Jump to content

II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО


Recommended Posts

II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО

1. В Школата на Учителя не може да дойде случаен човек. Той върви от хилядолетия, от школа в школа и почти винаги е или слуга на Господаря - Духът на Заблуждението, или е служител на Духът на Истината. Те не могат да си сменят местата в никакъв случай. Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце. Но той превежда „Бо Ин Ра" - представител на Черната ложа, и остава закачен до края за тази верига, макар, че Учителят го е откупил. (Виж „Изгревът" том III, стр, 85- 86.) Има и други такива случаи, които съм ги описал в „Изгревът".

2. Всеки, който е бил по времето на Мойсея, идва и по времето на Исуса Христа. Кой какъвто е бил тогава, такъв си остава и при Христа. Кой където е стигнал при Мойсея, оттам продължава при Христа. И докъде стига ли? Ами стига до Школата на Учителя. Кой какъвто беше при Мойсея, такъв беше при Христа и такъв си беше и при Учителя Дънов. Точно и ясно. Аз съм изучавал старите пророци и знам мнението на Учителя, как те се прераждат като апостоли по времето на Христа. А след 2000 години се раждат при Учителя Дънов. Та, кой какъвто си беше навремето, такъв си беше и тук, при Учителя. Кой където бе стигнал в делата си и в знанията си при Христа, с тези знания дойдоха и при Учителя Дънов. Същите преродени личности. Каквито бели и поразии правеха при Мойсея, същите правеха при Исуса, същите правеха и при Учителя Дънов. Затова Учителят се обръща към тях: „Мили мои злосторници на света". Ще го проумеете ли?

3. Аз не правя изключение. Кой съм? Аз не зная кой съм, но Учителят Дънов ми каза кой съм, за какво съм дошъл и каква е моята задача. Ето това е. А кой ме въведе в Учението и Школата? Никой. Аз сам се въведох, когато ми дойде времето за това. Или казано иначе, моят ръководител ме доведе и заведе и каза: „Ето това е работа за тебе". Ами как така? Ето така. По дух и чрез Слово влезнах в Учението. Не чрез човек. А по Дух и чрез Слово. Ето как. Беше 1968 г. и бях при една позната художничка. На масата й стоеше едно подвързано синьо томче. Питах: „Каква е тази книга?" Отговори: „Това е от Дънов". И в този миг, небето се отвори и един сноп от синя светлина, като прожекторен сноп, като онези големи военни прожектори, с които през войната 1943-1945 г. търсеха в небето самолети, се появи в стаята. Идваше от небето, като синя светлина, един метър в диаметър, премина през книгата и се насочи към земята. Чух глас: „Ето това е, което търсиш". Това трая около 10 секунди и после изчезна. Но това го видях и чух само аз, макар, че на масата имаше четирима човека, заедно с мене. Те не видяха и не чуха нищо. После поисках тази книжка и я зачетох. Бяха окултните лекции на Учителя Дънов.

Ето така чрез Дух и чрез Слово се добрах до Словото на Учителя, а не чрез човек. И това е пътят на всички, които в бъдеще ще се доберат до Учението на Учителя. Друг път няма!

4. В следващия етап, четейки Словото, разбрах, че това не ми е чуждо, а го познавам от много отдавна. Същият сноп от синя светлина ме водеше при последователите на Учителя -Галилей Величков, Борис Николов и Мария Тодорова. Така започнах. А кой ми каза какво да правя? Първо преминавах през обучения. В този мой етап аз само разпитвах, а те ми разказваха, аз слушах и запомнях всичко. По-късно започнах да записвам. А кога започнах и как стана? И за това трябва да разкажа. За да се знае, че няма случайни неща.

5. Бях на работа в гр, Своге в една районна болница, като детски лекар. Беше 1969 г. есента и временно живеех в кабинета на моя шеф, там ми бяха куфарите. Една нощ се събуждам. Или както се казва, сън ли бе, видение ли бе или нещо друго. Какво виждам: Намирам се пред една голяма, пред една горска постройка, дървена къща с веранда и стаичка. Качвам се по стъпалата горе. А горе седи Учителят Дънов. Аз се стъписвам. Той се обръща към мен и ми подава един сребърен скиптър. Но аз не искам да го взема. Дърпам се назад. Казва ми: „Ти си главният жрец на храма на Аполона и докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят. Да стане така, хем да се оправи, хем да се работи, хем без попщина да се работи. Докато не вземеш скиптъра, не ще да стане нищо." Дава ми скиптъра. Той е в моите ръце. Чувам гласа Му: „Ако ти решиш да действуваш, може да действуваш." Ето така получих скиптъра. И чрез него съхраних Словото на Учителя 30 години, в неговия оригинал. Издадох 59 томчета по оригинала и от „Изгревът" - 16 тома, и проведох 20 концерт-рециталаот 1990-1998 г, и от 2001-2002 - 8 концерт-рецитала. Онова, което получих в Дух и Сила, успях да реализирам в Дух и Истина. Това е. Нали делата доказват и показват кой ти е ръководителя и кой ти е Учителят и кому служиш. Има ли още? Има. Има още за разказване. Има и още много за виждане. С факти. Но не е дошло времето да ги кажа. Ще стане при друг случай.

6. Оригиналното Слово, което бе неиздавано и което бе укривано десетилетия, бе прието от мен през 1970 г. и до 2000 г. го пазих 30 години. Предадоха ми го Борис Николов и Мария Тодорова. Аз им казвах, че аз съм този, който е изпратен при тях. Казаха те: „Ние се убедихме, че това си ти". И аз станах приемникът. И как се развиха нещата, аз съм ги описал вече в „Изгревът" том III, стр. 109- 115, стр. 197- 206. А имам подготвен материал, в който съм описал как съм работил с тях. Тогава ще се побъркате, като го четете, или както народът казва: „Ум ще ти зайде."

7. По същото време моят духовен ръководител се яви и ми каза кой съм и какво има да правя. Учителят го потвърди също. Така, че аз знам кой съм, за какво съм дошъл и какво има да върша. Знам го точно и точно го изпълнявам. Затова ми съдействуват от Небето и ме подкрепят на земята. Иначе нищо не може да се направи. Нищо! Та духовният кредит от тази епоха е за мен и мой кредит. И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов. Досега са издадени XVI тома и точно с тях се доказва именно това, че кредитът на едного не може да се краде от другите. В никакъв случай. И да искат, не могат. Явиха се много самозванци. Могат само да пречат и да забавят нещата, докато се отпечатат. Самозванците царе нали накрая ги посичат с меч. По същия начин става и във всички окултни Школи на Бялото Братство от памтивека досега. Описано е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...