Jump to content
Ани

2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН

Recommended Posts

2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН

от д-р Иван Жеков

Жена ми има отчасти качествата на сомнамбула. Ноще насън, но не често, тя говори и води дълги разговори като в будно състояние. Особено това става, когато е огорчена за нещо през деня. Не всички сънища помни, но които си ги припомни, добре ги разказва. Повечето покойната ми майка й се явява в сън и води разговор с нея само на гагаузки език, сходен на обикновения турски език. Майка ми, при все че е от българско потекло, в турско време още от малка е учена и възпитана на гагаузки език, защото баба ми е говорила само на този език. Нито баща ми, който говореше чисто на български език и носеше четири кожи един калпак, е можал да я научи да говори на български език, нито ние, децата им, които говорехме с баща ни по български и се учехме в българско училище, можахме да я научим да ни говори на български език. Но, обаче, разбираше, когато й говоряха на български.
А жена ми не разбира нито дума гагаузка или турска. Е, добре, това не пречи на жена ми насън да води дълги разговори с майка ми на гагаузки език. Ще опиша накратко няколко случая, които заслужават вниманието на читателите на «Братство».
Преди един месец близо жена ми е сънувала, че майка ми е дошла у дома и казала й, че се засрамила много, когато една сестра е надникнала през прозореца в спалнята ни и видяла, че всичко в нея е било в безредие. И затова веднага почнала да нарежда всички портрети, между които на видно място и портрета на Учителя, както и други предмети, като й поръчала занапред все така да ги нарежда, защото така е обичала и желаяла. Казала й още да не гледа мен, защото съм бил пюсюр[1]. Няколко дни със синовна обич и признателност можах да запазя установения ред от майка ми в спалнята, но понеже тя, стаята, е малка и служи ми и за кабинет, гдето държа книжа и писалище, то по необходимост става нужда да слагам за бързо папки от писма и документи, гдето са портретите и редът, желан от майка ми, не може да се запази. Разбира се, че това не харесва на майка ми и на жена ми и сега и двете ме наричат с упрек пюсюр, ако да не съм аз всецяло виновникът на това безредие, а още повече, че аз, може би не по-малко от тях двете, съм за реда вкъщи! Все пак трябва ли да не кажа, че ми е мил тоя майчин упрек, защото тя бе и приживе изобщо за реда и чистотата, на които ме е научила и сега продължава да ме коригира. И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници. Те, радостни и засмени, седнали на канапето една до друга и майката на брата Г. почнала да преде. Жена ми запитва майка ми коя е гостенката, а тя, весела, казала й, че е нейна приятелка и много се обичали, а гостенката потвърдила, че е майка на брата Г. Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата. И този факт много зарадва майка ми, та похвалява жена ми, като й казва, че Учителят е неин кумбара[2], и да го гледа и слуша предано. А и жена ми през нея седмица няколко пъти е била самовнушена от майка ми да отива в тавана и да тури всичко в ред.
Снощи майка ми пак е идвала и влиза направо в спалнята ни сърдита и казва на жена ми: «Аз искам всичко да е темис[3] и да не гледаш моя урсуз[4], прилича на баща си, Жекоджук![5]
Както виждате, майка ми се разговаря с жена ми ноще насън, и то на език, който жена ми не знае. Но в случая най-важното за мен е това, че употребява думи, с които си служеше в такива случаи към мен, думи, които наистина, освобождават ме от всякакво съмнение дали е майка ми, или не. А още повече, че особено думата кумбара е едно доказателство за мен, че наистина майка ми е, която говори с жена ми, защото помня много добре колко радостна и нежно посрещаше и изпращаше Учителя, когато той, младо момче, идваше у дома на гости, с думите: «Ах, беним ей ем гьозел кумбараджим», т. е. «Ах, моето добро и хубаво кръстниче!» И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея защо толкова години не ми се обади и защо именно жена ми предпочита, за да й говори!? По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки вдишки по Изгрева?!

София, 26.XII.1942 г.

Д-р Иван Жеков

--------------------------
[1] пюсюр (тур.) - човек, който е небрежен и не цени чистотата, (бел. а.)
[2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник.
[3]темис - турска дума, значи чисто.
[4] урсуз - опак човек.
[5] Жекоджук - по турски значи «малкият Жеко», или отъждествяването ми по всичко на баща ми и особено с отличителната му черта, че беше «опак» човек, както съм и аз, от която ми черта майка ми страдаше, защото бе много милозлива. (бележки на д-р Иван Жеков)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×