2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

[Ани]

2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година,

от съкровищницата на милия Учител

Мили,

В братството ви имате брошурата «Хълмовете на Пловдив»,

Упътванията в тази брошурка, за излизането на по-височки места, за из­ползуването на по-чистия въздух, не е само за Пловдив. То е и за всякъде, където има такива височини. А където няма, може и на равно място, въздухът е все по- чист.

Целта е да се използува този по-чист въздух, който ни се дава безплатно.

1. С него ние раздвижваме главно организма си.

А със свиване краката в колената, при изкачването, ние даваме възмож­ност на отровите да се движат през ставите, чрез венозната кръв по-лесно към сърцето. Защо? За да се пречисти кръвта в дробовете, а отровите да се изхвър­лят навън чрез урината, издишването и изпотяването.

А със спиране на 30,40,50 метра с вдишване 2-3 пъти дълбоко, задържане и издишване бавно, ние възстановяваме силите си, а поуталожваме и симпатич­ната си нервна система. А тя, като се дразни от неправилното хранене и разните тревоги, свива кръвоносните съдове, от което свиване започва и кръвното наля­гане.

А това са главните фактори, заедно с преумората, недостатъчното хранене и недостатъчно сън, за болестите и страданията ни в живота.

Затова вдишването дълбоко, на по-чистия въздух, с жизнената сила - хра­ната, заедно със слънчевите лъчи, а издишването бавно на въздуха, това са акти­ваторите и крепителите на организма и здравето.

Прибавени с това и гимнастически упражнения, също с дишане и песни, това е гаранция за предпазване до голяма степен и от болести, а същевременно за добиване на дълголетие.

Това е наградата, за да бъде човек и възрастен, но да се чувствува жизне­радостен и млад.

И Учителят с право казва: «С тези приложения, особено два-три пъти на ден, човек ще достигне зряла възраст, ще бъде подмладен, а младите не ще остаряват.

А за да се добие всичко това, необходимо е контрол:

1. Върху мислите. 2. Върху думите. 3. Върху делата.

Този контрол трябва да се върши от съвестта, а не от анормалните чув­ства.

А съвестта е висшият арбитър и за доброто, и за злото в човека.

При липса на условия, всички тия упражнения могат да се вършат и в ста­ята, при отворен прозорец, или на двора. И тази задача, за разумния ученик, не е само за от 22 март до 22 юни всяка година. Знаем, че през това време силата на слънчевите лъчи кресчендо се увеличава. Той е обаче и за през другите месе­ци на годината, ако времето позволява. Разумният ученик с волята си ще си създава време.

Вярно е, че силата на слънчевите лъчи през другите месеци е по-слаба, но тя пак си действува!

Само така ние ще пречистим и засилим своята мисъл, ще облагородим своето сърце, ще засилим своята воля и ще бъдем жизнерадостни. И тази мисъл, за първия ден на Пролетта, е за всички человеци, за всички континенти, според проявата на слънцето в дадено място.

 

Важно е, че силата на слънчевите лъчи раздвижва електромагнитните си­ли на Земята в дадената област, а и пробуждат главно растителното царство, но тази сила пробужда и животинското царство и цялото естество на човека и него­вата душа. Защо? Главно е да разберем значението на този първи ден на Про­летта.

Затова приложението на споменатите задължения е една гаранция за доброзанието на човека на земята.

Разбран първият ден на пролетта, това е първият момент за събуждане и разцъфтяване на човешката душа.

 

И това е най-великият момент за човека!

По тези сериозни мисли, ние знаем, че на голямата част на Земята преди 2000 години, като человек, бе се родил Исус. Той бе роден по специален закон и ръководен от Христовия Дух. А след възкресението Му, Той се сля с Христовия Дух и се нарече Христос.

И този Христос е, Който ни крепи, упътва и ни дава всички тайни за живота (Глава 8-а, първото послание на апостол Павел към Коринтяните. Тъй ясно се вижда великата задача на Христа.)

Вярно е и това, че на земята имаме и човеци, родени от Духа на Христа. (Това е неясно за голям процент от хората - християни, макар да са верующи. А това е защото те не са издигнати духовно.)

 

Такива имена има посочени и в Библията - Енох, Исак, Йоан Кръстител.

А в глава 19. от Матея ясно е казано, че такивато са скопени още в утроба­та на майка си. Такива се не женят, но и това не е у всички.

Но ние на земята имаме и Каиновото племе, което е изразител на егоизма и всички отрицателности. (По този въпрос има много човешки мъдрувалия, но сериозното е, което духът на Учителя и лично Той е казал по този въпрос в тази епоха)

Родените от Духа на Христа са изпратените на земята да изявят Бога, да изявят Христа със своето знание и със своя живот. Но почти повечето от тях (в това число и аз), вместо да учим Каиновото племе, оплели сме се в техните отрицателности и вместо да еволюираме, повече сме паднали.

Всички такивато са изгубили първичната си чистота и ако не се пробудят, не се опомнят, много ще губят. (Подробности по този въпрос в тази епоха също нямаме, освен разни мъдрувания.)

При това положение, ние горе като заминем, не сме мъже и жени, а духо­ве! (Но подробности и по този въпрос не ни са дадени.)

Важното е, че Адам и Ева, които са минали по пътя на инволюцията, а и ние, ако вярваме и се считаме родени от Духа на Христа, всички имаме нужда да разберем първия ден на Пролетта!

А за Каиновото племе е кардинален въпрос да разберат този ден и се пробудят. Защо? Защото, както пролетта започва с първия си ден, свършва с последния, идва лятото и есента, а след това - зимата, те зи четири годишни времена си имат и своите красиви прояви.

 

Така е и с пробуждането на човешката душа в първия ден за пролетта!

 

Пролетта е раждането, разцъфтяването и завързването на плод.

 

Лятото е младостта, със знанието, силата и зреенето на плода.

 

Есента е възможността, опитите, събирането на плода и храненето с него.

 

Зимата е за почивка, работене с мъдрост и използуване на всичко придо­бито.

Нека се знае, че от плодовете се облагородяват характерът на човека и на животинското царство.

Затова цяла наука е, казва Учителят, да разбере и използува ученикът силите от първия ден на пролетта и по-нататък.

Тези ценни мисли са за разумния човек, за разумния ученик. Затова ние не можем да говорим нищо за другите хора, ако ние не вярваме, не знаем и не сме опитали това, което ни е учил този мил Учител.

Мили сестри и братя,

Заедно с брошурката «Хълмовете на Пловдив», наскоро ви е изпратена и легендата «Кой живее».

Може би за някои от вас да се вижда забавление. Но за прозорливия уче­ник в тази легенда се откриват дълбоки духовни истини!

За разумния ученик, за милосърдния човек, за социалиста, за комуниста, за верующия човек, това е истинският път за неговата еволюция:

2. Да пробуди своето колективно съзнание.

А това е да хармонизира всички свои клетки, органи, системи; своя ум, сърце и воля; своите мисли и чувства с постъпките си, за да облагороди животинското в себе си и да бъде господар на тялото си! А това не става с приказки.

Това иска от нас милият Учител. Защо?

За да развием една права и чиста мисъл, която ще е плод на това колек­тивно пробудено съзнание и където я изпратим, тази мисъл за добро, тя ще даде своя плод, ако бъде възприета.

А изпратена такава мисъл колективно, казва Учителят, тя се слива с ко­лективната мисъл на Светлите Братя, тогава тя става Мирова сила!

Само така ще разберем правилно томчетата:

 

1. «Пробуждане на колективното съзнание» (Главно желание на милия Учи­тел през 1947 година[1]).

 

2. «Мировата любов и космичната обич».

 

3. «Живот за цялото».

Ето защо тези мъдреци, с тази легенда - «Кой живее», още преди векове право са преценявали живота, не по живените години, а по това колко е живял и работил с дела за общото добро на цялото.

С една дума, освободил ли се е човекът от алчността и станал ли е ал- труист.

А с новите идеи и днес се иска да се прилага: «Един за всички и всички за един». (Но не всички за един, да използва труда единият на всичките, но да го издигнат-единият да бъде като всички.)

Нали и милият Учител, още от 1896 година, а и до заминаването Си, е гово­рил против този егоизъм и алчността?

Нали Той иска да пробудим своето колективно съзнание и да работим за цялото?

Ето защо, за тези пратени две зрънца: «Хълмовете на Пловдив» и «Кой живее», които са за всички човеци, а особено за ученика, за да запази здравето, които желаят от любов да се отплатят морално на този мил Учител, която задача е и цел на сегашната власт, макар и по друга форма, бих молил, след като проче­тат внимателно всичко, да го дадат да се прочете и от други.

Тази молба е:

 

1. Сутрин след събуждането, мислено или с думи, да благодарят, че са останали живи и здрави. Това е за едно вътрешно спокойствие.

 

2. Да изпратят една добра мисъл към всички човеци.

 

3. А през деня с радост да кажат две-три благи думи за добро, на когото се случи. Да пожелаят на същия и всичко най-добро.

 

4. Да се не тровят с отрицателностите на когото и да е. А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба.

 

5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри.

И всичко това да се върши под контрола на съвестта, както спомнихме.

Този е пътят за заглушаване на алчността и недоволството, в широк сми­съл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания.

Освободени от алчността и недоволството, тогава съзнателно ще се стре­мим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее».

Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, кой­то е написал това, и да благодарим на А. И., който е превел тази легенда.

3. Разумният ученик,

а и всеки пробуден за в този път, особено в сегаш­ното ново време, трябва да се смири,

за да се учи и от Живата природа, която е жив образец, а и най-великият университет на Земята.

От що да се учи?

1. От минералното царство.

 

а. От него трябва да се научим да развиваме не слабоволието, не гранит­ната воля, не, не своеволието, не и желязната воля, с които, без разума и с извратени чувства, се греши и човек страда. Но да развиваме твърдата диаман­тна воля за доброто.

 

б. От изворите, които поят със своята вода където минат и спомагат всич­ко да расте, а спомагат да задоволяват жаждата и на човеците, и на животинско­то царство, за да живеят.

в. От планините, от техните дивни разположения, особено Резньовете на Витоша у нас, Рупите на Рила и пр.

Също и жертвата от планините, които при дъждовете, с молния се рушат и се сипят на пръст при движението си. А с това те създават условия за растител­ното царство.

 

2. От растителното царство, от дивното им ухание и красотата на цветята.

а. Що сме ние спрямо тяхната алхимичност, да поглъщат специални цвето­ве от слънчевия спектър и да се създават тези неописуеми краски и разни видо­ве ухания? Това не може да се постигне и от най-способния художник! Що сме ние спрямо тяхното ухание, макар и със своите добри дела, а особено ако ги нямаме?

Тяхното ухание, чрез нашето обоняние се докосва и до нашето сърце - от розата, до нашата душа - от карамфила и пр. Нашите добри дела обаче са за радост и подражание на другите човеци, но уханието от тях е храна на Светлите Братя!

Затова нека се стремим към добрите дела към живота!

Разумният човек ще разбере, че това ухание на цветята не само радва нас, човеците, но и поддържа хармонията и в астрала, и в мисловото поле, които повярват.

б. От доброволната жертва с плодовете си плодните дървета. Те, със сво­ите различни форми от плодове, красота, симетрия на наредените семки, раз­лични цветове, различни и лесносмилаеми сладости, надминават и най-големите химици! Те са незаменими алхимици, защото по един чуден начин си приготовля­ват от въздуха с разните отрови и елементи, с поглъщане на слънчевите лъчи, влагата и разните соли в земята приготовляват всичко това!

Важно е, че те ни поднасят най-хубавата храна, а и на всички живи същес­тва, и облагородяват характера на човека, също и на животинското царство.

Щом сме ние уж разумни человеци спрямо тях, можем ли ние да преобър­нем веднага едно лошо настроение, едно страдание на добро? Всеки за себе си ще отговаря.

в. От житното зърно.

Ако ние се спрем и се замислим за неговото търпение и страдание в земя­та, за неговия плод, който храни милиарди живи същества на Земята? А като го получим, мелим го, правим го на хляб и го печем, що сме ние спрямо тия негови страдания?

А един ден, при усъвършенствувание, разумният човек ще разбере, че то­ва житно зърно, употребено правилно, с плодове и зеленчуци, е най-идеалната храна за организма и неговата еволюция.

Същото това житно зрънце верующият ще узнае и разбере, че то съдържа жицата на Вечния живот, която жица е в гръбначния стълб до главния мозък. А след завършване своята еволюция на земята, човекът не ще се преражда пове­че, щом се издигне духовно. Той ще идва невидиму и ще помага с мислите си на ближните си, където може.

 

3. От животинското царство - главно от домашния добитък и свирепите животни.

а. От домашния добитък - тяхното търпение, особено когато се отнасяме с милост към тях. От тяхната работа, тяхната жертва с благата си, които ни дават за живота.

Що сме ние, човеците, спрямо тия техни качества и тяхната нравственост?

А спрямо свирепите животни, сме станали в някои отношения по-свирепи и от тях.

 

4. А колко трябва да се учим от искреността и знанията на учените, от благородните хора, които действително се жертват, със своето творчество, за всички човеци?

Ето защо, като поднасяме с радост на всички братя и сестри тези скромни и малки зрънца, получени от Живата природа и дадени ни чрез милия Учител, желая всички да станем живи образи на тези прояви в живота си за общо благо и на цялото.

Така ние ще запълним всичките си дни и години с благородния живот на земята, според легендата «Кой живее».

По случай новия ден на Пролетта от 1959 година, като поднасям с радост всичко това, моля приемете и Вие това с радост от своя брат

гр. Пловдив, 1 март 1959 г.

Михаил А. Стоицев, Зъболекар - 89-годишен, непрактикующ.

Ул. Болярска № 16 (подпис: Михаил Ал. Стоицев)

П. П.

На 17 март е насрочено делото за братята Борис Николов и Жечо Панайо­тов. Молете се и колективно Бог да просвети умовете на нашите мили управници и облагороди сърцата, за да се изяви истината и справедливостта в случая.

Моля, след получаването отговорете с някоя дума.

Същият.

-------------------------------------

[1] Това е годината 1947 г. на ново издание на тази брошура, както отделно, така и включена в сборен том - в него се намира на стр. 185-206, печатница «Житно зърно». Тази беседа на Учителя е от 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново. Сборният том се нарича «Наука и възпитание», по названието на първата издадена брошура на Петър Дънов от 1896 г., след като се завръща от Америка в 1895 г. Томчето започва с тази беседа, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)