Jump to content
Ани

3. Добри съграждани и случайни гости на гр. Пловдив

Recommended Posts

3. Добри съграждани и случайни гости на гр. Пловдив,

Брошурката «Хълмовете на Пловдив», печатана с разрешение от Минис­терството на Културата, с N9 1863, от 10 март 1956 г. и отдел «Култура» в Плов­див, раздавана безплатно на голямата част от посетителите, даде добър резул­тат. Тя обаче е изчерпана.
Понеже някои младежи, а и възрастни, при посещението на Бунарджика, небрежно постъпват: мърсят, късат цветята, чупят клоните от дърветата, а оста­вят и своите нечистотии където и да е из пътеките, въпреки че има и модерни
Л
исоари. А други пакостници нощем вършат и своеволия из тези обществени места.
Градският народен съвет с право е поставил пазачи и с оръжие в ръка, за да се запази чистотата на тия височини.
С тия някои мисли в това листче, в духа на брошурката «Хълмовете на Пловдив», молим всеки посетител да бъде не само пазител, но и когато види, че някои нарушават наредбите на властта, да се спре и ги посъветва.
Уважаеми посетители,
Вие знаете, че ние, хората, се нуждаем от храна и вода, но най-вече граж­даните се нуждаем и от благата на живата природа: по-чист въздух, слънчева светлина и топлина, а особено тези, които работят в задушливи места усилена работа, плюс имат разни грижи и тревоги.
И ако по-младите и възрастните, но здрави съзнаят да използуват тия бла­га на природата, за да си укрепят здравето и да бъдат жизнерадостни, колко повече това ще бъде необходимо за по-слабите и болнавите да използуват тези блага! Стига само те да имат условие, време и желание да излизат.
Ето Бунарджика, наречен «Хълма на освободителите»; Сахат-тепе, наре­чен «Васил Коларов»; Джендем-тепе - «Хълма на младежта», а и останалите те­пета - това са природни и неоценими богатства за Пловдив. Те са един отдушник за пловдивчани, а и за всеки човек. Те са сиромашкият курорт за пловдивските граждани, които не могат другаде да използуват по-дълго време за нуждите си.
Важното е, че тук може да се използува за целта по-дълго време: по-чисти­ят и свеж въздух, светлината и топлината на слънцето, също и хубавата природа. А тези хълмове се обръщат вече и на природни паркове!
Затова благословени да са всички, които са взели, вземат и ще вземат участие в разхубавяването и пазенето на тези височини.
Какво се иска от нас, гражданите?
 
1. Да благодарим на природата, че е създала тези хубави хълмове, които ги няма другаде в България, а и в много европейски градове.
 
2. Да проявим съзнание, воля и постоянство, за да ставаме по-рано и да използуваме тези безплатни блага за нашето здраве. Разбира се, които имат условия и са по-близко до тези височини. А един път човек свикнал и вижда ползата, той не може да се откаже лесно. Има време за спане и работа, щом започва работата в 7-7.30 часа. И ако няма условия за по-раничко ставане, мо­же да се излезе и по-късно, даже 2-3 пъти седмично, пак е полезно.
Важното е да се постоянствува през пролетта - март, април, май, юни, през което време силата на слънчевите лъчи кресчендо се увеличава. През дру­гото време те са по-слаби.
 
3. Да не чупим клони от големите дървета. Ако има нужда за чистене, има си грижата управителят на парковете.
 
4. Да пазим всяко цветенце, да не го късаме, защото то ни дава ухание за здравето.
 
5. Да пазим и да не тъпчем фигурите, посети с трева.
 
6. Да пазим замърсяването, където и да е, с парчета хартия и други боклу­ци. Има си кутии за целта.
 
7. Да пазим и от замърсяване всяко кътче с човешки нечистотии.
Ето защо, красиво е човек да използува тези безплатни блага, като въз­душна закуска, за здравето си, за да бъдем здрави и жизнерадостни. А след това - физическа закуска.
Още по-красиво и полезно е за здравето на болните: психически разстро­ени, с кръвно налягане, с по-слабо сърце и други болести. Разбира се, щом може да се ходи. Само че трябва бавно да се движи, често да се почива, с дълбоко вдишване и издишване, и може и малко гимнастически упражнения.
Забележка: Бавното движение по височини, със свиване на коленете и с вдишване и издишване, успокоява симпатичната нервна система. А движението на отровите, чрез венозната кръв през ставите по-лесно минават и се изхвърлят навън чрез издишането, изпотяването и урината.
Пишещият тези някои мисли сам ги е изпитвал и изпитва и сега с радост тези блага на този Бунарджик.
Настоящото се дава безплатно на всеки, който пожелае.

Гражданин

гр. Пловдив, 22 март 1959 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×