Jump to content

Recommended Posts

РАБОТА

Има нещо, което ние не можем да си представим - това е жив човек, който да не извършва работа. Всички хора, от момента на раждането си до момента на смъртта, все работят. И това не е просто предположение, но фактите навсякъде го потвърждават. Не ни трябват големи усилия за да се убедим в това. Достатъчно е да хвърляме поглед върху заобикалящата ни действителност. На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа. Цял свят работи! И личи си! Плодовете са неизброими! те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот. И хората не са слепи за тези плодове. Напротив, те съставляват тяхната радост и са предмет на безчислени похвали. Днес, която книга и да отвори човек, все ще срещне няколко красиви думи за това, което хората са извършили в някоя област на живота. И като си помисли човек, че това, което те са творили и градили не им се е удавало така лесно. Колко пречки, колко борби, колко невинни, героични жертви! Нима не е пред лицето ни примера на толкова учени и изследователи, които са посвещавали целия си живот за някакво откритие? Ами тези художници, скулптори, музиканти, на които природата открива своята красота, с каква майчинска любов са отхранили и дали на човечеството велики творения, които са извикали толкова хубави преживявания и минути на нямо съзерцание и вдълбочаване? И повечето от тези творци са прекарвали живота си в страдание и бедност. Но ако погледнем на живота и от друга страна, ако се взрем в хилядите майки и бащи, погълнати от своите дребни всекидневни грижи - колко труд, колко усилия, колко жертви. В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо. Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи! Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена. Дълбоко някъде той съзнава това и не иска да мисли за него. Той даже усилва своите стъпки, за да не мисли за това, докато най-после престава да мисли и навлиза съвършено в заобикалящия го житейски темп. Така става обикновено с хората. Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия импулс за работа. те и сега работят, творят, правят открития, извършват подвизи и жертви, но във всичко това, те смътно съзнават тласъкът на една сила по-голяма и по-могъща от тях. Житейският кръговъртеж ги носи и те му плащат своята дан. И незабелязано някак си, човек изведнъж се намира изправен пред последния час. Той се спира. Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили. Той е работил и много при това! Вече сили не са останали! Но чудното е там, че дълбоко някъде отвътре чувството за „особената работа" изпъква и един глас му говори, че той не е нищо извършил. Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота. Да, той сега разбира, че не е работил!

Питаме се сега, защо човек, който с такъв жар на младини започва своята работа и цял живот я продължава, накрая иде да отрече всичко, което е вършил? Защо се натъква на това противоречие, което е един психологически факт?

Има две мистерии в човешкия живот, две големи тайни. Това са раждането и смъртта. Човекът, който през целия си живот се лута от загадка на загадка, далеч от желаната Истина, сякаш само в тези две положения се натъква на нея. В два момента той поглежда с нейните очи и в тези два момента той съзира световната лъжа. Единият истински поглед, който човек хвърля на света е положителен, а другият е отрицателен. Когато човек се ражда, Истината му говори, че той трябва да я изяви в този свят, а когато умира. Истината му казва, че всичко, което е извършил в този свят е негли една измама.

Тогава, кой в света извършва истинска работа? - Който при всички положения на живота остане верен на първото си „особено чувство".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...