бе в полза на сираците от войната. [1]

Пловдив, 1933 г.

Уважаеми слушатели, братя и сестри,
Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защо­то сме частица от Него, частица от цялото. Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма.
 
Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в жи­вота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опас­на, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Бо­жественото. За тях няма какво да се говори.
Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задър­жат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на дру­гите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници.
 
Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо? Защото са имали и имат тъмнота в съзнанието си.
 
И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проя­вява само на тази земя; а доброто е вечно и е на Бога, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се разли­чават от другите, защото проявяват само доброто.
За техните качества ще чуете отчасти в края на сказката.
 
За жалост обаче малцина от човешкия род са се издигнали до чистотата на духовните хора, въпреки великите уроци, които Бог ни дава от векове в книгата на природата.
Ето защо, иде време, и дошло е, Духът Господен, Духът Христов да хлопа на сърцата на всички човеци, да се пробудят и да заживеят по-смислено, защото сегашният живот е изопачен, извратен и не хармонира с учението на Христа. Но кои схващат това? Само разумните хора.
10001.jpg
10002.jpg
Иде време и дошло е, висшите същества от невидимия свят вече усилено да работят, да ни втълпяват една благородна мисъл, да се опомним и да заживе­ем по-смислено.Но кои усещат това? Пак само разумните хора.
Иде време и дошло е, и духовните и чисти хора да пращат своите чисти и благородни мисли на всички човеци, да се стреснат и заживеят по-смислено. Но кой долавя това?
Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упът­ват другите към същото. Но кой се вслушва?
Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правда­та на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички.
 
Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си. Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер. Други се сепват и замислят, като чуят някоя сказка, беседа, и сами дирят по-нататък. И най-после, трети се пробуждат, като се срещнат с някои духовно чисти люде и приказват с тях. Защо е това така? Защото Божествените заложби са в нашата душа; остава ние само да ги пробудим и да ги развиваме.
Болшинството от хората имат условия да се пробудят духовно, ако схванат правилно що е религия, що е християнство и що е творчески духовен живот и ги приложат в живота.
 
От тези 3 сказки, които ще чуете, ще схванете как трябва да се разбират тия 3 важни въпроса от духовно гледище. Тази материя обаче е дълбока, благо­родна, Божествена и не може да се изчерпи в 2-3 сказки. Затова всеки, който се интересува, нека дири и учи.
 
Добри братя и сестри,
 
Във всеки човек Бог живее, защото, както споменах, ние сме частица от Него. Всеки човек има и вяра, която той проявява в зависимост от своето съзна­ние. Ето защо ние виждаме, че в зависимост от вярата, едни проявяват живота като дихание, без да дадат възможност Бог да се прояви в тях във възвишени и благородни дела. Други, у които вярата е колеблива, нестабилна, вършат и добри неща, но повече отрицателни и с това спъват собственото си развитие. И трети - с една по-голяма светлина в съзнанието си, с една по-стабилна вяра, се стремят ла живеят по-добре, стремят се да правят добро, избягват лошите неща и по този начин дават възможност да се прояви Бог в тях и вън от тях чрез един по-възви- шен живот. Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела.
 
Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах:
 
1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея;
 
2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него;
 
3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и
 
4. що е еволюция на човешката душа.
Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършен­ство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения:
 
1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея.
 
2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един прави­лен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек.
 
3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено.
 
4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една свет­ска мъдрост, една хитрост.
 
И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на сили­те ще влезем в това царство.
 
Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец.
 
5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога.
Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим.
Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели.
Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като осно­ва за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. '
Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се прости­рам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра:
1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма;
 
2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка чо­вешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните;
 
3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин;
 
4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вър­шил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и
 
5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след въз­кресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти.
Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони.
Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно!
Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиване­то и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духо­вен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и веге­тарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това.
Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават!
Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща!
Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в Бога и второ - в приложението на тия пет добродетели. Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - тре­тата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек.
Силата на един такъв духовен человек се таи в неговите очи, в неговата мисъл. Той с един поглед, с една молитва, с една мисъл може да помогне на един болен, на един страдащ, отблизо и отдалеч. Такъв е в сила да върши много неща и за себе си, и за другите, и то все за добро. За такъв человек болестите са изключение, защото неговата чиста кръв е имунизирана и микробите нямат сила да се развият в нея. Неговият ум не само не отслабва, но се и засилва в зряла възраст. Такъв може да си замине от този свят с пълно съзнание; а когато завър­ши своята духовна еволюция на земята, да си отлети така мигновено, че физи­ческото тяло да се разпръсне на своите съставни части и всяка да се слее в общия живот, откъдето е дошла. Не става ли подобно нещо с телата, горени в крематориите, гдето след един час остава само 150-200 грама пепел от тялото? Обаче, от духовно гледище, телата никога не бива да се горят! Но - на въпроса. Душата, духът и животът на един такъв духовно издигнат человек, като ефирни материи, отлитат и се вливат в Божествения свят. Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят!»
Това е истинският християнин.
Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет доброде­тели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християн­ството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придоби­ването насили.
Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мис­ли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за все­ки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мисти­цизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот.
Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природ­ни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие.
Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички!
Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката.
Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извра­тим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писа­ние, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харес­ва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свеще­ното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви хрис­тияни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апос­тол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела.
Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духов­ното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вяра­та, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство!
Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеоб­разно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма.
За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой.
Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на уче­ниците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблу­да, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотреби­ха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, кой­то разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдава­ме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на христи­янството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живо­та на Толстоя, но не и един духовен человек!
Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христово­то име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвър­шенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение.
Ако Толстой, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен.
Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържа­ние, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал. Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем.
Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат наси­лието, ако искат да напредват.
Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблаз­нява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите!» Този израз е велик. И ако такива съблазнители са учени и повлекат безброй хора след себе си, тяхната отговорност е голяма! А и съблазни- телите, и съблазнените губят време в духовната си еволюция.
Затова повтаряме: Христовото учение, християнството има три сили: пъл­на вяра, живот с любов съобразно вярата и мистика. Блажен е, който ги прите­жава! Но това са неща само за издигнатите хора!
Всяка вариация е губене на време и отклонение от правилния път. Нещо повече. По закона на духовната еволюция, всяка човешка душа, от която и на­родност и да е, чрез прераждането ще мине през християнството, за да се издиг­не и да достигне окончателно своето съвършенство. Но и всяка християнска ду­ша, ако не разбере тия духовни истини и не живее правилно, ще изгуби много, а може в някое прераждане да дойде и като езичник. Защо? Защото Христос е Пътят, Истината и Животът и само чрез Него е спасението на всяка човешка душа.
Ето защо, като разумни хора, след като имаме една представа какво нещо е религия, какво нещо е християнство и какви задължения трябва да имаме като религиозни, а след това и като християни, трябва да проявим и творчески духо­вен живот, който е най-важният за всички ни. Това ще разгледаме следната ве­чер.
В какво ще изразим този творчески духовен живот, за който говорихме?
Първо - в разумност, второ - в поезия, трето - в музика.
Разумността е свързана с ума. Това е първичната сила, първичната есен­ция, зад която стои човешкият дух, ръководен от Бога, Който е в нас и вън от нас, стига само да дадем достъп на Божественото.
Поезията е свързана със сърцето. Под думата «сърце» разбираме вторич­ния принцип в нас, който носи живота, създава чувствата, а от тях - и поезията. Чистата любов и чистите, нежни чувства са израз на туй сърце.
Третият принцип е музиката. Това е гласът на душата, свързана с волята. Това е воюващият войник в нас. И ако ние развием нашата воля като диаманта - чиста и твърда, и вършим само доброто, всичко ще върви като музика. Чистата и възвишена мисъл е над всичко.
За да осмислим обаче живота и за да можем да го използуваме разумно, трябва ни положителна наука, положително знание, което да се базира на факти, фактите в живота, разбрани и поставени в известни съотношения, образуват закони. Законите, събрани върху основа - истината, образуват принципи, а прин­ципите образуват човешката разумност. Значи, разумността в човека трябва да се прояви като факти, закони и принципи, или другояче казано - Божественото - принципът съдържа всички други по-низши прояви. Когато разберем и придоби­ем тия качества, ние ще се доберем и до истинските методи за живота.
В човек има една сила - това е неговият дух, който го кара към творчество и придобивки. Това е подтикът на първичната реалност в него, в човека. Отнача­ло това не се съзнава и схваща от индивидуалното съзнание на човека, но по- после то се осъзнава. Дойде ли човек до това положение, у него става пробужда­не на съзнанието в по-висша форма, или по-право, пробуждане на висшата ра­зумност в него. Тогава именно човек дохожда в контакт с разумните сили в при­родата. Хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи в съгласие с живата природа, за да реализират правилно тия желания и стреме­жи. Защо това е тъй? - Защото тъмнината пречи на човешкото съзнание правил­но да схваща нещата. Освен това, човек е и в зависимост от средата и материя­та, през които преминава съзнанието му. Затова ние виждаме, че между другите неща, човекът се е отклонил и от правилното хранене, коетое свързано с физи­ческия свят. После, той е извратил своите чувства, нарушил е своето кръвообра­щение и дишане, които са свързани с духовния свят. И най-после, той е изгубил и своето свръхсъзнание, което е свързано с Божествения свят.
. За да бъде човек в истинската смисъл на думата здрав и телесно, и духов­но, трябва да приведе първо в изправност храненето, дишането, чувствата, мис­лите и постъпките си. Без тази хармония няма правилен духовен живот. Челове- кът на новия живот трябва да се справи и с най-големите врагове - болестите и смъртта, което за обикновените хора е абсурд, а за духовните - цел за постиже­ние. Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и жела­ния и да ги пращаме на всички хора.
Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, ка­то съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме.
Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот.
Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, каза­ни от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.»
За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е:
 
1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр. и пр., т. е. те да не ни бъдат кумир в мисълта. Защо? Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти, богатства и пр. не са наши, освен привидно. Поговорката: «Само Бог е на една висота» е много вярна.
 
2. Да обичаме всички хора и животни и да им не пакостим.
 
3. Да се откажем от своите лични извратени чувства и удоволствия, а с мисълта и волята да вършим само добро.
При по-нататъшното усъвършенствуване, человек се освобождава от ми­сълта, че той е индивидуална отделна личност, че той е всичко, и почва да се чувствува, че е частица от общото. Само при това състояние и при това съзнание той влиза и в радостите, и в скърбите на другите хора. Достигнал до това положе­ние, человекът се освобождава от съмнението, или ако го допусне за нещо, ста­рае се да го разбули, да го изучи, да го провери, за да бъде положителен във вярата си. Достигнал и това, человекът се освобождава и от външните форми на религия, живот и пр., които не са същност на живота. Тогаз той защитава идеята, че Бог живее в него, и е готов с по-нататъшното си усъвършенствуване да създа­де необходимите условия за идване на Духа в него. Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите. При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко.
Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос.
При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, ви­сящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията дей­ствително са вече едно благо за него.
След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание.
От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен христи­янин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистициз­ма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот.
А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придо­бил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби из­ключително за доброто на другите.
Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се раз­вие от едно чувство в душата, като една сила в ума. Само тогава вярата и мисъл­та са творчески. Само така ние ще развием и нашето подсъзнание, а след това и нашето свръхсъзнание, за да достигнем и върха на духовното съвършенство. То­зи път, стръмен и труден, но благороден, е необходим за всеки човек, от каквато и нация да е. Той е необходим главно за нас, християните, ако искаме да се чувствуваме като братя и сестри, да бъдем щастливи и да разберем, че царство­то Божие може да го създадем и на земята.
Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение.
 
Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора.
 
Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от уче­ни и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши.
Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов!
Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме.
Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обшир­ни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма».
Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Бо­жествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли. Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.»
Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с добро­то, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвър- шенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, ис­тината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чисто­та и пълнота.
Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците. Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира».
Според този закон на причините и възмездието, трябва стореното да го плащаме и в замяна пак да се усъвършенствуваме духовно, чрез превъплъщени­ята.
Човекът е творец на съдбата си. И така е! Неговото настояще е плод и следствие на причините, вложени в него от миналото и работата му в настояще­то; а неговото бъдеще е плод на настоящето, което е разработил. С изработения капитал в плюс и минус в миналото работим в настоящето, а с настоящето ще работим за в бъдеще. Затова при всяко прераждане ние носим всичко придобито в миналия си живот - и добродетели, и отрицателни качества. Този закон олицет­ворява абсолютната Божия правда. И макар голям процент да наследяваме от родителските качества, всеки има и свои, индивидуални такива. И те са същес­твените! Така се обяснява как при добри родители се праща един трън - една душа с лоши качества, за да се издига покрай добрите родители. И обратното: един трендафил - добра душа, се изпраща в паднали духовно родители, за да ги издигне духовно. Не са ли това факти в живота? - Да.
По този път се раждат и гениите в света. Те не се създават от родителите. Законът е неумолим! Никой не може да се издигне, ако не носи заложби от мина­лото си и не ги разработи в настоящето, и никой не ще има нещо възвишено в бъдеще, ако не работи в настоящето. Нищо случайно няма!
Ако хвърлим един поглед върху думите на Христа в Свещеното Писание: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира», ще открием велико нещо! Тук не се ли открива законът за възмездието? - Да. Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост?
Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкува­тели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждане­то и възмездието, които са много важни, особено за християнина.
Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, пора­ди решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Кли­мент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката.
Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.»
Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17. глави, в Евангелието на Матея, за Йоан Кръстителя? Кой честен съдия, кой честен човек, освободил се от предразсъдъци и обществено мнение, ще откаже правилното тълкувание на тия Христови думи за преражда­нето?
Но нека видим какво казва самият Христос в тия глави.
Това, което се спомена в глава 11. от Матея, е било, когато Йоан Кръсти­тел бе затворен в тъмницата от Ирода, а Исус в това време проповядваше на народа. Тогава Йоан Кръстител бе пратил учениците си да питат Исуса: «Ти ли си оня, който има да дойде, или другиго да очакваме?» А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие. Бла­жен е оня, който не се съблазни в мене!» А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното цар­ство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го прие­мете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница­та и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея. Учениците Иоанови, като погребали тялото Иоаново, отиват и съобщават това на Исуса. А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал. В глава 17. от Матея ние виждаме най-силното, казано за Йоан Кръстителя, че той е Илия. Там се описва как Исус, Йоан богослов, Петър и Яков отиват на гората Тавор и ето, става чудото! Исус светва пред тях като слънце - дрехите Му станали бели като светлина. При Исуса се явяват Мойсей и Илия и се разговарят с Него. Като виждат тримата ученици тази картина, Петър наивно казва на Исуса да направят 3 шатри, та да останат в гората. Още като говорил Петър, ето, светъл облак ги засеня и чуват глас из облака: «Този е Моят възлюблен Син, Него слушайте!» Тогава тримата ученици паднали по очите си на земята и се уплашили. Исус ги побутва и им казва да станат, и те стават, но виждат" само Исуса. След това настъпва най-важният момент: при слизането от планината Исус им заръчва ни­кому да не казват за туй видение, докле Син Человечески не възкръсне от мър­твите. Тогава учениците го питат: «Учителю, защо книжниците думат, че Илия първом ще дойде!» (глава 4-та от Малахия). А Исус им отговаря: «Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Человеческият Син ще постра­да от тях.» Тогава учениците разбрали, че им говори за Йоана Кръстителя. Защо каза това Исус? Защото бяха обезглавили вече Йоан Кръстителя - 14. глава от Матея.
Интересно е и запитването на Христа от самите Му ученици за слепороде- ния (глава 9-а от Йоана). «Учителю, той или родителите му са съгрешили, та се е родил сляп?» Това е било след изцеряването на слепия от Исуса. За разумния человек отговорът е ясен. Родителите могат да съгрешат, но той, слепороденият, как е възможно да е съгрешил, когато се ражда сляп? Следователно той е съгре­шил в минал живот и се е родил сляп. Но Христос за този специален случай казва, че нито той, нито родителите му са съгрешили, а това е, за да се прояви славата Божия.
Съвременното човечество един ден ще се изуми, когато узнае чрез окултната наука защо се раждат някои хора слепи, сакати и глухонеми.
Още по-интересно е питането на учениците от самия Христос, в глава 16., стихове 13., 14. и 15. от Матея.
Това е било в околността на Кесария Филипова. Христос пита учениците Си: «Според както казват хората, Человеческият Син, т.е. аз, кой съм?» А те рекоха: «Едни казват, че си Йоан Кръстител, други - Илия, а трети - Иеремия, или един от пророците.» - «Но според вас, кой съм аз?» Симон Петър отговори и рече: «Ти си Помазаникът, Син на правия Бог.» Исус му казва: «Блажен си, Симо- не (Петре), защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец, Който е на небеса­та.»
Е, добре, Христос, в Когото християнският свят вярва, че бил мъдър, че е Бог, вярва в чудесата Му, в думите Му (макар и не всички), как е възможно Той да е същевременно и анормален, та да задава такива глупави въпроси на учени­ците Си?
Не! Има нещо неразбрано от страна на много християни! Ако у Христос, ако у учениците въпросът за прераждането не е бил като закон, Христос нямаше да задава този въпрос. Той недвусмислено пита за кого го считат, че е. Може ли да го считат за Йоан Кръстител, за Илия, за Йеремия, за един от пророците, ако той, Христос, като обикновен человек, не е съществувал и живял на земята, като такъв с горните имена, и сега иде да се прероди, та да го считат, че е един от тях?
Здравият разум и логика не могат да отхвърлят това, не могат да отхвър­лят прераждането, ако действително считаме, че Христос е бил умен, мъдър, силен и Бог. Друг е въпросът, че Христос действително не се е раждал и живял по-рано нито като Илия, нито като Йоан Кръстител, нито като Иеремия, нито като пророк.
О, вие братя отци владици, свещеници, проповедници и интелигентни хрис­тияни, стига сме спали като християни от 553 г., от V-ия Вселенски събор досега по този въпрос! Нека повярваме в думите на Христа! Нека оставим слабостта и недоверието на наши заминали братя, които са отхвърлили този въпрос!
Сега всичко еволюира! На човешката мисъл е даден простор и свобода. Нека да се не вковаваме в закоравелите традиции, а да вникнем в тия думи на Христа, защото ще носим отговорност пред Него!
Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсо­лютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата. Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не.
Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух? Ами откъде дойде човекът, като дух и душа и пр., и пр.? За да си отговори на тези въпроси, трябва човек да учи и да има опити.
Обезсилват ли се също думите на Христа в 11-а и 17-а глава на Матея с изявлението на самия Йоан Кръстител, в 1 -ва гл. от Евангелието на Йоана, когато го попитаха фарисеите да им каже кой е като Йоан Кръстител? «Ти ли си помаза- никът?» Йоан отговаря: «Не съм.» - «Ти ли си Илия?» - «Не съм.» - «Пророк ли си?» - «Не съм.» - «Но що казваш за себе си?» Йоан отговаря: «Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав направете пътя за Господа!»
Това изявление е давало и дава повод да се съмняват много християни, като смятат: Йоан Кръстител, който откри най-важното - видя как Духът Госпо­ден слизаше като гълъб върху главата на Исуса, когато Го кръщаваше, а също и чу гласа: «Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, той е, Който кръщава със Светия Дух, Той е и Божият Син» и се питат: защо Йоан да не каже за себе си, че е Илия? Не, братя и сестри, които нямат висша духовна светлина, няма да открият това. Преди всичко, Йоан Кръстител не беше постоя­нен ясновидец, макар да видя най-великото. Иначе той не щеше да праща своите ученици да питат Иисуса: «Ти ли си този, който има да дойде, или другиго да очакваме?», и то в последните дни от живота си! Главното е, че у Йоан Кръстите­ля не бе развито и свръхсъзнанието, с което човек не само ще види миналото си, но и бъдещето, и то не само на себе си, но и на други. Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно.
И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека.
Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите!» А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият
Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането.
И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия.
Който има ум, нека разумява!
Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария?
Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие!
Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качес­тва ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вът­ре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъд­ростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за пре­раждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, за­едно с пълната вяра. Тези 2 закона само с ума не могат да се разберат!
И ако има нещо най-велико, най-ценно, което Бог Отец, след създаването на 4-те царства, е вложил в човека, това е еволюцията на човешката душа чрез превъплътяването. Чрез това превъплътяване човек ще коригира своите откло­нения и грехове; чрез него ще се усъвършенствува, за да се слее с Бога. Ако не е така, къде е тогава Божествената справедливост, та едни да се раждат с вро­дени престъпни наклонности, други - с възвишен морал, трети - сакати, тъпи, а други - като гении? Едни да се раждат в разкошни палати, други - в мизерия? Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота? И къде ще отидат тия сакати, тъпи, слабоумни хора след смъртта? А и тия малки невинни деца? Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната? Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извърши­ли нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов?
Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота.
По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на чове­чеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането.
Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните.
Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедли­вост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи стра­дания своята еволюция?
Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр.
Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опита­лите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек.
Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните ка­чества, а не и тяхната форма.
Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растително­то царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му пода­рък от грубите животни?
Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библи­ята, както схващат голяма част от религиозните хора.
Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Биб­лия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това.
Други питат наивно:
«Ако има прераждане, защо не го помним?» Те са прави от свое гледище. Но те не проверяват фактите в живота, нито следят литературата, гдето се опис­ват случаи на запомнено прераждане. А и не се запитват: ако нямаше кой да им каже, че са се родили на еди-кой час, еди-кой си ден, месец, година - ще знаят ли, ще помнят ли това свое раждане. И това е най-обикновеното нещо!
Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм».
Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как:
«През 1904 г. имах 61 /2-годишно момче на име Кольо. То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде нака­зано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина.
През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка.
През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище?» Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учител­ката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче.
След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката?» - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я!» Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше напра­вил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, кога­то бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образова­но общество.»

Съобщава: Рачо Г. Даскалов

Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека раз­бира!
Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно преражда­не, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напраз­но, всяка критика е спъване на еволюцията.
Вярно е, че някои деца, с по-висша духовна култура, като чисти и невинни, до 6-7-ата си годишна възраст, както се описа горният случай, виждат някои свои прераждания и сочат улица, дом, името си, гдето са били родени по-рано; но тази способност по-после губят поради отклонението в живота и някои отрица­телни качества. Те обаче пак могат да я добият, ако развиват горните духовни качества.
Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попита­ме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр. и пр.? Логично следва, че разните хора са произлезли от разни животни и затова имат техните качества. Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това? Абсолютно не е вярно. Има една неразбрана философия у хората!
Щом ние приемаме, че сме частица от Бога, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества.
И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенству- ваме, за да добием първоначалното.
По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно.
Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещено­то Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата!
Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва:
 
1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина.
 
2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоня­ват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отри­цателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец.
Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повяр­вайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрас­тен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот.
Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот.
Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство.
Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто?
Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство?
Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг?
Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост. И, ако има край­на мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат.
Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той ко­ренно би се изменил.
 
Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следо­вателно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си.
Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него.
Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения.
Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архан­гел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последовател­ността и мистичната страна на Свещеното Писание.
Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат сво­ето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива ми­съл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания.
Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още!
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават бога­ти, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път!
Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духо­вен живот?»
И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях.
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните.
Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмез­дието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос.
Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангели­ето на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме.
Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно».
Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание!» И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свеще­ното Писание!
 
И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това
е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждане­то - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр.
Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти.
От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъд­ростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет доброде­тели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последо­ватели на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата исти­на!
У хората на науката в света има една доблест - те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат. Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират! Затова думите: «Нито те влизат в царство­то Божие, нито другите пущат», са много на място.
Ние благодарим на всички, които искрено говорят и съзнават, че сме доб­ри. Благодарим и на тия, които говорят противното. Ние затова сме тръгнали именно в този път, да станем добри, да проявим чистия живот и да бъдем истин­ски християни.
Затова у нас вярата в Христа в спомената форма, също и за живота, е непоколебима. Вярата пък за прераждането и възмездието у нас са като закон, като основа, и ние гледаме да използуваме положителната им страна.
Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света?
Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота!»
Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание.
Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство!
Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного.
9 декемврий 1933 г.

Пловдив Зъболекар Стоицев

------------------------------------------------------------

[1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г. (година VI). Статията е с дата 9 декември 1934 г., гр. Пловдив. А на книжката е отбелязано, че е завършена през 1933 г.
и отпечатана в гр. Пловдив през 1934 г. Това трябва да се смята за вярно. А в. «Братство» вероятно е препечатал тези 3 сказки, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[2] Човек е този, които е още в спяще духовно състояние, а человек е този, който се е пробудил духовно и живее такъв живот. (бел. а.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×