Jump to content

3. За възпитанието


Recommended Posts

III. За възпитанието

Никой не може да откаже, че възпитанието е един от важните фактори в живота. Обаче то трябва да се прилага безкористно, в съгласие със законите на живата природа, чрез родителите, възпитателите и чрез окръжаващите. Но за това се иска разумно приложение, просвета и пак просвета!
След това идва проблемата за самовъзпитанието - стремеж наличността да се самоусъвършенствува. Това е бавен процес, но е пък най-сигурен. Защо? Защото това, което човек сам гради в себе си, остава най-трайно. Погрешките и страданията карат разумния човек да се замисля, да търси нови пътища за пра­вилното им разрешение и с това той се учи, крачи стъпка по стъпка към съвър­шенството.
Всички ние виждаме и знаем, че човечеството прекарва, а и ние заедно с него, макар и в по-малък размер, страдаме от тия войни. И ние, хората, дойдох­ме до това положение, защото сме се отклонили от разумния живот и от закони­те на живата природа, която постоянно ни учи, но ние нехаем.
Ние мислим, че сме завладели всичко, а всъщност себе си не сме овладе­ли, себе си не сме познали.
Така, учените са открили, че в човешкото тяло има около 30 милиарда клетки. Ние сме господари на тия наши поданици. Е, добре! Даваме ли ние въз­можност те да ни помагат свободно? Нима в 24 часа ние не се меним безброй пъти и ставаме ту радостни, ту гневни? Не нарушаваме ли спокойствието на тия клетки с гнева, с някоя лоша мисъл, с някое анормално желание? Не убиваме ли така безброй клетки? Защо? Защото при гнева и лошите мисли се образуват отрови, които действуват гибелно и върху клетките. Нима при гнева на кърмеща­та майка не се образуват отрови, които влияят върху храносмилането на децата и те заболяват от детската болест - колапс? Нима при гнева на кого и да е не се убиват милиони клетки и късат нишките на идеалната любов, без да знаем това? Следователно, ако мислим, че владеем себе си, природата, ние се лъжем. Ние използуваме само благата на природата, която ни ги разкрива чрез разумните люде. А често добрите неща се използуват за зло на човечеството.
Християнските народи са се отклонили и от Христовото учение. То е толко­ва изопачено, че ако се яви Христос, сам ще се чуди на човешката гениалност, как е могло до такава степен да се изврати. Днес от Христовото учение са оста­нали само външните форми, съдържание обаче - много малко.
Ние, човеците, забравихме и закона за възмездието, който е неумолим и за управника, и за пъдаря. Не може човек да сее тръне и да чака рози. Не може човек да върши зло и да чака добро. Такива аномалии природата не търпи.
Ние трябва да знаем, че не сме дошли на земята само да ядем, да се удоволствуваме и да трупаме богатства. Ние сме дошли да проявим братолюбие, всички човеци да се почувствуваме като братя и сестри.
Затова, няма защо да се чудим, че човечеството дойде до това положение.
Сега, след тези страдания, налага се да погледнем трезво къде се крият дълбоките причини на злото, на войните, на страданията. Само така ще започнем основно и разумно да градим новото.
Преди всичко, ние сме щастливи, че Провидението е бдяло и бди върху България и българския народ. Обаче историята един ден ще си каже думата, кой запази България до днешния ден от неприятелски крак. Благодарение на самоот­вержени, борчески и идеалистични души, които станаха жертва; и благодарение на това, че нашата освободителка, братска Русия, гръбнакът на Славянството, дойде пак като наша приятелка и се извърши тази промяна.
Ето защо, сега ние трябва да бъдем разумни, да работим с любов, истина и правда, не само да запазим придобитото, но тепърва то да се разширява към доброто и хубавото.
Следователно, сега ни предстои разумна работа - да градим новото.
Някои искат да видят изведнъж новото, хубавото. Това е невъзможно. Ние сме хляб от същото българско брашно, а и всички имаме, малко-много, свои недъзи. Обаче, бъдещето е наше! Благодарение на това, че е имало, има и ще има идеалисти хора, в широк смисъл на думата, и ги има по целия свят, които работят безкористно за доброто на цялото; благодарение на това, че такива чисти хора има и в България, аз зная, че има такива и между вас, затова трябва да се радваме. Такива са били, са и ще бъдат истинските творци на новото в света.
Като съм се ползувал от хубавите идеи на тия люде, от научните открития и от личните мои опити в продължение на 27 години, явявам се доброволно и пред вас, да хвърля, както казах, една малка светлина върху някои въпроси за живота, в духа на днешното време.
Ето защо, на всички нас е нужно вяра в доброто, любов, истинско брато- любие, а това без светлина на ума и вътрешен мир не може да се постигне.
Нека знаем преди всичко, че новото, което иде, трябва първо да премахне противоречията в живота. След това, трудът да стане стимул, всичко да се рабо­ти с любов, за творение на блага и тези блага да се разпределят справедливо за всички. Тогава младите ще се чувствуват все млади и творци, а възрастните - подмладени. Така хората ще заживеят в братолюбие, защото няма да има глад­ни, необлечени, неподслонени. Това са хубави идеи, но се иска просвета, просве­та и пак просвета. След тези страдания се чака колективното пробуждане на съзнанието у всички човеци. Защо? Защото е велико да се разбере: «Всички за един и един за всички. Като се подпомогне един от всички, той ще се усъвършен­ствува. Така и той ще работи за цялото.»
Ето защо, тези войни и страдания са стимули, да се пробуди колективното съзнание. Те са един изпит за християнските народи, да се опомним и да видим, че не е важен само етикетът, а е нужно и съдържание. И тогава, като се прегър­нат новите идеи, ще се започне разумен строеж.
В сърцата на всички ни са вложени, като възможности, основите за един разумен живот. Остава само да ги пробудим, да ги разработим, да ги проявим.
Сега, когато ни карат насила да вършим добрите неща, а ние не разбираме това, то е мъчение. Щом се боим и ги вършим от страх от закони, или от общес­твеното мнение, това се счита труд. Само когато вършим всичко от любов, това е работа. Затова, именно, е нужна просвета. Сега някои искат да видят есенци- алната форма на живота, т. е. смисъла на най-възвишения живот. Това е невъз­можно.
Други искат да видят субстанциалната страна, т.е. съдържанието на хуба­вия живот с факти, които са като закони. И това е невъзможно да стане веднага.
Правилно е да се почне с опити от материята, от физическото. Тук, след като опитите станат факти, фактите - закони, а законите - принципи, това е правилният път. - И затова сега ние, в България сме в религията на труда, гдето се правят опити. И когато се поуредят материалните въпроси, ще дойде учението за един по-възвишен, по-разумен живот. Така е пророкувал един велик човек в България още през 1919 година.
Ето по тези, именно, въпроси ще чуете някои мисли.
При възпитанието, за да се дойде по-после и до един разумен живот, би трябвало да се започне от зародиша, т. е. от създаването на поколение. Това обаче е един много важен и деликатен въпрос. А трябват чисти и разумни люде, за да го разберат.
Ние трябва да знаем условията и кои моменти са най-хармонични и бла­гоприятни за създаването на здраво и морално поколение. А за да бъдат разгле­дани тези въпроси, потребно е време, а и тяхното разбиране предполага съот­ветна интелектуална подготовка.
Нека след това споменем нещо за децата и родителите - техните отноше­ния. Днес много интелигентни майки, които милеят и обичат децата, несъзнател­но стават причина за заболяването на децата. Така майки, които не обръщат внимание и дават на децата тестени и други храни до седмия месец, когато сто­махът на детето няма солна киселина и пепсин, а само един фермент, наречен химузин, който действува изключително върху майчиното мляко. Даването тестяна храна, която не може още да се преработи правилно химически, действител­но, може да накара детето да затлъстее, обаче, неговият стомах още от самото начало започва да се разширява. То пълнее първите три-четири години, но после слабее и остава с един разширен стомах, който от постоянното лакомство до­хожда и до по-голямо разширение и организмът се приготвя за разни болести. Това е непростено, особено за интелигентните майки. И затова трябва и в туй направление просвета.
Младежите - ученички и ученици, пък и изобщо младото поколение, които имат родители и които са радостта, щастието, бъдещето, величието, силата и надеждата на България, трябва да ги пазим от поквара, като зеницата на окото си. Това го желае и държавата, и обществото, и аз, и всички родители, и всички възпитатели.
Ето защо младите - ученички и ученици, които имат родители, са щастли­ви. Защо? Защото те ги хранят, обличат, подпомагат ги малко-много и ги възпита­ват. И затова всички младежи трябва да обичат своите родители и да бъдат пос­лушни за добрите неща. И когато те са здрави, учат се добре, добри са, умни са, справедливи, а това е най-голямата награда за родителите. От своя страна, ако родителите милеят за децата си, доброволно и съзнателно трябва да се жертвуват - да изкоренят известни свои недъзи и да развиват добродетели в полза на децата си.
В училището децата представят едно голямо семейство. Затова те трябва да се стремят да развият безкористна любов помежду си, като основа за едно братолюбие. При такава хармония, децата ще учат по-спокойно, по-добре, а ня­кои, които имат недъзи, ще се стесняват да ги проявяват. А ако се поставят някои от по-добрите ученици да контролират другарите си, ще има по-добри ре­зултати.
Учащата се младеж обаче трябва да обикне и своите възпитатели. Защо? Защото те жертвуват време, спокойствие, нерви и живота си, само и само да им дадат образование и възпитание. И когато и възпитателите обикнат децата като свои, тогава ще се създаде между ученици и възпитатели пълна хармония, и учеб­ното дело ще стъпи по-здраво на нозете си.
Обаче ние знаем, че децата, когато не са пред очите на родители и възпи­татели, често попадат под влияние на разни отрицателни образователни фак­тори.
Ето защо, в зависимост от това какви заведения се посещават, с какви другари се събират, какви книги четат, те строят в живота си страдания и нещас­тия, или радости и щастие.
И понеже образованието е във връзка с чувствата и ума, много важно е да се контролират проявите на чувствата и на ума чрез правилна мисъл.
Ето тук е изкуството - родители, възпитатели, интелигенция, а и самите младежи да работят за отстраняване на отрицателните прояви и да се развиват положителните.
Характерът се развива в ранната възраст. До 15-20-годишна възраст най- лесно се коригират недъзите и най-лесно се придобиват добродетелите. Придо­битите добродетели и неизправените недъзи си остават за през целия живот: първите - за радости и щастие, а вторите - за страдания и нещастия.
Ние и без това носим известни отрицателни качества, които са плод на дълбоки причини. Тези прояви, тези недъзи са спъвали и спъват човека в негово­то усъвършенствуване.
Нека видим някои от причините за тия човешки недъзи.
Преди известно време чух една сказка от един професор. Той изнесе по­литическите, демографските и социал-икономическите причини на днешните войни и страдания. Всичко беше изнесено много добре, особено икономическите въп­роси. И вярно е, те са едни от най-важните! Защо? Защото, докато има борба между злото и доброто, между капитала и труда, докато у едни има несметни богатства и живеят в разточителство, а други са в мизерия, глад, необлечени, неподслонени, не може да има спокойствие и духовно растене.
И затова, велик човек в България още през 1919 година е изрекъл истини, които ние сега виждаме. [1]
«След 1945 г. работите на Европа ще се поправят.»
«Време е вече християнските народи да си подадат ръка и да заживеят в братолюбие».
«Сега е време славянството да се прояви. И които му пречат, няма да видят добро.»
Ето защо сега ние, българите, минаваме през религията на труда, гдето се правят опити. И така, постепенно, с безкористната любов, ние ще достигнем и до истинското братолюбие. А истината и правдата ще ни бъдат принципи и ръковод­ни нишки в живота.
Горните качества са за школувани идеалисти, макар и материалисти. Ние знаем, че добрите неща по-мъчно се постигат в живота и те са за истинските творци. От друга страна, ние виждаме, че освен описаните социални причини, имаме и други спънки в живота:
Това са отрицателните качества, придобити от родители и праотци. Те са страшни! И ако не обърнем сериозно внимание, да ги изкореним или да ги дове­дем до минимум, винаги ще се спъваме.
Тези отрицателни качества са:
Лъжата, кражбата и непослушанието, от една страна, и от друга - раздво­ението на съзнанието и безверието.
Затова всички трябва да работим, да избягваме най-първо лъжата, краж­бата и непослушанието, да скъсаме с тях! Нека заменим лъжата с истината или, както казва народът: «Прав Иван с право сърце.»
Нека запомним, че грубата лъжа, както и бялата - невинната, са недъзи, за които трябва голямо усилие и силна воля, да се освободим от тях. Нека заме­ним кражбата с правдата и справедливостта, а непослушанието - с послушание за разумните неща.
Нека знаем още, че човек, който лъже и краде, мирише като мърша, но ние не можем да го подушим, защото не всички сме развили онова обоняние, за да го усетим.
Другите отрицателни качества, наследени от нашите праотци, са:
Гордостта, тщеславието, омразата, завистта, алчността, лукавството и из­вратената полова любов.
Гордостта и тщеславието, това са животински прояви. Те са едни от най- опасните недъзи. Горделивият счита себе си най-знаещ, могъщ, а другите - за невежи, прости, грешни. Тщеславецът иска само него да хвалят, почитат и пр.
За да се освободим от тия недъзи, трябва да проявим вътрешно самообла­дание и да се не надценяваме, но и да не се подценяваме.
Омразата и завистта, това са отрови за организма. Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм.
За да се освободим от тези отрови, трябва да обикнем всяка човешка душа и по смисъл, и по съдържание, и по форма.
Алчността, това е друга отрова. Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки. Ако не бе тази алчност за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечество­то не би дошло до тия войни. Страшната черна борса не би се изразила в тази страшна форма. Мен ме е срам да говоря по този въпрос.
За да се освободим от алчността, трябва да проявим доброто и възвишено­то милосърдие. Не че хората трябва да живеят от милосърдието на ближния; всеки трудещ се е достоен да изкара прехраната си. Тази добродетел е турена от природата в човека, с цел да се жертвува, дори с цената на живота си, в полза на страдащия. То обаче е турено в нас, главно да развиваме и другите си способ­ности.
Само така текат правилно електромагнитните течения у нас.
Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение. Много хора стават жертва, а други страдат от клеветата, особено с разните неверни при­бавки.
За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост.
Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм.
Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо.
Този морал се подкрепя и от властта, а се желае и от голям процент люде в България.
Затова именно, като благородна стъпка, особено за младото поколение, се препоръчва и се желае въздържанието от алкохол и тютюн, за което ще се спо­мене след малко.
Тези недъзи - отрицателни прояви - по-лесно се изкореняват, когато ма­териалните нужди са задоволени. Разбира се, има дълбоки причини за тези недъ­зи, на които не ще се спираме.
Ето защо, пак споменям - за всички е нужна просвета! Само чрез просве­та ще се дойде до положението да се пробуди колективното съзнание у всички, та да се работи повече и върху личността.
Тези недъзи - лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, омразата, за­вистта и алчността, както и извратената полова любов, са били, са и ще бъдат най-важните спънки на личността, в семейството, обществата, народите. А след този егоизъм идват логически войните и страданията.
И затова, ако не работим сериозно върху тия недъзи, човечеството ще върви по утъпканите пътища и нищо ново и добро не ще се изгради за народите.
Ние трябва да знаем още, че материалните блага и науката са само по­добри условия за това усъвършенствуване. Те не са цел в живота.
Нека спомена и това, че в живота има хора, които, при всички охолности, си остават същите. Това има други дълбоки причини. Нима не виждаме синове и дъщери на богати хора, които при всички добри условия, си остават посредстве­ни? Нима не виждаме, че от три-четири братя, които еднакво наследяват бащи­ното си богатство, само разумните, трудолюбивите запазват и умножават полу­ченото? Нима не виждаме един музикант, който свири с чувство и е хармонирал музикалните си способности с ума, сърцето и волята, как благородно се проявя­ва във всичко? Той пробужда човешката душа към нещо велико. Музикант, в когото е само физическата страна на музиката, се проявява с най-обикновени прояви. Следователно първият пробужда висшите чувства на душата, а вторият - само физическите желания.
Нека разгледаме сега и други фактори, които спъват правилното развитие на човека.
Да допуснем, че всички отрицателни прояви сме ги заменили със съответ­ните добродетели. Това обаче не е достатъчно за проявата на един по-висш жи­вот.
Ето защо, ние трябва да знаем и кой е истински здрав човек, кой е разу­мен, добър, богат и щастлив, и да се стремим да придобием тези качества.
Това са копнежи на човешката душа. Разбрани и приложени тези качес­тва, ние можем да градим по-нататък.
Нека видим тия качества.
1. Напълно здрав човек, според днешните разбирания на медицината и на духовната наука, е този, който има всичките системи: главна нервна система, симпатична, дихателна, кръвоносна, стомашна, отделителна, мускулна и костна системи, съвършено здрави.
Освен това, да има и един светъл ум, за да разбира широките проблеми на живота и да работи за общото благо на цялото; да има благородно сърце с нежни чувства и прояви към всички, а не с извратени желания. И най-после, силна воля само за доброто.
Така хармонизирани умът, сърцето и волята ще намалят до голяма степен грешките и страданията.
Ако пък такъв човек прегърне и едно разумно хранене, пиене и дишане, гдето кръвта става по-чиста и имунизирана, тук болестите и микробите нямат достъп да се развиват. Защо? - Защото неговата кръв е алкалична, а не кисела, в която микробите се размножават.
Ако такъв човек заболее, той лесно се лекува. Ако същият развие и една права и чиста мисъл, чисти чувства, плод на хармонията между ума, сърцето и волята, това увеличава вече неговата сила. При това, ако неговата вяра е силна за доброто, проявил и безкористната любов, такива хора са светци в живота! Такъв човек свети с делата си, също свети и с тялото си - той излъчва светлина и благоухание. Ореолите на Христа, на светците по църквите не са измислица, а действителност. Не всички имаме духовните си очи отворени, за да видим и раз­берем, че това не засенчва истината. Достатъчно е да срещнем един такъв човек и почнем да приказваме с него, ние усещаме разположение, радост и като че ли сме били десятки години с него. Защо? Защото неговите чисти излъчвания хармо- ниратс нашите. И обратно: ако срещнем един лош човек, ние усещаме стесне­ние, не ни се говори с него и пр. Защо? Защото нашите чисти трептения не хармо- нират с неговите нечисти. Разбира се, и тук има изключение.
Ето защо, научната мисъл, че в здраво тяло има здрав дух и здрав дух обитава в здраво тяло, търпи вече корекция!
Защо? Защото, ако един човек външно изглежда здрав, красив, завършил няколко факултета; ако той проявява отклонения и върши престъпления в живо­та си, абсолютно, той не е здрав!
У него или умът, или чувствата, или волята не са на място, не са в хармо­ния, нищо повече.
И нека не се чудим, че днес има учени, интелигентни хора, по външност много привлекателни, но малцина от тях са здрави в пълния смисъл на думата. И описаните недъзи се проявяват в голям процент хора, външно уж здрави, но липсва важното - хармония между ума, сърцето и волята за добро.
Днес и материализмът се разви, благодарение, че много хора се погнусиха от външните форми и заблуждения на религията. Някои, като виждат ред прес­тъпления, които се вършат от религиозни хора, с право се възмущават. Това обаче не е основата на религията, а още повече - на Христовото учение. И ние дойдохме до това положение - да вземем поука и да изпъкне истината.
Затова, според мене, този, когото наричат «атеист», «безбожник», ако та­къв вярва в доброто и го проявява; ако проявява безкористна любов и братство с хората; ако живее в истината и правдата и ги проявява на дело между човеци­те, той е по-горе от религиозния, който няма добри дела.
И действително, в основата на всяка религия е търсене на пътя към Творе­ца чрез разумния живот и добри дела. А Христовото учение е най-възвишеното. Следователно, ако някой е християнин, а няма горните качества, той нито е хрис­тиянин, нито е религиозен. Ние трябва да знаем, че обикновеният живот е основа за пробуждане на религиозния живот. Религиозният - за пробуждане на духов­ния, за възвишения живот.
 
2. За разумността ще отбележим следното:
 
Разумност, това значи да развием и да проявим духовната, вът­решната светлина в себе си, която подтиква ума да прояви права мисъл и висши идеи, които да изразим с Любов, чрез езика си, и да ги проявим на дело, чрез тялото си.
Красиво е да имаме тази способност! Това са реалистите хора. Те искат да турят пръста върху раната, да опитат нещата, и тогава да повярват. Прави са те, много от тях, като проверят истината, стават истински верующи, истински религиозни и духовни хора, истински творци в живота. Това значи «три пъти ме­ри, един път режи». Това значи още «мисли, и всякога право мисли». Това значи още да гледаме нещата нашироко - началото и резултата в края. Това е то да развиваме един критически ум. Тази способност - разумността, се намира ло­кализирана в горната част на челото. И ако искаме да развиваме тази способ­ност, да правим сутрин дълбоки дишания. Как? Вдишваме ритмично с едната ноздра, задържаме повечко и издишаме с другата ноздра. След това повтаряме същото с другата ноздра (през която издишаме).
Тук кислородът с жизнената сила - праната[2], играят голяма роля - оживотворяват кръвните телца и целия организъм с тази сила. И ако се правят и гимнастически упражнения, особено на чист въздух, това е достатъчно. Така чо­век е жизнерадостен през целия ден. Младежи - ученици, щом правят тия уп­ражнения, като седнат да учат, ще почувствуват грамадната разлика в мисълта и здравето. Добре е младежите, които имат възможност, да потърсят книжката «Творческата сила на мисълта» от Джеймс Ален, да я прочетат и да се уверят в силата на мисълта.
 
3. За доброто
Красиво е всички да бъдем добри и да вършим добри дела. Така ние сме образци и пред другите.
Но и доброто, ако го правим заради доброто; правим го навреме и на мяс­то, правим го в рамките на истината и правдата, това е истинското добро!
Иначе, доброто е относително.
Ето защо, лошият човек гледа само да взема, без да дава; обикновеният взема десет, а дава само едно или две; добрият обаче, колкото му дадат или сторят, стреми се и той да се отплати по същия начин.
Обаче идеалистът, алтруистът, издигнатият духовно човек, е като извор - той дава, без да иска, върши доброто заради доброто, обича хората, без да чака да го обичат. И такъв човек, действително, заслужава да се обича. Стореното добро е наш капитал.
 
4. За богатството
Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно. При все това, придобитото богатство по нечестни пътища е неморално. От такова богатство няма радости, освен временно и все с вътрешно гризане на съвестта.
Богатство, придобито на гърба на други, е анормално. А това, придобито по пра­вилен начин, е благословение. При това, всички богати хора са и касиери на природата, на провидението. И ако те не станат щедри и добри, да раздават на другите, ще развият скъперничеството, ще станат по-алчни и нищо не ще разбе­рат от живота. Те са привидно щастливи. Те си въобразяват, че са нещо, а всъщ­ност са едно голямо нищо.
И затова именно в напредналите държави, в които сме и ние, съзнават тази аномалия и гледат трудът да стане свещен дълг за всички, а благата, които се произвеждат, да се разпределят справедливо между всички.
Ето защо, Христос е препоръчал: «Не събирайте съкровища, които молец ги яде, крадец ги краде и ръжда ги хваща.» Това са материалните богатства, в които да не се съблазняваме и самозабравяме. В замяна на това, да развиваме добродетели, които не се унищожават от напасти. Човек, обогатен вътрешно с тия добродетели, никой не може да му ги отнеме.
Затова е нужна просвета и пълно съзнание. Кой може да отнеме светлия ум, благородното сърце и силната воля на човека, който иска да направи доб­ро? Никой! Затова всички трябва да се стремим към туй богатство, към туй съ­вършенство.
Тук ще спомена нещо, особено за младото поколение. Младите, които имат професия, трябва да работят чистосърдечно, безкористно на обществото. Тога­ва всеки ще види, че обществото много повече ще го възнаграждава. Това го казвам от опитност, защото съм вървял по този път.
Сега ще спомена също и един контраст, да се види докъде сме отишли ние, културните хора на XX век! И това се върши от християнски народи.
Така, през 1935 година Обществото на народите е издало един бюлетин за 1934 година, гдето се изнася, че през тази година, около 3 милиона души по земното кълбо са загинали от глад и мизерия.
От тях 290 000 души са загинали, като са посегнали върху живота си чрез обесване, удавяне, застрелване, пак от мизерия.
А през същата година 568 милиона тона зърнени храни и 247 хиляди тона кафе, ориз и др. са хвърлени в океани и морета, с едничката цел да им се под­държа високата цена.
Тук коментарии са излишни!
Ето защо, щастието и страданията на хората зависят преди всичко от са­мите тях. Зависи какви сили и способности сме развили и проявяваме в живота си.
И затова, необходимо и нужно е да развиваме творческите, положителни сили за доброто в себе си.
В помощ на това бих препоръчал на всички някои важни мисли:
 
1. Да пазим свободата на душата си, която се добива само с проявата на истината и правдата в живота. Иначе тази свобода се обръща в «слободия» и човек непременно ще греши и ще страда.
 
2. Да пазим светлината на ума си, изразена в мъдрост - да се не поддава­ме на никакви отклонения и разни престъпления.
Този ум да обхваща широките проблеми на живота и да работи за общото благо на цялото.
 
3. Да пазим благородството на сърцето си, чрез което да изявяваме нежни чувства към всичко живо.
С това, всеки път ще можем да различаваме нещата не субективно, със своите лични чувства и егоизъм, но обективно и в полза на цялото. Иначе, ще грешим и страдаме.
4. Да пазим силата на волята си и силата на духа си само за доброто.
А това значи волята ни да бъде твърда, устойчива като диамант. Така ние ще светим пред човеците със своите дела.
Придобити и приложени тия четири добродетели, ние сме стъпили вече на здрава основа за изграждане на новото, за проява на разумния живот.
 
(...)
 
 
------------------------------------------------------------
[1] Изказвания на Учителя Петър Дънов. (бел. на съставителя на «Изгревът» Верги­лий Кръстев)
 
[2] прана - на индуски език «прана» се нарича жизнената сила. (бел. а.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...