VIII. ИВАН АНТОНОВ - АДВОКАТ НА МИХАИЛ СТОИЦЕВ

[Ани]

VIII. ИВАН АНТОНОВ - АДВОКАТ НА МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Тодор Ковачев

С Михаил Стоицев се познавах лично. И още по-добре - със сина му, Филип. Но сега ще напиша нещо за бащата - Михаил. Споменът ми е, досещате се, отново чрез Иван Антонов. Ето го:

Писал писмо Михаил Стоицев на бай Иван да пита Учителя. А за какво ли? Ето за какво. Решил Михаил Стоицев, така му подсказало сърцето, да подари на столуващите в братския стол на Изгрева храна. Избрал си да бъде боб (стар фасул) или соя. Но не може да реши кое да бъде. След анализа, който направил, стигнал до заключението: нека консуматорите да си кажат желанието. Това било съдържанието на писмовната творба, пристигнала по пощата. Получава бай Иван съобщението и ето го при Учителя с въпроса: боб или соя? Усмихнал се Учителят и казал: «Соята е за китайците, а бобът е за българите. И понеже ние не сме китайци, а българи, нека бъде боб.» Така изгревяни се снабдили с боба. Яли го и благославяли брат Стоицев.

А защо той е писал писмо? Защото живееше в гр. Пловдив. И аз съм му гостувал там, в неговия дом. Поводът беше такъв: Лятото на годината, когато ние - аз и Христо Христов, приключихме с науките си, наумихме да правим една обиколка из България с велосипеди. Умуване нямаше. Подготовка не беше необходима. В ранното лятно утро. потеглихме с попътния вятър на Иван Антонов. Първият етап беше с посока София-Пловдив. Когато бай Иван разбра това, ни препоръча, като стигнем Филибето, да потърсим Михаил Стоицев и да нощуваме в неговата къща, като предадем поздравите му. Така и направихме. Вечерта бяхме се вече разположили в приземния етаж, определен за гости. Нощувахме и на другия ден - отново на колелата, с попътния вятър сега вече на брат Стоицев. Завършихме обиколката по предначертания маршрут и ето ни отново в София. Разказах на бай Иван за гостуването ни в пловдивското имение на брат Стоицев. Той се усмихна многозначително и тогава ми разказа ето какво:

Наложилосе Иван Антонов да отиде в Пловдив. Гостувал, както аз и Христо, в дома на Михаил Стоицев. Но този етаж за гости, където нощувахме ние двамата, тогава бил даден под наем на кого? На, доколкото си спомням, религиозното общество съботяни, за да си правят ежеседмичните сбирки. Нищо лошо за адвентистите. Но за хазяите не излязло добро. Безпокоили ги. Помолил ги Стоицев да си излязат, но на тях им харесала обстановката и не освободили помещението. Опитът му се провалил, а друг подход не могъл да намери. Така бай Иван заварил статуквото. Стоицев се оплакал, искайки съвет от него. Иван Антонов загатнал, че ще опита някакъв вариант, но не казал намеренията си - какъв подход ще приложи, Разбира се, нощувал на етажа над наемателите. Изчакал търпеливо наемателите да си направят поредната сбирка. Настанил се удобно и зачакал богомолците да завършат ритуала си. Когато това станало, той излязъл и потърсил ръководството им. Запознали се. Тогава той започнал пледоарията си: «Братя, вие като изучавате Свещеното Писание, нали знаете, че там пише: когато човек се моли, да отиде в горницата си и там да се отдаде на контактите си с Бога. А вие какво правихте? Настанили сте се в приземния етаж. Аз бях в горния етаж и си имах работа. Вие обаче, като се молехте и пеехте, ми пречехте на моята работа. Безпокояхте ме. Затова аз през цялото време ви връщах молитвите надолу и те не достигнаха до предназначението си. Ако искате, продължавайте. Но аз си имам работа тук и вие, като ми пречите да я върша, молитвите ви ще си останат в мазето.» Казал, и не чакал отговор и каквито и да е обяснения. Прибрал се в стаята си. Зачакал ефекта от монолога. До вечерта етажът бил опразнен и Стоицев облекчено благодарил на бай Иван.

С благодарност към читателя:

Тодор Ковачев