62. Цеко Матов Етугов

[Светулка]

62. Цеко Матов Етугов*

Много братя работят усърдно и помагат в общото дело, особено в лагерите на Рила. Такъв е и Цеко Матов Етугов. Завършва електротехникум и работи в мореплаването. На Рила той често вози Учителя с лодката. Крайно услужлив е и помага на всеки, който го вика на помощ. Пее братските песни, прави опити да пише стихове и всякога гледа да ги римува. Приятелите се подиграват на неговото пеене и на стихотворенията му, но той не се отчайва, а работи усърдно. Постепенно Цеко започва да пее добре песните и да пише хубави стихотворения. При един разговор Учителят го пита: „Цеко, ти какъв искаш да станеш в другия живот?" Цеко веднага отговаря с рима: „Учителю, искам да стана поет и да измета от света всичката смет." След малко, като се позамисля, казва: „Учителю, ученик искам да стана." Учителят отговаря: „Тя свърши вече. Ще станеш това, което първо пожела."

Цеко живее в барака на Изгрева. Понеже няма малък часовник, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала.

* Виж « Изгревът» том V стр. 674-676; том VII стр.373-374; томXVI стр. 107, N93.

Когато Учителят дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг., разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителят казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителят му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева. Не искам никакъв апартамент." (Учителят му говори за духовното жилище, което се подготвя.)

В Цеко се влюбва жена, която желае да се омъжи за него. Цеко е наивен като дете и не мисли за последствията. Тя му е била враг в миналото и е искала да го отклони от духовният му път. Учителят вижда и знае всичко. Веднага взима мерки да го предпази от падението, което го очаква. След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят. Той поправя тока на брат Пеньо Ганев и държи единият проводник с ръка. В това време духва вятър и дългата му коса се опира до другия проводник и си заминава, както е на стълбата, опряна на стълба. В момента на заминаването му на Изгрева, Учителят казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва.