IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ"

[Dela]

IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ"

1. Онова, което събирах цели 30 години, като спомени и материали за историята на Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г., трябваше да се отпечати. След 1990 г. дойдоха условия за това. Онзи мой ръководител, който ме ръководеше 30 години, постепенно ме насочи какво трябва да направя - за да издавам от мое име, трябваше да бъде еднолична фирма. Направих го.

2. За да мога да набирам печатния материал, трябваше да се извършва на компютър и всички необходими помагала. Купих го и го донесох у дома. Подготвих една стая, маса, стол и всичко беше готово.

3. Една вечер, една нощ на сън ли бе, на видение ли бе, къде бях също не знам, но се срещам с Учителя Дънов. Той е седнал, разговаря с приятели и ето, аз пристигам и сядам до Него. По едно време той, Учителят се обръща към приятелите и казва така: „Днес Вергилий има рожден ден". И показва ми на небето, че е изписана моята рождена дата 21. Но аз знаех, че съм роден на 21 март 1938 г. и че рождената ми дата е минала преди два месеца. Казвам му: „Ама моята рождена дата мина и премина преди два месеца". А Учителят се усмихва и отново повтаря на онези, които го заобикалят: „Днес Вергилий има рожден ден". Аз се съгласявам, но вече мълча. „А сега за рождения си ден трябва да ни почерпиш с нещо. Почерпи ни." - „Но аз нямам нищо купено и нищо приготвено, за да ви черпя." - „Отиди, купи и ни почерпи." Аз се съгласих. Отивам да купувам нещо, за да ги черпя. А аз не обичам и не си празнувам рождените дни. Имам опит и съм празнувал в живота си три рождени дни - на 9 години, на 18 години и още веднъж. И винаги след това имах много неприятни събития в тези години. Затова не празнувам рождените си дни и не обичам да черпя. Не обичам и туй то. Не че съм скъперник и скържав. Не празнувам и не черпя. Но сега реших да изпълня това, което ми каза Учителят. Ставам и тръгвам, отдалечавам се от тях. И изведнъж се събуждам. В тялото съм си. Светвам лампата. Сънят, преживяването, видението е още живо в мен, още звучат думите му: „Вергилий днес има рожден ден". Оглеждам се и погледа ми пада на масата ми, намираща се на 20 см от леглото ми. На масата стояха документите от закупуването на компютъра, принтер и всички необходими неща за предпечатна подготовка. Предишният ден бях заплатил 2600 долара за тях, от парите, които бях спечелил в Либия като лекар от 1983-1986 г. Така че това бе рожденият ми ден. Денят, в който бях купил апаратура за работа над „Изгревът". И на този компютър досега са изработени 10 тома от „Изгревът. И на него сега от Яна поп Янева се въвежда този материал.

4. А тази сума от 2600 долара беше едногодишната ми заплата в Либия. Аз всичко спечелено там бях определил именно за моята работа и не съм похарчил нищо от тях за нещо друго. А това през 1992 год. беше много скъпа апаратура. И така започна да се наброява моят първи рожден ден на „Изгревът". Датата беше 13 май 1992 г. А сега съм на 16 години, защото съм подготвил 16 тома на „Изгревът" и го отпечатвам с този материал. А трябва да доживея до 33 години на Христовата възраст и да издам 33 тома на „Изгревът". Дано успея и дано Учителят ми съдействува в това начинание. Върнах се от Либия с 12 000 долара в банката. Тогава с тази сума се купуваше апартамент с 120 кв. м. или три руски коли „Лада", която всяка една от тях струваше тогава 3600 долара. Апартамент не си купих, кола не си купих, но с тези пари започнах да издавам томовете на „Изгревът". Изпълнявах точно програмата за „Изгревът".

5. Отначало имах много противодействия при подготвянето на този том. Аз смятах, че последователите на Учителя ще го въвеждат, А те се оказаха много добри проводници на онези Сили, които се противопоставиха да се отпечата. Те ми захвърлиха материала, макар че си бях заплатил, и аз отидох при външни хора и те ми го подготвиха. Платих си. Онази, която странира материала и ми го подготви, ми каза: „Друг път не работи с ваши хора. Работи с външни хора". Така и направих с II и III том. Намерих външен човек, който бе професионалист и имаше невероятни качества. Тя подготви 8 тома, казваше се Величка. След това я пуснах да замине да работи в Гърция с мъжа си и до днес е там. Отиде там с Божие благословение и с помощта на Учителя.

6. Продажбата се осъществяваше по различен начин. Опаковах 100 броя на „Изгревът" том I и заедно с Марийка Марашлиева го изпратих на 7-те Рилски езера. Изпратих писмо и до Йоанна Стратева. За два дни Марийка бе продала тези 100 тома. Тогава Йоанна се връща в София и взима към 200 броя и се качва на Рила и го продава. Така там се продадоха 300 тома. По това време аз бях на вилата и едва издържах на атаките, които те изпращаха от Рила по въздуха. Дори вдигнах кръвното и започнах да пия лекарства. Тогава разбрах какво означава атака от ужким съмишленици. А атака от врагове вече познавах много добре. Това беше 1993 год., когато издадох том първи от „Изгревът".

7. Първи том го бях предал да се продава в една книжарница на ул. „Раковски" - „Елрид". Тя току-що бе създадена. Аз й направих такава реклама, защото 300 човека отидоха там и си купиха „Изгревът". След няколко месеца неприятелите на „Изгревът" убедиха книжарката да не продава книгата. Тя е свали от рафтовете и я продаваше скришом, да не ядосва своите познати, които бяха вече станали врагове на „Изгревът". Един пример: Вихър Пенков е ходил най-малко десет пъти да си купи тази книга оттам, но не са му я давали. Накрая са я извадили изпод рафта и скришом му я дали. Чрез тази книга той дойде при мен и стана мой първи помощник. Това е. Това точно представляват враговете на „Изгревът".

8. А сега ще ви представим това писмо, което изпратих на Йоанна по Марийка Марашлиева на 7-те Рилски езера със 100 броя от „Изгревът" том I.

До 7-те Рилски езера 05.08.1993 г.

Уважаема Йоанна Стратева,

1. Днес, 05.08.1993 г. книгата „Изгревът" том I пристигна в София и в стаята на Астрид под прозореца бяха сложени 91 (деветдесет и един) пакета по 8 роя книги = 728 книги + 4 бр. = 732 бр. книги (седемстотин тридесет и две). Цената на книгата е 41 лв. (25 лв. за печат за една книга + 7 лв. Предпечатна подготовка = 32 лв. Книгата се облага с 22 % Д.О.Д., поради което цената става 41 лв.)

2. Много държа ти да обявиш на езерата за книгата. Защото само ти съдействуваше, а другите ми пречеха. Пречеха ми хора от братството, а ми съдействуваха хора от света. Тази книга ще предизвика една голяма вълна и ще помете всичко, което е останало като заблуди. Затова използвай момента, обяви книгата и се качи на вълната, която ще те прехвърли на отсрещния бряг. А там са вече новите условия. Ти трябва да бъдеш готова и от есента започваме работа при новите условия.

3. Аз имам идеята есента през м. октомври 1993 г. да се направи един рецитал въз основа на някои интересни епизоди от книгата, като артистка ще прочете някой пасаж или случка от авторите на книгата, след което ти ще изпълниш на цигулка песни от Учителя. Може да се привлече и Ина с нейната артистка, но само при положение, че ти си съгласна. Аз давам само идеята и след това ще я разработим. Ще откупим салон в града и ще направим рецитал. След този рецитал ще тръгнете в провинцията и той ще бъде изнесен на много места, като същевременно носите и предлагате от книгата за продажба. Това ще бъде една предварителна подготовка, защото там, където изнесете концерт, ще съобщавате, че през м. ноември аз ще организирам концерт в зала „България". Това ще бъде финалът на тази инициатива с издаването на този том.

4. Ти познаваш материалите от книгата и бъди внимателна някой да не излезне и да се противопостави, да не се продава тази книга. Ако това стане, това означава, че това поколение ще загуби условията си за работа до 2000 година. Защо казвам това? Защото се опитаха да противодействуват и да пречат при издаването на книгата, както и се противопоставиха срещу нея.

5. В последния брой на „Житно зърно" Елена Николова помести спомени на Елена Андреева. Тя лично ми пусна списанието в пощенската кутия и написа писмо, че нарочно е поместила този материал, за да се противопостави на книгата. Няколко месеца преди това у дома, в присъствие на Наталия Ангелова, която правеше компютърен набор, аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че тя единствено упълномощава мен, защотото аз съм работил с нея 19 години и аз съм причината да свърша цялата нейна работа и да напише своите спомени, които представляват само 1/10 част от онова, което имам от нея като материал. В писмото си тя съобщава, че тя поема отговорност, но нарочно не си е сложила името като редактор на този брой, както винаги е правила това в предишните броеве. Съобщава се, че това е издание на Просветния съвет, а председател е Петър Ганев. Значи той е организирал това нещо. Освен това Наталия Ангелова, без да ме пита, беше предала материала на Елена Андреева за корекция от Елена Николова. Тя се запозна с материала и го отхвърли, понеже не й изнасяше. Дотук добре. Но след като се запозна с материала, тя реши да атакува книгата, като помести материал на Елена Андреева в списание „Житно зърно". Та сега аз трябва да съдя първо председателя на Просветния съвет и второ Елена Николова, която не си е сложила името като редактор, за да се укрие. Аз няма да ги съдя, друг ще ги съди. Но с тези хора аз няма повече да работя.

6. Освен това в списанието са поместени спомени на Пеню Ганев, като лично Божанка се е подписала, че тя ги предава. Навремето аз лично накарах Пеню Ганев да си напише спомените. Той ме послуша. Всички в семейството му бяха против тези спомени, защото се страхуваха да не попаднат в ръцете на властите и да изключат от консерваторията Петър Ганев, който бе студент в първи курс. Тогава се споразумяхме, че тази тетрадка ще стои у тях като залог, че няма да попадне в други ръце. Беше направен магнетофонен запис на тетрадката от мен и брат Пеню разказа още много други неща. Направих му филм. Освен това аз платих 600 лв., а това бяха 6 лекарски заплати, за да изкарат от снимките на Пеню Ганев. След това всяка една снимка бе номерирана от мен, аз му я подавах под номера и той ми разказваше и правеше коментар на всяка една снимка. Това всичко бе записано от мен на магнетофонен запис. Аз исках да публикувам спомените на Пеню Ганев, понеже аз имам право на тях с разрешение на брат Пеню. А сега Божанка и Петър Ганеви ме изиграха и се подиграха с моят труд и нарочно публикуваха в „Житно зърно" тези неща, за да ме отстранят. Аз им свърших цялата работа преди 20 години, когато цялото семейство бе против тази програма, включително и Петър Ганев. Ето, това са методи на работа, които нямат нищо общо с тия на Бялото Братство. Това е лъжа и кражба. С тези хора аз повече няма да работя.

7. Тези неща ти съобщавам, за да знаеш как са нещата, защото на езерата ще се развихрят големи битки. Особено след като започнат да четат тази книга. Там са дадени всички неща и всеки може да си ги провери сам, а е посочено къде може да се проверят тези неща.

8. Аз се бях подготвил да им съдействувам на това ръководство. Но те се опълчиха срещу мене начело с Председателя на Просветния съвет, включая Божанка и Елена. Повече аз с тях нямам нищо общо. Ще дойдат други хора, с които ще работя. Аз съм независим от тях.

9. Аз смятам, че с теб ще мога да работя. С теб каквото сме почнали, всичко сме реализирали. Аз съм много доволен от това сътрудничество. Затова обяви книгата, та ще бъдеш официален говорител. Готви се за рецитала през м. октомври и готви се за излизане на подиума на концертна зала „България". Аз с тебе и с твоя квартет ще изнесем едната част от програмата. Другата част от програмата ще я изнесе Ина Дойнова с моя хармониум и с певците, на които тя ще акомпанира. Конферансие ще бъде артистката на Ина. Продуцент на програмата съм аз. Аз ще стоя като един обикновен зрител, а вие ще приемате аплодисменти. А Петър Ганев и Божанка могат спокойно да си изнасят концерти, където си желаят. Това, което те направиха срещу мен, бе техен голям провал. Спомняш ли си как ни разиграваха с това, дали ще се явят на концерта на д-р Миркович. Накрая се явиха и останаха крайно изненадани от организацията. Спомняш ли си как не се явиха нарочно за чествуването на Георги Куртев в камерна зала „България"? После, като разбраха, че концерта е излезнал сполучлив, се явиха на събора в Айтос от кумова срама. А когато правихме концерт в Айтос, също не пожелаха да дойдат. Те имат право на избор. Но да се противопоставяш и да организираш умишлено една такава акция в „Житно зърно" срещу онзи, който е свършил цялата работа на всички, е цяло престъпление.

Забравих да спомена, че аз бях този, който свърши работата на Сава Калименов. И тогава Елена Николова се противопоставяше на моя план за работа с дядо й. Но аз записах спомените му. Освен това Елена със своите неразумни действия предизвика в Севлиево обиск на Савата и с това му се попречи да си довърши онова, което ние с него бяхме почнали.

Ето, тези два случая със Сава Калименов и Петър Ганев показват, че техните семейства и наследници бяха навремето против това, те да си пишат спомените. Но те бяха записани от мен. А сега тези наследници след 20 години се явяват и крадат чужд труд. И не само крадат, но се стремят да ме премахнат от една работа, която аз съм свършил. А дали е така, спокойно можеш да си прегледаш последното „Житно зърно".

10. В това списание са поместени извадки от дневника на Олга Славчева. Навремето с Борис Николов и Сава Калименов беше решено архивът на Олга Славчева да се предаде на мен. Аз отидох и прибрах нейните тетрадки. Но те си оставиха някои интересни неща, като този дневник, и още преди много години трябваше да ми го предадат, за да не се разбиват нещата на Олга. И понеже Елена Николова знае, че част от архива на Олга е при мен, затова нарочно помества този материал, за да могат окончателно да ме сразят. Тези неща не са случайни. Но мога да ти кажа, че с това списание, това ръководство е приключило и то няма бъдеще. Направи справка досега каква е загубата от неизкупените броеве на списанието „Житно зърно". Вместо да се издава това списание, можеха да издадат по една беседа от Учителя. А знаеш ли, че в Айтос са задължавали всеки да вземе по 10 броя и да ги продава? С това са ги задължили. А това не е метод на Учителя.

И накрая, обърни внимание, че има изказвания за това как да се печати Словото на Учителя и то от хора, които никога не са виждали оригинални беседи, нито знаят каква е историята с тези беседи, нито пък някой от предишното поколение да им се е доверил и да им е предал някакви материали.

Аз не съм от това братство, което си служи с такива методи на работа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на останалите и се жертвува за другите.

Затова застани зад книгата и я обяви. Пожелавам ти успех.

д-р Вергилий Кръстев