Jump to content

МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА


Recommended Posts

МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА

Боян Боев

В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици.

По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота.

А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието.

Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати.

Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва.

Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр. А вторият начин е чрез изучаване резултатите.

Можем да спорим, кое схващане е по-вярно, можем да привеждаме философски аргументи в полза на едното или другото схващане, но най-къс и ясен е вторият метод: чрез изучаване резултатите.

Нека разгледаме проявите на съвременния живот, това, което днес става около нас. На кое схващане е резултат всичко това? Безспорно, целият днешен живот е нареден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на живота. Обаче, какви са резултатите, плодовете от този начин на схващане? Какво виждаме около нас? Цялото човечество живее днес смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях; навсякъде виждаме дисхармонии, както в живота на отделния човек, тъй и в живота на обществата, народите и в международния живот. В последния особено ясно изпъква днес взаимно недоверие, взаимно съперничество и борби. Много отрицателни прояви, много погрешни страни на днешната култура са били до сега скрити, потенциални. Те винаги са съществували като възможности. Обаче, днес всички тия отрицателни скрити сили, действащи досега в дълбочините, са. излезли на повърхността и ги виждаме ясно и безпогрешно! Все по-ясна става погрешността на стария начин на схващане. От днешните трагични последици се вижда, че то е било фалшиво, в грубо противоречие с природните закони.

Ето защо, налагат се нови пътища. А новият път - това е схващането за единството на живота. Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган.

Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони.

Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм.

В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм.

Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто.

Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.

Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи.

Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи. Каква голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество? Напр., колко много би загубило човечеството, ако шведите не бяха дали на човечеството творчеството на своите музиканти, философи, мистици, писатели, поети, учени и пр.? Същото е вярно и по отношение на италианския народ, испанския, белгийския и пр.

Има и други зависимости между народите, които не са така очебийни, но не са по-малко важни. Те се разглеждат в окултната наука. Всеки народ е специфичен трансформатор на космичните енергии, които после препраща на всички други народи.

От горното следва, че всеки народ си има особена мисия, която е във връзка с предназначението и живота на цялото човечество. И колкото по-добре изпълни той своята мисия, която зависи от местото, което заема в целокупния организъм и от силите, с които разполага, толкова по-полезен и ценен ще бъде за целия организъм.

И ако един народ по своя вина или по външни причини не може да изпълни своята мисия, с туй губи цялото човечество, спъва се развитието му. То губи нещо, което никой друг народ не може да запълни. И ако някои с насилие или другояче попречат на един народ да изпълни мисията си, с това те са. отговорни за бъдещето на цялото човечество.

В хармония с природните закони е не международното съперничество, а международното сътрудничество. Идеята, която сега трябва да се разпространява е, че народите са органи на общочовешкия организъм - че те образуват едно цяло.

От това следва следното:

Всеки народ трябва да се освободи поне отчасти от своя егоизъм. По-силните народи трябва да помагат на по-слабите народи. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание. И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин. Той трябва да дойде чрез новото разбиране на живота като единство. Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи.

Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето.

Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще.

Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство! Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му!

И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света.

Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!

Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!

И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта!

И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство.

Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове!

Новото ще дойде по същите неотменими закони, които действат в делата разумна природа!

Това ново схващане може да дойде по два начина:

То може да дойде с тихи стъпки, като нежната утринна зора след тъмна нощ - чрез пробуждане на човешкото съзнание по естествен начин.

Но то може да дойде и по пътя на страданията, по пътя на една горчива опитност. И тия страдания тогава няма да бъдат нещо фатално, нещо наложено от външни сили, но те ще бъдат просто като логическо последствие на погрешния път и погрешните методи, които е употребявало човечеството.

Идва една нова култура. със страдания или без страдания, но тя идва. Дали чрез естествено пробуждане на съзнанието или чрез страдание, но тя ще дойде.

Ако тя не дойде по естествен начин, тогава човечеството поради погрешните си схващания има опасност да мине през долината на сълзите, през пустинята на разорението, през димящи развалини, през една всемирна катастрофа, и пак ще се пробуди. И тогава, всред най-големите страдания и терзания, съзнанието на човечеството ще се озари с една нова светлина и то ще каже:

"Сега виждам ясно нещата! Колко съм се лъгал! Колко е ясно, че всички народи трябва да се схващат като членове на едно велико семейство и колко тогава животът би станал и по-лек, и по-радостен, и по-щастлив, и по-красив! И тогава за всички народи ще има простор, въздух, слънце и всички културни блага! Сега разбирам, че щастието на един народ не изключва щастието на всички други народи на земята. Напротив, за щастието на един народ е ценно и необходимо щастието и благоденствието на всички други народи, защото всички те са клони на едно и също велико дърво на живота!"

Колко би било желателно това пробуждане да дойде по естествен начин, за да се смекчи по правилен начин сегашното трудно положение на човечеството и да се избегнат излишни страдания!

Но във всеки случай изгрява ново слънце в съзнанието на хората и то ще промени коренно външния облик на земята. Ще я превърне от долина на сълзите в место на братството и радостта. Слънцето ще грее по-ярко, цветята ще бъдат по-благоуханни, небето - с по-красив син цвят и сърцата - по-топли!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...