Jump to content

2. Един плодовит курс по есперанто


Recommended Posts

2. Един плодовит курс по есперанто

В. «Братство», бр. 272, 15.11.1941 2.

На 30.XII.1940 г. се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална ве­чер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора - 67-70-годишни.
Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинающи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор.
И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добере от лична практика до най- лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министер­ството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, вклю­чително и в гимназиите.
Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия.
Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.
Тази вечер лекторът говори внушително върху хубавата страна на Еспе­ранто, като помоли не само всеки да продължи да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенствуване на есперантската канце­лария при читалище «Антим I» в същия град.
Той подчерта, че човекът е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всяка човешка душа. И че идеалът на всекиго е да работи и за доброто на цялото човечество.
След това имаше декпамации и хуморески с поучителни добри мисли, пес­ни, свирене.
Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера - мисли на един начинающ, които заслужават внимание:
«Драги съидейници, преди да чуете идеала на есперантиста и на разум­ния човек, ще кажа:
Както истинската връзка на един разумен човек с доброто, с първоизточ­ника, с Твореца, му дават възможност да развие и приложи любовта, мъдростта,
истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот;
както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие, когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва:
 
1. Да облече дрехата на любовта - т. е. трябва да обича всяка човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха не се мени - истинската любов всякога обича и подмладява човека;
 
2. Да облече дрехата на мъдростта, т.е. да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява;
 
3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свобо­ден, но само за доброто, защото дрехата й се не губи;
 
4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто!
 
5. Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност.
 
6. Ето защо, идеалът на истинския есперантист и на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели, той казва на себе си и на другите:
Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество!
Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече:
Всичко във всяка човешка душа е красота! Всичко е радост, всичко е чистота, всичко е любов!
Аз обичам всяка човешка душа, защото всички тия добродетели са в тях, само трябва да ги развият и проявяват!
Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея:
Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост;
Ще отида при натъжените, при оскърбените, да ги утеша;
Ще отида при обременените, да им дам от моята любов.
Ще отида при всички, да им дам от моя мир!
И в това е моята радост, защото всички те са в мене и аз - в тях! Аз отивам да служа!»
Нека всички да тръгнем и всички на всички да служим!
Не са ли това едни мили, красиви и омайни мисли като идеал не само на есперантиста, но и на всяка човешка душа? Да!
С този курс пловдивското есперантско дружество зарегистрира един го­лям актив, като е успяло да измоли и дойде отвън лектор и да открие курса от негово име.
Накрая се поднесе на ректора един малък и скромен подарък от благодар­ност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците.

М. Стоицев, зъболекар

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...