Jump to content
Ани

IV. ПРОБЛЕМАТА НА ХРАНЕНЕТО

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/1407-%7B?%7D/


10005.jpg



IV. ПРОБЛЕМАТА НА ХРАНЕНЕТО



Зъболекар Михаил Стоицев. Проблемата на храненето:


Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по-разумен живот,


добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство



«Братство» - Севлиево, 118 с., стр. 93-116.



Отдел VII.


Някои психически причини, които влияят лошо, от една страна върху храносмилането и правилното усвояване на храната, а от друга, като подпомагат неправилното хранене, проявяват се и някои болести.


Между тези психически причини ще спомним за:


1. Страха


2. Гнева


3. Разните отрицателни мисли и тревоги и


4. Омразата.


А като противовес на тях, за процъфтяване на всичко в човешкия живот, ще спомним нещо за любовта, като ключ и творческа сила на всичко, за вът­решния мир, за радостта и музиката.


1. Страхът
- това е едно животинско чувство. Той се е зародил с грехопа- дането на първите хора, когато те не изпълниха волята Божия и съгрешиха. Тях­ната мисъл, че стореното от тях не ще остане скрито от мисълта и очите на Бога, създаде им страха и те се скриха.


Обаче страхът създаде у човека и една хубава страна - бдителността, т. е. да се взира и да възпира ума и волята си от действия, докато всяко нещо не се обсъди добре.


Страхът винаги е спъвал и спъва еволюцията на човешката душа, защото в основата е липсата у човека на силната вяра в Бога и на чистата любов. Когато вярата и любовта у човека са силни, има едно пълно обединение и хармо­ния на всички сили, чувства и способности; а когато има страх, то всичко е разе­динено у него.


И затова Спенсър е казал: «Когато външните сили на природата се уравно­весят с вътрешните сили на човека, той ще има вечния живот още на физическия свят.» И действително, всички велики учители на човечеството, всички моралис­ти, у които смирението и търпението са били като крила на тяхната вяра, на тяхната чистота, са говорили и говорят със сила, защото у тях страхът, омразата и лъжата липсват.


У обикновените хора има нещо характерно - ако у този, който краде, лъже, лукавствува, буйствува, напада, над ушите му и до върха на главата е много по- широко, то у страхливеца ние имаме една изпъкналост над задната теменна кост надушите.


Ето защо ние имаме:


Нормално развит страх, който ни кара винаги да схващаме опасностите и да се предпазваме. Кара ни още добре да оценяваме последствията от делата, които ще предприемем. Най-после, той е и нашият добър наставник; внимавай, постъпвай предпазливо!




Когато страхът е слабо развит, човек е небрежен към всичко - чупи, не внимава, особено ако у него е развита и смелостта. Такива са нещастни поради своето невнимание с думи и дела.


Когато страхът е повече развит, човек е нерешителен, колеблив - изменя се често. При това, такъв вижда опасности и там, гдето ги няма!


А когато страхът е болезнено развит, такъв има постоянен страх и уплаха от всичко. Мрачността, отчаянието, меланхолията, себеунищожението са винаги плод на болезнения страх и липса на силна вяра и надежда в Бога и в себе си.


Няма по-голяма отрицателна сила от страха! Личности от страх са умира­ли - разрив на сърцето. Цели маси хора от страх са бягали! Ясен пример сме имали във време на войните. И затова много хора стават роби на страха. Това чуство на страх, както знаем, е като инстинкт у животните. Няма обаче и по- голяма положителна сила в света, когато човек е преодолял страха, но само за доброто; да пожертвува и живота си, но да не отстъпва от своите високи идеали в защита на истината и правдата! Ето това е истинският противовес на страха!


Блажен е, който го развие в тази добродетел!


2.Гневът
- това е една присадка на нашите чувства и е излишна енергия, проявена в низходяща степен, за да възбуди смелостта и неразумната разрушителност към действие. Гневът е един вид психическо пияно състояние, плод на по- слаб разум и слаби морални качества. Гневът е детето на неправилно развитите у нас твърдост, себеуважение, смелост, разрушителност, при по-слаб разум.


Той е още спътник на вироглавството, упоритостта, своенравието, а те са сили на волята.


При гнева всякога имаме червен цвят на лицето и остри, червени, като стрели излъчвания, когато ни гледа ясновидско око.


На физическата земя изглежда, че няма човек, който да не се е гневил.


Ето защо, когато ние защищаваме правдата и истината, и изобщо, когато защищаваме Божественото, гневът донегде пак е извинен, обаче ние и това тряб­ва да избягваме! А колко ние грешим, когато се гневим за дребни неща, и то в ущърб на истината и правдата!


Ето защо, само при истинското търпение и смирение и при пълното балан­сиране на елекромагнитните енергии в нас и развиване на разумността в нас, ние ще можем да избягваме гнева. Гневът е рушителят на нашето тяло! Той ни спъва в еволюцията! Гневът руши и най-благородните пориви в нас - любовта!


Понеже идеалният живот изключва всякакъв гняв, то щастлив е този, кой­то може да трансформира гнева в полезна сила в полза на разумната смелост и разрушителност.


3. Отрицателните мисли и тревогите


Това са плеяда мисли, едни от които идват отвън, други си създаваме ние. А щом ги подхраним и ги задържим в нас, те остават не само като гости, но стават и като господари. При това те се явяват в началото като отрицателни низходящи, а после и като отрицателни положителни - възходящи.


Отвън ние получаваме такива отрицателни мисли, като ги чуем или като ги възприемем невидимо от живи хора. Можем да ги получим още от невидими низ­ши същества, а и от заминали души. Най-после, можем да си ги родим и ние сами!


В зависимост от качеството и степента на отрицателната мисъл, тя може да бъде невинна, може да се изроди в завист и отмъщение към друга душа, а може да се отрази зле и върху здравето на личността.


Ето защо, щом при по-сериозните отрицателни мисли настъпва раздвое­ние на съзнанието, идва и отмъщението. А и едното, и другото са рушителни.


Няма човек, у когото да не идват отрицателни мисли. Обаче изкуството е, както маловажните, така и сериозните, да успеем да ги канализираме и да ги впрегнем в разумна работа.


Няма по-опасно нещо за човека от отрицателните мисли, които са и заро­дишът на всички злини и които са противоположност на всяка добродетел, на всякакво Божествено проявление. В тяхната основа се крие мисълта и желания­та на тъмните сили, които са също интелигентни същества и са наши братя; обаче тяхното желание е да отклонят човека от Бога, от Божественото, и да го накарат да страда. Даже за тях и нашата смърт, чрез която се спира нашето по-нататъш­но падение, ако не сме живели по Бога, пак ги не задоволява, защото техният идеал е не само да убият тялото, но и духа, и душата, и живота, а личността да изгуби своята индивидуалност!


А то е най-страшното за човека, за човешката душа! Това обаче за мнози­на още е непонятно, докле не разберат и приемат еволюцията на човешката душа чрез превъплъщението.


Ето защо в противовес на това идва истинското духовно съвършенство и побеждаване на самата смърт чрез вярата в Христа и Неговия живот.


Затова именно ние трябва да умеем да трансформираме всяка отрицател­на мисъл, да я канализираме и да я впрегнем на разумна работа. А срещу всяка такава да поставим съответната добродетел! «Не се борете със злото, казва уважаемият Учител, но го впрегнете на работа.»


И затова Христос е казал: «Не противете се злому!» И: «който ви удари от едната страна, обърнете и другата!» А то е, понеже в основата у лошите хора лежи хитростта и лукавството, а у добрите - разумността и мъдростта, то добри­ят човек може с един поглед, една мисъл, една мъдра дума да смекчи злото у другия! Думите на Христа: «Бъдетехитри като змиите инезлобливи като гълъ­бите», са на място, т. е. нашата мъдрост трябва да схваща винаги хитростите и мисълта на лошите хора.


От тези отрицателни мисли в нас, от тази дисхармоничност в нас идват и всички тревоги, на които знаем изхода.


Не само това, но една отрицателна мисъл, ако я пратим към една душа, която умствено и физически е по-слаба, тя ще пострада, обаче ние ще носим според закона на възмездието - кармата, отговорност и ще се отплатим с подобно страдание. А ако тази душа е по-чиста, по-силна, по-духовна, то прате­ната отрицателна мисъл, като стигне, ще се удари като рикошет и ще се върне обезателно върху извора, отгдето е излязла. Това е един положителен закон! Ако не е така, нямаше нужда да казва Христос: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира.» А също и: «Каквото посеете, такова и ще пожънете.» А народната поговорка казва: «Който гроб копае, сам той ще падне в него» и още: «Кой каквото прави, намира.»


4. Омразата


Да мразим, това е най-голямата отрова, защото е по-лоша от всички отро­ви - бавно, но сигурно съсипва този, който я проявява. А отровата на омразата, като сила от мозъка и кръвта, се съсредоточава изключително в черния дроб и го разстройва. А веднъж той разстроен, всичко се нарушава - и физическо, и физиологическо, и психическо у нас.


Да мразим, това значи да убиваме този хубав живот в нас, даден ни даром и по милост от Бога. Да мразим, това значи да сме горди, надменни и да се мислим, че стоим високо над другите.


«Аз не дойдох за праведните, а за грешните» - казва Христос.


Тогава, ако живее в нас Христос, как е възможно да мразим? Нека се пазим от завистта, която руши външното; нека се пазим и от омразата, която докосва вътрешното, човешкото естество - у другите и у нас!


Затова нека развием хубавото чувство - да се радваме на всичко чуждо като на свое и вместо омраза, да се стремим да помогнем на мразения от нас със своята любов и мъдрост. Това е Божественото! Велико нещо е да обърнем омразата в любов! Нека помним: «Да любим врага си», това е най-трудното, но и най-великото!


Като методи за трансформиране на страха, гнева, отрицателните мисли и омразата, ние препоръчваме да се четат без предубеждение научните трудове - беседите на Учителя, в които ще се намерят бисери по тези въпроси.


Ние от сърце желаем да бъдем полезни на читателите си в туй направле­ние и колкото можем, ще дадем и едно изяснение за физическото и психическото вредно влияние на тия четири отрицателни сили, които произвеждат не само външни, ясни и лоши прояви, но такива стават и вътрешните, които са много по- опасни за храненето и здравето. Така, ако ние вземем отрова в по-голяма доза от максималната, страхуваме се, че ще настъпи смъртта у нас. Обаче ние вижда­ме, че при ежедневните употребления на тия отрови в малки дози, каквато е алкохолът, организмът привиква; но гибелта на този организъм е неминуема, ако се дойде до по-големи дози! - Ние знаем още, че максималната доза на кокаина и морфина за 24 часа е до 0,10-0,12 грама. Обаче има хора (кокаиноманите и морфиноманите), които достигат употребление на тия отрови до 0,50-0,60 грама, даже и до 1 грам дневно, и пак са живи! Но това са хора живи-неумрели! Техният живот е кратковременен.


Ние виждаме също, че и при неправилното хранене, организмът е жив, но не така здрав и бавно се руши от отровите, разните соли и болести.


По същия този закон действуват и отровите на Всички отрицателни мис­ли и чувства, които описахме по-горе! Техните сили са рушителни. Те са живи сили! И затова средната продължителност на живота, според сегашното криво разбиране и живеене на хората, е достигнала до 35-40-годишна възраст!


Ние знаем, че при мислите и чувствата, първо идва известна идея в нас, която започва да се разработва в нашия ум.


Преди всичко, и положителните енергии от правата и чиста мисъл, и руши- телната мисъл, както и положителните и отрицателните енергии от чувствата, предизвикват прилив на кръв към съответните центрове на главата. На тези мес­та става едно напрежение и по този начин костта изтънява и става по-изпъкнала.


Затова именно всеки човек е една написана книга и могат да му се знаят и положителните, и отрицателните качества. Но затова пък, двама в света не мо­гат да имат досущ едни и същи глави и изпъкналости и напълно еднакви харак­тери.


Нека обаче проследим по-рано правилните мисли, които са творчески, и отрицателните, които са рушителни. След това ще видим възвишените или твор­ческите чувства и най-после - отрицателните рушителни чувства, за да имаме една по-ясна представа по това.


а. За мислите


Както творческите, тъй и отрицателните, текат в междуатомното простран­ство на главния мозък като електричество.


За да се прояви творческата мисъл, трябва електричеството й да се съе­дини, да се обмени, да се балансира с магнетизма, който циркулира в междумо- лекулярното пространство на клетките в мозъка и изобщо в цялата нервна сис­тема и предимно в симпатичната.


При отрицателните мисли ние имаме едно напрежение на енергиите. Поне­же те по своя характер не могат да се балансират, да се съединят с магнетизма, тогава става едно още по-голямо разширение. Тогава се дохожда до сътресения: умопомрачение, експлозия, апоплексия, разрив на сърцето, смърт.


Ето защо, винаги, когато ни идват възвишени мисли, да се стремим, ако имаме възможност, да ги реализираме. Нямаме ли тази възможност, да се стре­мим пак да ги трансформираме, без да ни докосват. А ако са отрицателни, да се стремим обезателно да ги трансформираме.


И двата вида мисли - творческите и отрицателните, когато ги допуснем да се оформят, те от главата влизат чрез кръвта по цялото тяло, гдето произвеждат своето действие - разширение на кръвоносните съдове и капиляри от добрите, от творческите мисли, с едно добро настроение; и свиване на кръвоносните съ­дове и капиляри от отрицателните, с едно тягостно настроение.


Така оформена, мисълта се връща в мозъка и от желанието и волята ще се задържи, ще се отложи, или ще се изпълни.


Нека читателят се не чуди на това. Защо? Защото, ако физиологията ни е открила, че движението на чувствения ток в тялото ни става с една бързина от 130 метра в секунда, а движението на двигателния - с 30 метра в секунда; ако физиката ни е открила, че движението на звука става с 330 метра в секунда, а на светлината - с 300 000 километра в секунда, то движението на мисълта е извън­редно по-бързо! Затова и оформената мисъл бързо минава от мозъка в тялото, произвежда своето и се връща пак в мозъка.


Нима в един миг ние не изпращаме своята мисъл на безброй километри далеч? Ето защо, движението на мисълта в тялото е извънредно бързо и незабе­лязано.


Това движение далеч надминава и бързината на електрическия ток в тя­лото.


б. За чувствата


Дойдем ли до тях, макар движението да е същото, обаче там енергиите текат по симпатичната нерва система в междумолекулярното пространство, где­то материята е по-гъста и с повече топлина и има повече магнетизъм.


Събраната енергия трябва да се съедини и балансира с електричеството в междуатомното пространство. Това става, когато възвишените чувства и жела­ния се проявят, т. е. когато се реализират в живота. А когато не се реализират тия чувства, които човек храни в себе си, то имаме два случая:


I. От набралата се магнитна енергия става разширение, и то нормално, ако човек има възвишени желания, без да ги е реализирал.


II. Анормално - повече разширение и напрежение, ако човек има желание да стане богат, силен, учен и ред още непостижими изведнъж желания. Така именно се придобива неврастенията, сериозните причини за туберколозата (осо­бено при липса на правилно хранене), умопомрачението, парализите, смъртта.


При бързото действие на страха, гнева, отрицателните мисли, омразата и пр., става сгъстяване на тази енергия и бързо свиване на капилярите, следова­телно, намаление на кръвта до минимум и моментално нахлуване на много кръв в сърцето, вследствие на което идва разрив на последното и смърт.


Тук, при тази картина, играят роля свиващите клончета на симпатичната нервна система, които в този момент силно свиват кръвоносните съдове и капи­ляри и кръвта се прибира към сърцето. И понеже кръвта у един възрастен човек е 4-5 килограма, то сърцето като не може да я побере, стават горните пакости.


Ето защо, думите на Учителя са силни по този въпрос! «Научете се да любите всичките хора. Научете се да прощавате на всички, които ви искат прошка и да си плащате това, което имате да давате! Научете се и да не мразите никого, ако искате прогрес в живота!»


При случаи на по-силна радост, силни възвишени мисли и чувства, ние имаме един бърз прилив на кръв към главата и капилярите на мозъка и от това - мозъчни удари, смърт. Тук имаме една друга картина - пълно разширение на кръвоносните съдове и капиляри и нахлуване на много кръв, вследствие разширяющите клончета на симпатичната нервна система.


Затова именно, когато се явят отрицателните чувства, да се стремим да ги трансформираме, като ги заменим с подходяща добродетел. Какво ни струва да кажем: «Няма да го мразя, а ще го обикна, защото и в него Бог живее и се проявява, както и в мене!»


Ето защо се иска будно съзнание и воля от човека.


Всички тия отрицателни енергии действуват не само в главата, на мозъка, но те предизвикват и едно свиване на кръвоносните съдове и капиляри във всич­ки органи. Вследствие на това става затруднение не само на правилното кръво­обращение и хранене, но и постепенно кристализиране на минералните соли в стените на кръвоносните съдове и капиляри и те стават по-крехки, поради изгуб­ване на своята еластичност.


Значи, при нормалното хранене ние имаме свиване на кръвоносните съдо­ве от разните киселини, особено от пикочната. Като прибавим и употреблението на повече соли, особено варовитите, които се отлагат по ставите и кръвоносните съдове; като се прибавят още и честите притеснения, страх, гняв, отрицателни мисли, омраза и пр., вследствие на което се явява още повече свиване на кръво­носните съдове и капиляри, ние имаме едно постоянно кръвно налягане, артери­осклероза, ревматични болки по ставите (а по-право, те са нервни), язви по сто­маха, нервност, слабо зрение, сърцебиене, разстройство на черния дроб, и изоб­що - рушение на здравето!


Следователно, ако храната, пиенето, въздухът и светлината, при непра­вилно използване, оказват вредно влияние, особено от храната, първо на главния орган - стомаха, и косвено - на черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете, целия организъм с нервната система - главна и симпатична; то по същия закон, и то много по-силно и рушително влияят наши­те мисли, чувства и постъпки, като изменят коренно и нашето психическо със­тояние.


Само че тук става обратното - те в самото начало влияят зле на симпатич­ната и главната нервна системи, а след това, косвено - и на кръвоносните съдо­ве, стомаха, черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете и целия организъм.


Има ли тогава нещо чудно, че от една страна, поради неправилното хране­не, от друга - поради разните психически причини и отровите от тях - главно от омразата, на която отровите се концентрират - както спомнихме - в черния дроб и правят човека сух, жълт и злъчен, днес голяма част от хората са недъгави и нервно разстроени?


Ето защо ние спомнихме, да се четат без предубеждение беседите на Учи­теля!


Нека най-после спомним нещо и за Любовта, вътрешния мир, радостта и музиката - главно пеенето, като противовес на всички отрицателности в нашия живот, в който влизат и неправилното хранене и пиене.


Когато се говори за любовта, ние трябва да вземем органическата - физи­ческата любов, изразена външно, като един подтик да се развие у нас и онази чиста Божествена любов, при която няма корист, интерес, лицемерие и ред още подобни прояви. В тази любов именно се проявяват всички добродетели.


Не напразно Христос е казал: «Първата и най-важна заповед е да възлю­биш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния - като себе си.»


Да проявим любов към Бога, то е да сме в Божествения свят. Да проявим любов към себе си, към своята душа, то е да сме в духовния свят. А да проявим любов към ближния си, то е да сме изпълнили напълно длъжността си на физи­ческия свят. Обаче най-важната наглед и най-трудната, но и най-великата лю­бов, това е «да възлюбим своите врагове!» Тази любов включва и всички други прояви на любовта на земята - казва Учителят.


Затова, докато любовта е като един стремеж в нашето съзнание и само­съзнание, ние проявяваме пак любовта, но само по смисъл, и донегде - и по съдържание. При такова разбиране и проявление на любовта се проявяват и разните престъпления. Обаче, ако искаме да дойдем до любовта в по-възвишена форма - като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а и като сила в ума, за да любим всички хора и всяко Божествено създание и по смисъл, и по съдър­жание, и по форма, ние трябва да пробудим с чистия си живот, чистите мисли и чувства онова чувство на душата, гдето нейната светлина да разложи тъмните обвивки - гъстия и тежък етер около себе си в сърцето Тогава тази нейна светли­на ще обземе не само нашето съзнание, но и цялото наше естество със светлина. Тогава само ще можем да съединим нашата вътрешна светлина с тая, която при­емаме от вселената - космичния Дух, чрез слънцето! Тогава ние ще обичаме, защото трябва да се обича. Тогава ние ще се жертвуваме, защото трябва да се жертвуваме.


Апостол Павел много ясно се е изразил с мисълта си за любовта в 13-а глава, Първото послание към Коринтяните, което изнасяме в съкратена форма: «Ако говоря с човешки и ангелски език; ако имам пророчески дарби и знания, разбирам всички тайни и имам пълна вяра; ако съм богат и раздам всичкото си богатство на сиромасите, даже ако предам и тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам!»


Значи, тук любовта не е като сила в ума, нито като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а само като стремеж и обикновено чувство в съзнани­ето и самосъзнанието. Тогава действително горните прояви ще бъдат само вън­шни!


Затова апостолът спомня още, че истинската любов, проявена от човека, има качества: дълготърпи, е милостива, не завижда, не се гордее, не безобраствува, не търси своето, не държи сметка за стореното зло от други, радва се на истината и правдата.


Вярно е още, че по въпроса за любовта има писано много, и то от много автори, обаче ние спомнихме, че я разглеждаме от една по-голяма висота, защо­то тя действително е най-висшето благо, най-важната, най-силната, и то в целия космос. Защо? Защото в основата си крепи живота, а тя е самият живот!


Нашата мисъл за любовта ще бледнее през тая на Христа и другите Велики Учители на човечеството, включително на Толстоя. Ние ще дадем някои извадки от това, [което] сега Учителят на Всемирното Братство изнася за любовта, за нас и цялото човечество, в своите научни трудове и частни разговори.


Ето някои мисли и нови разбирания за любовта.


Бог е Любов.


Любовта е произтичащият живот от Бога в целия космос.


Любовта, това е Бог в Неговата целокупност.


Всичко в света живее в Божията любов и чрез Божията любов.


Всичко видимо е проявление на Божията любов.


Целият космос в неговата целокупност и целият физически свят е прояве­на материализирана любов.


Тя е Божествено учение за разумния човек, да изучава всичко, да прилага всичко разумно и да може всичко.


Тя е храна за живота и сила с две острила. Така, ако се прояви любовта и се изнесе, за да се защити известна истина, то с каквато мекота и благост да се изкаже, ако насрещният не е готов да я разбере и приеме, тя се обръща у него в омраза. Когато намислиш да помогнеш на един болен, например да наместиш някому счупения крак или да разрежеш цирея на някого, то в този случай ще се смята, че се прави насилие. Това за тях е действително едно зло, едно страда­ние. Но като оздравеят, ценят доброто!


Дълготърпението, това е пасивната страна на любовта; а благосклонността да я проявим, това е активната страна.


Само при чистата любов с търпението, кротостта, смирението и радостта, ще намерим истината.


Тя е психически закон, чрез който всичко се изменя - врати се отварят, болни оздравяват, чудеса се правят, мъртви се възкресяват.


Тя е истинска жертва за всичко добро и възвишено.


Тя е проявление на Бога, ако я проявим безкористно.


Тя е най-великото чувство на душата.


Тя е обнова на душата.


Тя е великото тяло на Бога.


Тя е свързана с всички организирани същества и вън от нея ние не позна­ваме Бога.


Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а е и вътре в нас!


Тя е безконечна - от нея изтича животът, а всички неща вън от нея са конечни.


Доброто, истината и правдата са включени в любовта; а мъдростта е един метод за правилното проявление на любовта. Дето няма правда, няма истинска любов. Правдата е физическата страна на любовта. Само човек, просветнал в правдата, може да приеме Божествената любов.


Христос е проявената любов в правдата, която просветва в онези, които Го любят.


Любовта е за велики души! Тя е само за здрави хора!


Най-великото, най-мъдрото и най-разумното е проявената любов!


Онзи, Който е създал световете, изпълнил е всичко с живот, проявил е и всички жертви, може да люби всички и всичко, а някой човек с ограничения си ум казва: «Не мога да любя.» Такъв човек е глупав! Христос слезе на земята да изяви любовта, а хората «на трезвия ум» не можели да любят!


Ако иска някой да изпълни волята Божия както трябва, той трябва непре­менно да възприеме религията на любовта!


Любовта признава само една религия - това е религията на Любовта.


Многото религии на земята са като метод за възпитание, те са се родили в разни епохи. Но в Божествения свят има само една религия - тя е религията на любовта.


Любовта може да се приложи само като се приложат: честността, спра­ведливостта, чистотата и безкористието в живота.


Великото в света е да познаем Бога като любов!


Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички въз­можности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.


Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее под лъчите на Бо­жията любов..


Няколко минути, преживени в Божията любов, струват много повече, от­колкото хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-голе­мите удоволствия и наслади.


Който люби, обичаните го препоръчват на други, и той расте!


Помнете, казва още Учителят: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Човек може да бъде само проводник на Любовта. И когато Бог иска да прояви Любовта Си към тебе, трябва да избере един човек като проводник и чрез него да ти се изяви.


Ако само един човек на земята ви обича, но както трябва - с Любовта на Бога, то тая любов струва повече, отколкото ако целият свят ви обича, но не по Бога.


Любовта в Божествен смисъл е една разумна проява между две разумни и възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стреме­жи. Тогава любовта между тия две души е като музика!


В присъствието на онзи човек, който по Божествено ви обича, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, ще изчезнат! На вас ще ви олекне и просветне!


В любовта има едно чувство: Когато човек обикне някого, той му съчув- ствува и се отнася така, както със себе си, и е готов винаги да прощава!


Истинската любов е по-силна и от смъртта.


Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме!


Спасението и успехът на човека зависи изключително от любовта, която той проявява към другите.


Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека - тяло, ум, сърце, воля.


Любовта като стремеж в сърцето върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Като чувство в душата върви към слънцето - това са клони- щата. Като сила в ума се проявява у гениите, светиите, и изобщо у ония, които се жертвуват за една Божествена идея. Самопожертвуването спада също към това. Само човек, който има силен ум, може да осъществи любовта като сила. Любов­та като принцип е в духа. С тази любов може всичко! Тя едва сега встъпва в света. При тази любов всички противоречия изчезват!


Човек трябва да опита всичките степени на любовта и да достигне до Бо­жествената като принцип, за да опита и нейния плод.


Докато любовта не влезе в света, той няма да се оправи.


Но няма и по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея.


А когато любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове от действието на един особен род астрални ферменти се преобръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди престъпления. Защо? Защото тя - любовта, се е проявила само като стремеж в съзнанието и самосъзнанието, а не и като интуитивно чувство в душата и като сила в ума. Но ти, който мислиш правилно, различавай това вино на човешката любов, образувано от сладките сокове на любовта. Тогава спусни се смело в корените на любовта, разпростри се широко в нейните клоне, цъфни и завърже като плод на любовта. И когато възлезеш в света, гдето зреят плодовете на любовта, ще запееш песента на човека, който е извършил великия кръг на любовта - от корените до плода. Чуй тази песен:


Бог е Любов,

Вечна, безгранична,

Пълна със живот,

Живот на благия Божи Дух,

Дух на святостта,

Дух на благостта,

Дух на пълен мир и радост

за всяка душа.


Тогава ти ще чуеш отзвука на човешките души:


Ний ще ходим в тоя път на светлината,

В която царува Божията любов.


Драги читатели, това е една нищожна част мисли за любовта, за която е говорил и говори Учителят.


За сега казва той: «Любовта между другите добродетели е най-необходи­ма да се разбере и приложи в света от всяка човешка душа. Това е, което засега липсва на хората!»


«Любовта иде сега! Сега е време да я приемат и приложат: духовници, държавници, общественици, чиновници, съдии, учители, писатели, учени, земледелци, майки и бащи, синове и дъщери и пр.»


И действително, ако човек разбере и приложи любовта, то всякакви бо­лести и страдания са изключени! Защо? Защото в нея изгарят всички отрицателности и всякакви микроби! Следователно само с любовта, проявена в живота, хората ще заживеят в братолюбие.


Когато дойдем до вътрешния мир, който е равнодействующата сила в чо­века, ще видим, че ако човек нехае за нищо и ако е като едно животно, това не е вътрешен мир. Това е нехайство, едно животинско състояние.


Истинският вътрешен мир се придружава винаги с кротостта и смирение­то, а те са крилата на душата и на вярата. Когато обаче те се придружават и с любовта, и с радостта, и с музиката, ние имаме една душа винаги с оптимистично и алтруистично настроение, което е бисер за човека!


Затова, само при един съзнателен вътрешен мир и горните качества, ние можем да имаме истинско равновесие.


При истинската радост, в основата трябва да ни бъдат пак смирението и вътрешната хармония. Тя е, която ни дава възможност да превръщаме в светли­на в нас приетата енергия от природата и да развиваме своите способности.


При истинската музика в основата трябва да ни бъдат не само правилното вземане на тоновете, но и една пълна хармония на ума, сърцето и волята; на мислите, чувствата и действията; на духа, душата, тялото и живота в нас.


Ето защо, Учителят препоръчва на всекиго да пее и да свири поне на един инструмент.


Така проявени в нас любовта, вътрешният мир, радостта и музиката, това са още 4 сили, които са основа за развиване на всички благородни пориви на човешката душа. Като сила обаче си остава чистата любов. Проявена с остана­лите три, това е гигантската сила в човека, чрез която се постига всичко.


При радостта ние имаме едно положително психическо състояние - възви­шен бодър дух, весело настроение, разширение на всички кръвоносни съдове и капиляри, активно кръвообращение. По този начин не само мисълта и чувствата работят винаги в положителни, благородни пориви, но главно енергиите, които идат отвсякъде отвън - от космоса чрез цялото тяло, а главно чрез главата, космите, лицето, ръцете и етерните енергии на храните, когато ги приемем, се преобръщат на светлина, както спомнихме.


По този начин почва да работи у нас чистата мисъл и чистата любов.


Правилното пеене пък идва като един подтик на тия сили и енергии, и те текат по-активно и по-правилно в тялото ни, като поддържат постоянно в едно балансирано положение електромагнитните сили в нас.


Ето защо, когато са разбрани и приложени правилно в нас: храненето, пиенето, дишането и използуването на слънчевата енергия; добрите мисли, чув­ства и постъпки; когато трансформираме всички отрицателни мисли и чувства в добри; когато приложим в живота: любовта, вътрешния мир, вярата като сила в ума, смирението, радостта и пеенето, ние сме дошли и влезли в пътя на добрите хора, в пътя на моралните хора, в пътя на гениите, в пътя на светиите.


Тая е именно идеята в следния стих на Св. Писание: «Търсете първом цар­ството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави.»


Това е именно с което трябва да започнем в живота; да се пробуди в чове­ка Божественото и да изявим Бога чрез делата си пред другите човеци.


Обнова без тия елементарни познания и приложения, които описахме по- горе, е невъзможна.


Ето защо, ние от сърце и душа препоръчваме на всяка човешка душа да изучи, да разбере и приложи горното!


Нека знаем още, че всичко добро, всичко възвишено е вложено в нас от Бога! Остава ние, като разумни хора, да го развием, да го проявим, да го усъвършенствуваме.


гр. Пловдив, 22 март 1938 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×