Jump to content
Ани

7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Recommended Posts

7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя[1]

от декември 1946 г.

ДО ДРУГАРЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Тук

МОЛБА

От д-р ИВАН ЖЕКОВ - бивш редактор на списание «Библиотека по природолечение», живущ в кв. «Изгрев» №32 - София - XIII клон.

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
В отговор на заявлението ми под вх. № 1-3-6532 от 14.IV.1945 г. до другаря Министра на пропагандата, получих от последния писмо-отговор под № 3-6532 от 26.IV.1945 г., с което ми се съобщи, че разрешение за вестник «Вечната любов» временно се отлага, поради липса на хартия. И така, по неволя трябваше да чакам реда си. И когато се обяви в печата, че от благословена свята РУСИЯ пристига хартия и се раздава на какви ли не списвания, особено и на попщи- ната - тая олигархия, на която и днес още за съжаление се вслушват, казах си, че ще ни огрее нещо, но за чудо и изненада моя, нищо не ни огря...!?
Затова на 6.III.1946 г. повторно подадох заявление до същото Министерство на Пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че няма справедливо разпределение на хартията, а законът за печата зове всеки български поданик да се изказва по всички въпроси, които засягат икономическото, политическото и културното повдигане на народа ни.
Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.Х1.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!...
Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!...
Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена.
Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г. в беседите си, които е държал редовно и програмно през време на половин век.
Ако и да беше зле ненавиден, преследван и осмиван в Отечеството си, той обаче не престана да проповядва на български език - на цялото челове- чество - за висшия морал - БОЖИЯТА ЛЮБОВ между человеците, което е чест за Отечеството ни - България.
И днес, ако има една проявена симпатия във Франция към България, то това се дължи не малко и на нашия Учител Дънов, на когото учението се посрещна и се разпространява толкова, че видни личности, общественици учат български език, за да изучават основно учението му.
Историята се повтаря - както едно време Богомилството намери почва във франция, така и днес учението на Учителя ДЪНОВ се цени най-много там.
България е разсадник на велики идеи и тя ще играе ролята на новата Ханаанска земя; в нея се роди Духът на ХРИСТА, а ще възкръсне във ВЕЛИКАТА СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ и ще се назове СЛАВИЯ.
И, за да не бъда голословен, нека спомена някои негови пророчества и уверения за съдбата на нашето Отечество България и на света, като направя няколко цитати от беседите му без коментарии от моя страна.
Ето какво е говорил в беседите си, както следва:
«Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22. Тия думи се отнасят и до всички съвременни общества и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек... Може да се случи и да гладувате по 2-3 деня. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? (...) Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в Ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.»

(Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28.1.1917 г.)[2]

«Всичко, което става в живота, е предвидено - нищо не е случайно. Взети са мерки за оправяне на обърканите работи. След 1945 г. работите по цяла Европа ще се оправят, но дотогава пътниците ще повръщат, както онези, които минават през Атлантическия океан с параход.»

[Из беседата на Учителя Дънов, държана на 2.11.1919 г.][3]

«Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на ТРУДА; след нея ще дойде новото учение - учение за живота. Докато живеят в религията на ТРУДА, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. Защо? Защото любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее - в религията на ТРУДА или в религията на ЛЮБОВТА. В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия. Обаче живейте, трудете се и ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА РЕЛИГИЯ, т. е. новото учение на живота, на работата и на любовта...
Казано е, че животното в човека се мъчи, човекът се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си, Той да се прояви и да заработи чрез вас.»

(Из беседата на Учителя Дънов, държана на 9.11.1919 г.)[4]

«Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на растенията, нито от гледището на нравите, нито от гледището на млекопитающите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата.
Но, за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществующите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй, както всички писатели в тая област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици - ХРИСТА, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение.
Най-напред го изпратил при един малък народ - еврейския, който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: «Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби.» И решили да го премахнат, като създали кръста: «Човек, който разваля порядките на старите - казали му те, - заслужава КРЪСТНА СМЪРТ.»
Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно на своята плоскост) и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи - отвесните, те са общочовешки идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които дей- ствуват в света.
Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
След това той се явил между народите от Латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформирането на човечеството. Но, понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. «То ще ни разруши» - казали те - и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици - последователите на Христа.
Поради това и този втори опит пропаднал.
Тогава Христос се явил между народите от англосаксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигнали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: «Ето един човек, който ще ни възвеличи.» Но добавили: «Ще ни дадеш ли средства?...» А Христос им отговорил: «Ще ви дам колкото искате.»
И действително, първоначално работата е вървяла добре, но със своята търговия, тия народи завладели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
По тази причина и между тях проектът пропаднал.
Най-после Христос се явява всред славянската раса и представя своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали, че «е късно вече - няма да свършим нищо... »
А Христос им отговорил: «Идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде.»
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи на този митически разказ. Всички тия раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която не е още очертана добре в умовете им.
Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте.
И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я е посадил.
Това има следното приложение:
Всеки човек не е създаден само от материя. Той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращението на човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишеците трябва да се изчистват навън.
Но, за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно човекът е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, сложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат подтик към дейност. Но, за да могат тия сили и чувства да дей- ствуват, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека, да мисли и чувствува.
Сега, както изтъкнахме причините на разделянето и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите.
Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури.
Виждаме, че от тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишек от тях.
Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството, или тъй нареченото евангели- зиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т. е., че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.
Сега идат на реда си и славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни и волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действува не толкоз с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следователно този нож, с който отрязваш главата на другия, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека - че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове, всички тия ножове - где са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила?... И ножът, и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът?... Той се изхабява. Какво печели точилото?... И то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит.
И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънкането на своя нож, какво спечелиха?... Спечелиха Японската война, Общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе Японската война?... «Правилното и тактичното отстъпление» на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава.
Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател.
А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже - и тя бие!...
На славяните липсва трезвен ум!... На тях бърка националният фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непок- варено сърце - трябва да разбира методата на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота; и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всичките противоречия и даде правилна насока на всички сили - умствени, духовни и физически, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им.»[5]
«Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, ще бъде светло. Бъдещето на славяните е добро; те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца, да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй - да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи.
Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушва, и да си каже: «Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.» Който препят- ствува на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: «Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.» Това носи новата култура за цялото човечество.
Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на Земята, сами ще проверите дали думите ми са верни... Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх.
Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде; няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят; ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най- много, няма да остане онеправдан човек на Земята; в продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.»[6]
«Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи — користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи..
Махалото на часовника се движи на една и на друга страна, но движението му се определя or неговата дължина. Следователно и размерите на човешкото развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и ще получи Божията благодат.»[7]
«Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо, и в края на краищата завещанието се свършва, благодетелите обедняват, а заедно с това и изворите пресъхват. Щом пресъхне един извор, и двете страни страдат.»[8]
-------------------
[1] Министър-председател на България от 9.1x1944 г. до 22.x1.1946 г. е Кимон Георгиев, а от2 3.xi.i946 г. до ii .xii. 1947 г. и от i2.xii.i947 г. до 20.vii.i949 г. е Георги Димитров. След това, ot20.vii.i949 г. до 20.i.i950 г., е Васил Коларов (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
[2] ВСЕ ЩО Е ПИСАНО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 28.1.1917 г., София. - Във: Все що е писано [Неделни беседи от 1917 г.: Сила и Живот XV серия]. София, 1942, стр. 6, 21. (бел. М. И.)
[3] КАТО СЕБЕ СИ: 4-та беседа от Учителя, държана на 2.И.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и ЖивотXVII серия]. София, 1944, стр. 63. (бел. М. И.)
[4] ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО: 5-а беседа от Учителя, държана на 9.11.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и Живот XVII серия]. София, 1944, стр. 88. (бел. М. И.)
[5] Това е една от статиите от Учителя Петър Дънов, публикувана в сп. «Всемирна летопис», а по-късно в сборника «В Царството на Живата Природа». Вж. «Изгревът», т. XV, стр. 590-634. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ. ПРИЧИНИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ АНТАГОНИЗЪМ. УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ.-Сп. Всемирна летопис, Г. Ill, кн. 8-9 (1924 г.), стр. 175-177. В «Изгревът», т. XV, е публикувана на стр. 623-626. (бел. М. И.)
 
[6] ДЕТЕТО РАСТЕШЕ: 8-а [неделна] беседа от Учителя, държана на 30.111.1919 г. - Във: Великите условия: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1944, стр. 145-146. ** Пак там, стр. 129. *** Пак там, стр. 137-138. (бел. М. И.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×