Jump to content

X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ В ГР. ОДРИН


Recommended Posts

X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ

В ГР. ОДРИН

Вергилий Кръстев

1. Константин Иларионов е роден през 1868 г. в гр. Габрово. Завършва гимназия, след което завършва военно училище в Русия, връща се в България и става офицер. Работи в гр. Русе като офицер и е зачислен към 27. Дунавски полк и участвува в Балканската война през 1912-1913 г.
 
2. «Учителят за цар Фердинанд и Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 436-438. Необходимо е да проучите добре тази глава, за да бъдете въведени добре в това, което ще разкажем.
 
3. «Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 439-441. Поместени са част от писмата на Учителя Петър Дънов до Константин Иларионов, с което се онагледява заглавието. Доказва се, че «дяволът» е вързан с превземането на Одрин от българската войска. Одрин пада на 13 март 1913 г., а това го четем в писмо от 20 март 1913 г.
 
4. Полкът на Константин Иларионов влиза пръв в гр. Одрин. Пленена е 30 000-ната турска армия на Шукри паша. Убити са десетки хиляди турци. Шукри паша, като комендант на крепостта, предава крепостта, сваля сабята си и я подава на българския главнокомандващ войските генерал Никола Иванов. Сабята на главнокомандващия е символ на властта му върху войските, които командва, а знамето е символ на войската.
 
5. Константин Иларионов е с чин майор. Той взима една сабя на един турски военачалник, който му я предава в знак на капитулацията на полка си. И вместо да я остави на разположение на главнокомандващия българските войски, то той си я прибира като личен военен трофей и накрая, след войната, я занася в гр. Търново. Но след сабята на турския полкови командир вървят хилядите убити турци и техните духове, защото те се подчиняват на сабята като символ на личната власт на техния командир. И така тези духове тръгват след Иларионов и той ги довежда в гр. Търново, след което стават големи събития там.
 
6. Учителят Петър Дънов изпраща Елена Иларионова, която е съпруга на Константин Иларионов, от София, за да си отиде в гр. Търново, за да посрещне падането на Одрин именно там. А защо ли? Защото трябва да бъде там, когато мъжът й Константин Иларионов ще се завърне в гр. Търново, носейки със себе си турската сабя. Тогава всичко се променя в гр. Търново. Нахлуват в небето над града турските войници, убити при Одрин. Това предизвиква земетресението на 1 .VI.1913 г. А преди това Учителят Петър Дънов им изпраща писмо на 9.IV.1913 г., като им дава цифри и дати от предстоящите събития, а след земетресението им пише писмо и ги разяснява.
 
7. А кой ръкополага съдбините на този народ, се вижда от думите на Учителя Петър Дънов в писмо до Константин Иларионов от 27 май 1913 г. А от спомените на Елена Иларионова с Учителя виж в «Изревът», том XVII, стр. 676-678.
 
8. Всички тези убити турски войници идват в гр. Търново заедно с турската сабя, стоварват се върху главата на самия Константин, той се разстройва психически и се разболява. Тези духове влизат в него. Той е вече обсебен. Бива принуден поради заболяването си да напусне армията. Уволняват го.
 
9. Като малък, като юноша и по-късно, на Константин Иларионов му е било трудно да се контролира и е бил непрекъснато в гневна възбудимост. Причината я открива Учителят Петър Дънов, когато на 18.02.1904 г. лично му прави френологично измерване на черепа, прави му френологична карта и там е записано, че дясната страна на мозъка му е по-силно развита от лявата му страна, което довежда до увеличена чувствителност, след това - възбуда, която преминава в гняв към околните.
 
10. След като турските духове го обсебват при този неправилно оформен мозък, той става бреме на околните. Жена му Елена търси помощ от Учителя и Той дава съвети, които се намират в писмата Му, изпращани до тях.
 
11. По това време Константин Иларионов е поставен от Учителя за ръководител на Търновското братство, макар че всичко там се върши от Елена. Като ръководител, Константин Иларионов участвува в организирането на Търновските събори. Вж. снимка № 6 от «Изгревът», том VI, където той е девети подред отляво надясно. Много добре си личи, че е психически разстроен, от самата снимка. Вж. «Изгревът», том V, стр. 362-364.
 
12. Учителят посещава гр. Търново и Константин показва сабята на турския командир. Учителят се ядосва много, скарва му се и му нарежда да я върне. А как и къде да я върне, когато са минали месеци и години и още много войни в България? Дали я връща и кому я изпраща, това не се знае. Но се знае друго - че идва време да се заплаща с живот.
 
13. Константин идва на Изгрева в София, отсяда в една от бараките. Той е вече дълбоко психически разстроен. Духовете го карат да се обеси насред поляната на Изгрева на голямата лампа, като виси на един голям стълб. Учителят се обръща към последователите Си и казва: «Който иска да се беси, да се беси навън, в гората, а не тук, насред Изгрева. Тук не позволяваме бесене.»
 
14. Всички онемяват от тези думи на Учителя. След няколко дни намират Иларионов обесен в гората. Съобщават на Учителя. Той отива, вижда го как виси обесен, взима един камък, захвърля го към него и казва: «Исках да го спася, но го обесиха духовете.» Да, обесиха го турските духове заради сабята на турския командир. Такава е истината.
 
15. Част от тази история ние сме разказали в «Изгревът», том V, стр. 351. Обесването е през 1929 г.
 
16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя.
 
17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том. Първо трябва да се запознаете с моите бележки в глава XI - «За лъжеучителя Михаил Иванов». И ви трябва цяла година, за да разучите всички посочени страници по томове.
 
18. Цялата история по пребиваването в Търново на Михаил Иванов и Кръстю Христов е описана в «Изгревът». Но трябва някой да си го прочете.
 
19. И сега, накрая, ще ви запитам дали харесвате тази история. Като се запознаете с всички посочени страници по томове, тогава ще си отговорите на въпроса какво представлява поредицата «Изгревът». Тук присъствуват и Черната ложа, и Бялата ложа. А защо? Защото те са съществували по времето на Учителя Петър Дънов в Неговата Школа - 75% са били от черните братя и 25% - от белите братя. Това са думи и указания на Учителя Петър Дънов и се намират в лекциите на Общия окултен клас II година - 1922 г., 1-ва школна лекция от 6.Х.1922 г.: «Положителни и отрицателни сили в Природата. Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света.».
 
20. В «Изгревът», том XX, стр. 1011-1021, съм публикувал «Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял» - XI година, 7-а лекция на Общия окултен клас от 11 .XI.1931 г., както и Бележки на стр. 1022. Това ще ви даде указание, че в една окултна Школа е задължително да присъствуват 75% от Черната ложа и 25% от Бялата ложа. Така че това го е имало по времето на Учителя. Има го и в поредицата «Изгревът». Тогава защо отхвърляте «Изгревът»? Поради невежество или заради озлоблението ви, че е дошел човек, един човек, да свърши една работа. А вие с тази работа нямате нищо общо! Това е.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...