Есен – G. Nordmann

[Hristo Vatev]

G. Nordmann

ЕСЕН

Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи по разплаканите ресни на очите си. Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята цигулка тихо ридаят.

Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат? Не знаеш ли, че се редуват радост и тъга? Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота?

Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе. Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд!

Листата падат бавно върху студената гръд на земята, сякаш невидими ръце ронят вехти, разкъсани страници на прощално писмо, но ти не помниш ли, как през тая пролет се родиха те по голите клони на липите? Не чуваше ли песните на славей скрит в тях.

Нова пролет иде! Нови песни ще зазвънят по широкото поле, нови цветя ще цъфнат, и дъждовните капки, които сега хлопат тъжно по стъклата на прозореца, ще станат бели облачни кълба, които ти ще гледаш с копнеещи зеници.

Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи, но ти се приготви да чуеш музиката на идващата пролет, приготви се за радостта, която сменя всяка скръб.

Светът е мрачен, но иде неговият празник. Сега се умива в сълзите си, изгаря в огъня на своето страдание, за да се възправи горд и лъчезарен — достоен за деня, що грее над главата му.

Ден и нощ се редуват. Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете. По небето блясва усмивка, а после буря. Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи.

Сновалката на времето лети и тъче платното на безкрая...

Сменят се годишните времена, а керванът не спира своя път.

Не тъгувай! Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване. Сърцето ще запее ведно с прекрасната музика на една безмерна обич, която няма край!