Jump to content
Ани

VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)

Recommended Posts

VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ,

ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД

(НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)

Зъболекар М. Стоицев Пловдив,

1941 г.

Поради създаденото общо светско положение, преживяваме едни анор­мални и трудни-времена. Сега и богати, и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе краят. А краят за търпеливите и разумните люде ще бъде най- добър - планът Божий ще се изпълни на земята.
Освен смута, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокой­ството става още по-голямо. Понеже трябва едно по-будно и по-трезво съзнание от всички ни в днешните моменти, за да облекчим донегде своите трудности, ние изнасяме някои неща, които виждаме, както те се проявяват в живота. След това ще спомним как биха се проявили, ако ние имаме и имахме един по-възвишен морал, едно по-възвишено съзнание.
От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме поука и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто.
Казано е в Св. Писание:
«ВСЯКА ВЛАСТ Е ДАДЕНА ОТ БОГА.»
Вярно е, че разумните, чистите, добрите люде, които имат вяра в Твореца и които са постоянно във връзка с Него, щом дойдат на власт - думата ни е за отговорните фактори в една страна, такивато гледат първо да вършат Неговата воля и в рамките на истината и правдата да управляват така, че да бъде добре за целия народ. Това особено е радостно, когато се вижда, че се върши от управляющи християни.
Всички властвующи не само трябва да вършат горното, но те трябва да се стремят да имат един светъл и бодър ум, та да схващат широките проблеми на живота, пак за общото добро на цялото; да имат едно благородно сърце, та да обичат и почитат всяка човешка душа и да са готови на жертви за общото; да са образец на един морален живот, гдето истината и правдата да са като основа в живота им, а с любовта като венец и сила, да се гради само благородното. С една дума, такивато служат първо на Бога, след това - на обществото и най-после - на себе си. Такава една власт действително е дадена от Бога на Любовта, в която любов се включват и всички добродетели. Такава една власт и народ благоденствуват и Божията десница е винаги над тях!
Но тези, които вземат властта, а нямат горните качества, тази власт не е дадена от същия Бог на любовта, на светлината, на доброто. Такивато властвуват с гордост, тщеславие, вършат своята воля, облагодетелствуват себе си и свои ближни партизани. Те малко милеят за общото добро на всички. Насилието у тях е характерна черта. Те създават закони и наредби, но често и те сами ги не изпълняват. Такава една власт и народ са далече от Божието благословение.
Вярно е, че в основата си, в ръцете на Бога са и едните, и другите властвующи. И ако някои вземат властта по човешки, а са и с отрицателни наклонности, то Бог на любовта пак проявява Своята милост и внушение към тях и иска да проявяват описаните положителни качества. Той и много Негови Висши същес­тва постоянно пращат тия благородни мисли на тия властвующи; но когато те не се вслушват и не се поправят, а при това и голяма част от народа се съгласява с техните отрицателности, то този Бог на любовта, на светлината, вдига Своята десница, Своето благословение от тях и такивато - власт и народ, остават под влиянието на тъмния бог - Сатанаила.
И както това става с отделния човек, в когото работят и двете сили - доб­рото и злото, и от човека зависи кое ще предпочете, така става и с властвующи и народ, народ с народ, и най-после като че ли обезумява голяма част от чове­чеството. Тогава злото само започва да се самоунищожава - човек с човека, властвующи с народ, народ с властвующи, народ с народ.
И поради липса у доста властвующи на онази истинска вяра в Твореца, на ония описани по-горе положителни качества, ние виждаме, че заради отделни честолюбци, каквито бяха тези в бивша Югославия, Гърция, Норвегия и пр., заги­наха досега доста държави, избиха се и се избиват милиони човешки души. При това страшното още не е дошло! Нима лесно ще се понесат от всички ни едни земетресения, каквито могат да се явят - изригване на някой нов континент из някой велик тих океан, гдето може да се залеят цели държави? Нима лесно ще се понесат страданията от един неурожай по цялата земя? Ами разните болести? Пред тази възможност нима трябва да дочакаме и това? Да не бъде! До края на годината има още време! Нека се надяваме!
Засега ние сме още като в рай - особено България. Но от недоволство и лекомислие вършим и цели отклонения. От нас, човеците, а главно от властвующите, по целия свят, зависи да се спре това зло. От нас, човеците, пак главно от властвующите, зависи да се спре и тази война! И нека се надяваме, че ще настъ­пи едно отрезвление. Щом воюващите властници допуснат да се прояви чрез техните сърца и техните умове този Бог на любовта, на светлината, на доброто, всичко ще се измени! Сега невидимият свят се чуди на човешките глупости с тези войни и изтребления. Но има една велика духовна истина: «И целия свят да се събере, и сам Господ са слезе на земята и увещават един човек, не могат да го спрат да извърши едно зло или добро!» Човек е силен, но той трябва да бъде силен само в доброто! И понеже човек е дошъл на земята само доброто да проя­вява, той е свободен да върши и престъпления, но ще ги изплаща със страдания.
Когато се говори за властвующи, то и всички наши такива в България, трябва да проявяват описаните добри качества. Нам не е целта да изнасяме и критикуваме когото и да е от управляющите. Ние вярваме, че те ще вършат воля­та Божия за доброто на целия народ. Ние знаем, че човек без грешки, особено неволни, не може - и те стават. Нито ние ще изнасяме добрите им неща, освен грижата на правителството да се предпазим от вътрешния смут - главно за хра­нителните продукти и нормиране почти на повечето артикули.
Жестът на властвующите да се нормират почти повечето артикули, както и ръчния труд, и да се поставят в респект нарушителите, алчните и безсрамни обирачи на народа в тия трудни времена, това е една голяма заслуга, това им прави чест! Вярно е, че отделни личности, както и някои професионални органи­зации - каквито са за зеленчука, може би, използуват добротата на властвующи в моменти за свои облаги и за по-високи цени. Но ако не са тези строгости с нормировката, бихме се видели в чудо! А и нормировките трябва да почиват на справедливостта. Ужасна е човешката алчност!
Но кой трябва да дойде на помощ на властта, за да се приложат тия хубави наредби? Не смели ние, гражданите, селяните, които трябва да го подпомогнем? Но нека си признаем, че ние в това отношение трябва още много да работим върху себе си.
От страх за някакво илюзорно бъдеще, да не останем гладни, не само не подпомагаме, но и много души пречат на тия хубави наредби - едни безогледно да купуват, макар и скъпо, а алчни продавачи безогледно да продават скъпо.
У нас още не е настанало съзнанието да се жертвуваме за цялото! А също и това, което го има, макар и малко, да го има за всички!
Какво виждаме в действителност? Понеже от една страна у някои, които реализират повече печалби, по един или друг начин, имат повече книжни пари; от друга страна, като се увеличиха заплати и надници на чиновници, пенсионери, работници с 15-20%, то някои производители и посредници, алчни за повече печалби, произволно повишават някои неща.
И понеже, от една страна, у всички няма това гражданско съзнание, а от друга - неоснователен страх, повечето гледат да се запасят, а спекуланти и ня­кои производители това и чакат. Е, добре, това запасяване е в ущърб на закони, на власт, на морал, на другите души. Защо? Защото, първо, няма известни арти­кули в изобилие на пазара; второ, някои неща се продават по на тайно, на по- висока цена. А някои, които нямат милост и съвест към другите, при това имат пари, ще купят това-онова, но ще лишат другите - чиновници, работници, средна ръка хора, бедните. При това кой е осигурен, ме ще е жив и здрав, та да го употреби? А за срам и позор, лакомството у някои е достигнало своя връх - особено у посредници и някои производители.
Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 -2 дни несъ- вестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3-4 лева достигна­ха 7, 8-10 лева килограм. Не е ли това срам, не е ли това престъпление? Какво ще ги правят тези картофи лакомците за пари, ако се задоволят повечето хора - каквито са тия с по-тежък физически труд, с доволно количество хляб! А ето и правителството стори това. И не е ли срамно, при тази добра реколта на карто­фи и при 6 лева килограма хляб, да се купуват картофи по 8-10 лева? Ние вярва­ме: че властта не ще остане безучастна и в това. И ние се научаваме, че е взела мерки.
Ние знаем при това, че има хора с милост и състрадание към страждущи, към бедни. А бедни има много! Бедни има и незаписани за такива, които са истин­ски бедни, но от срам не могат и да просят и са лишени от много неща. Та, такивато добри люде, и да се запасят, ако имат възможност, те не го правят лично за себе си, а при нужда те сами се лишават, но раздават, и то даром, на нуждающите се. Това е благородство! И ние бихме се радвали да има повече такива хора в България.
Иначе, не само че не е човешко, но е и егоистично. При това има и отговор­ност пред законите.
Ние вярваме, че голяма част от гражданството нямат запаси, или рядко и много малко, и което не е беда. Друг е въпросът, ако се търгува и спекулира. От друга страна, няма и откъде да се купят. Обаче малцината, които създават сума­тоха в цените и купуват безразборно, както производители, така и посредници, и ограбват своите братя, вършат престъпление.
Ние трябва да благодарим на Бога, че заради чисти и святи души, каквито, вярваме, има в България, ние се запазихме досега от чужди крак. Вярно е, че и ние сме в затруднено положение, - имаме липси на много неща, но у нас е пак рай! Сега липси има и в най-велики държави. А тези липси у нас не са само поради това, че отвън не идват стоки, но и търсенето и безразборното купуване е по-голямо, отколкото предлагането.
Нека се надяваме, че Бог ще ни запази и докрай, щом вършим Неговата воля и се отърсим и от тия малки недъзи.
Нашата молба, и към производители, и към граждани, и към селяни, е: долу страхът, долу егоизмът, долу лакомията! Нека всеки се надпреварва да се задоволява с най-малкото и да отстъпва на по-немощните, на по-бедните - това е благородство.
Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по- малко ще преживеем, и пак няма да умрем! Един бодър дух със силна вяра вър­шат чудеса!
Нека най-после се стреснем, вземем поука и да се окуражим, когато чува­ме как се измъчват от липса други човешки души! Така ние ще докажем, че сме се обновили и заслужено ни се даде това, което имаме за сега, и което само Бог с човеци можеше да стори това. От друга страна ще докажем, че зачитаме и наредбите на управляющите.
Нашата молба пък към властвующите е: голямо внимание, справедливост и милост към народа, защото и неправдите, и бедствията не от всички еднакво се разбират и понасят.
Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите; не в увеличе­ние заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешния мир у човека, по-голямо производство и запазване горе-долу стойността на лева, за което и управляющите трябва да държат голяма сметка.
Не е ли срамно, например, най-хубавите ябълки у нас се купуват по 6, 8,10 лева килограмът за износ, а същите тези, пак у нас, още сега се продават по 12, 15, 20 лева! Нека лакомците знаят, че ябълките са храна за народа!
Ние сме още пред едно велико събитие - рухване на старата култура и идването, на новата, на 6-ата раса, хората на любовта и чистотата. Ние сме и пред друго велико събитие - идването на второто пришествие, определено за тези времена в Св. Писание. Много признаци има, които потвърдяват това. И християнските народи най-много ще бъдем отговорни, когато се прояви в своята сила това пришествие заедно с Христа! Защо? Защото сме изопачили извънред­но много Христовото учение. Войните показват това, животът показва това!
Турците имат една знаменателна пословица за идването на второто при­шествие. Те казват: «Инсанън пичи гелдими, туранън тучу чиктими, дюнянън сон- битими гелисръ», т. е. почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали, свършекът на света наближава!
Действително, най-благородният метал - златото, се изпокри от държави и отделни хора. Взе да се преследва и свободното продаване на златото по паза­ря, особено златните монети, и то достигна до баснословна цена!
Нима Божият Дух, Който работи и в земята и от разни молекули си съчета­ва начатък на злато и ни дава възможност да го имаме за най-хубавите украше­ния и правене на златни монети, трябва да го докараме до такова унижение? Да не бъде! Златото при това е и едно хубаво доказателство как ние, хората, като чада на Бога, трябва, и в ада да сме, пак да творим най-хубавите добродетели, както върши това Божият Дух. А ние хубавата земя рай, сме я обърнали на ад! Не е златото причина за злото в света, а човешкото лакомство, поквареното сърце, завистта, гордостта са причина за злото.
Сега и чистото сребро се заменя с обикновен метал - желязо, никел и други - и се правят монети, с което се оправдава турската пословица.
Златото и среброто като монети, за чистите и непокварени човешки сър­ца, като движещи се монети из ръцете на човеците по целия свят, са едно благос- ловение! Нещо повече, знайно е от духовно гледище, че златото е емблема на светлата човешка мисъл и чистия живот; среброто - на чистото сърце, а диаман­тът - [на] силата на Божия Дух и [на] най-голямата сила на човешката воля. Тога­ва, не е ли красиво да има човек един светъл ум като златото, едно чисто сърце като среброто и една диамантна воля само за доброто? Да, радостно и краси­во е!
Щастие е, ако всеки може да носи у себе си половин-един грам чисто зла­то. То има благотворно влияние със своите вибрации за човека. Разбира се, това който иска, нека го приеме.
Затова нека се надяваме, че българският народ, който е под особеното благоволение на Твореца и който ще изиграе най-голямата духовна роля за целия свят, нека всички да се стремим да имаме истинските положителни качества на управника, описани по-рано.
Нека още знаем, че думата «българин» е нещо велико! Всеки, който мисли, че е българин, трябва да има един светъл ум, едно благородно сърце, всичко да обича, и една силна воля, само доброто да върши. Той трябва да е честен, спра­ведлив и твърд, но твърд само за добрите неща, иначе той не е още българин.
От българина ще излезе и идеята как по-разумно да се хранят хората, да пият правилно, да дишат правилно и да използуват по-разумно слънчевата енер­гия. Но българинът има и най-големия инат. Той е и твърд. Но този инат и тази твърдост трябва да се облагородят.
Само така ние ще оправдаем своето име като българи, като управляющи, като граждани, като интелигентни, като селяни и като носители на хубавото име славяни. Само така ние ще се явим и носители на новото и проявители на истин­ското Христово учение.
Заявяваме, че този скромен труд не е лично наш, а на Този, Който ми дава живот. Аз съм само един малък проявител.
3.XI.1941 г.
10010.jpg
10011.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×