60. Пантелей Карапетров

[Светулка]

60. Панталей Карапетров

Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Панталей Карапетров, дърводелец по професия.** Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителят е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Панталей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителят изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш? Дърводелството е един от най- хубавите занаяти." След този разговор Панталей остава дърводелец до края на живота си.

* Виж« Изгревът» том І стр. 71-72, стр. 405-408; том II стр.334; том VI стр. 181-222.

** Виж « Изгревът» томXIII стр. 579-584.

 

Като правят бараките на Изгрева, на Панталей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска. На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителят го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителят е крайно чувствителен и схваща състоянията,през които минава всяка душа. Отгатва желанието на Панталей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота.

Панталей остава да живее на Изгрева и след заминаването на Учителя, заедно с другарката си Петранка активно участва в трудния братски живот. Той е паркетчия и работи в „Софстрой". Често се срещахме по обектите и заедно ги завършвахме и предавахме. Той се пенсионира преди мене и се включи в общият братски живот. С него и Боянчо и други приятели участвахме в укриването и пренасянето на останалите беседи след обира на 6.12.1956 г. на сигурно място. Посред нощ пренасяхме, като няколко души вървяха напред да гледат дали има хора по пътя. След пенсионирането си живее известно време и си замина на 19 март 1990) г. Жена му е машинописка и постоянно взима участие в издаването на беседите. На 20 октомври 1993 г. си замина от този свят.