Jump to content

2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН


Recommended Posts

2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН

от д-р Иван Жеков

Жена ми има отчасти качествата на сомнамбула. Ноще насън, но не често, тя говори и води дълги разговори като в будно състояние. Особено това става, когато е огорчена за нещо през деня. Не всички сънища помни, но които си ги припомни, добре ги разказва. Повечето покойната ми майка й се явява в сън и води разговор с нея само на гагаузки език, сходен на обикновения турски език. Майка ми, при все че е от българско потекло, в турско време още от малка е учена и възпитана на гагаузки език, защото баба ми е говорила само на този език. Нито баща ми, който говореше чисто на български език и носеше четири кожи един калпак, е можал да я научи да говори на български език, нито ние, децата им, които говорехме с баща ни по български и се учехме в българско училище, можахме да я научим да ни говори на български език. Но, обаче, разбираше, когато й говоряха на български.
А жена ми не разбира нито дума гагаузка или турска. Е, добре, това не пречи на жена ми насън да води дълги разговори с майка ми на гагаузки език. Ще опиша накратко няколко случая, които заслужават вниманието на читателите на «Братство».
Преди един месец близо жена ми е сънувала, че майка ми е дошла у дома и казала й, че се засрамила много, когато една сестра е надникнала през прозореца в спалнята ни и видяла, че всичко в нея е било в безредие. И затова веднага почнала да нарежда всички портрети, между които на видно място и портрета на Учителя, както и други предмети, като й поръчала занапред все така да ги нарежда, защото така е обичала и желаяла. Казала й още да не гледа мен, защото съм бил пюсюр[1]. Няколко дни със синовна обич и признателност можах да запазя установения ред от майка ми в спалнята, но понеже тя, стаята, е малка и служи ми и за кабинет, гдето държа книжа и писалище, то по необходимост става нужда да слагам за бързо папки от писма и документи, гдето са портретите и редът, желан от майка ми, не може да се запази. Разбира се, че това не харесва на майка ми и на жена ми и сега и двете ме наричат с упрек пюсюр, ако да не съм аз всецяло виновникът на това безредие, а още повече, че аз, може би не по-малко от тях двете, съм за реда вкъщи! Все пак трябва ли да не кажа, че ми е мил тоя майчин упрек, защото тя бе и приживе изобщо за реда и чистотата, на които ме е научила и сега продължава да ме коригира. И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници. Те, радостни и засмени, седнали на канапето една до друга и майката на брата Г. почнала да преде. Жена ми запитва майка ми коя е гостенката, а тя, весела, казала й, че е нейна приятелка и много се обичали, а гостенката потвърдила, че е майка на брата Г. Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата. И този факт много зарадва майка ми, та похвалява жена ми, като й казва, че Учителят е неин кумбара[2], и да го гледа и слуша предано. А и жена ми през нея седмица няколко пъти е била самовнушена от майка ми да отива в тавана и да тури всичко в ред.
Снощи майка ми пак е идвала и влиза направо в спалнята ни сърдита и казва на жена ми: «Аз искам всичко да е темис[3] и да не гледаш моя урсуз[4], прилича на баща си, Жекоджук![5]
Както виждате, майка ми се разговаря с жена ми ноще насън, и то на език, който жена ми не знае. Но в случая най-важното за мен е това, че употребява думи, с които си служеше в такива случаи към мен, думи, които наистина, освобождават ме от всякакво съмнение дали е майка ми, или не. А още повече, че особено думата кумбара е едно доказателство за мен, че наистина майка ми е, която говори с жена ми, защото помня много добре колко радостна и нежно посрещаше и изпращаше Учителя, когато той, младо момче, идваше у дома на гости, с думите: «Ах, беним ей ем гьозел кумбараджим», т. е. «Ах, моето добро и хубаво кръстниче!» И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея защо толкова години не ми се обади и защо именно жена ми предпочита, за да й говори!? По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки вдишки по Изгрева?!

София, 26.XII.1942 г.

Д-р Иван Жеков

--------------------------
[1] пюсюр (тур.) - човек, който е небрежен и не цени чистотата, (бел. а.)
[2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник.
[3]темис - турска дума, значи чисто.
[4] урсуз - опак човек.
[5] Жекоджук - по турски значи «малкият Жеко», или отъждествяването ми по всичко на баща ми и особено с отличителната му черта, че беше «опак» човек, както съм и аз, от която ми черта майка ми страдаше, защото бе много милозлива. (бележки на д-р Иван Жеков)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...