Jump to content

65. Лидия Аладжем


Recommended Posts

65. Лидия Аладжем*

Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителят и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителят изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той и казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш."

След тази среща минават 20 години и Лидия идва в Братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той и казва, че един от техния род се е самоубил и от време-на време влиза в нея и нарушава душевното и равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителят и отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, и омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителят се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал."

След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Брат Васил отива в Южна България с беседи да проповядва новото. Без да знае, попада в граничната зона, където граничарите го хващат и го мислят, че е шпионин и го бият много. Пускат го, но той е много изтерзан и скоро след това почива.

Учителят не беше доволен от това, че не продаваше беседите честно, а по-скъпо и взимаше пари за себе си, независимо, че Братството му даваше като на разпространител на Словото.

Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Имаше хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал Братство. Лидия живееше в блок близо до нас и ние често и ходехме на гости. Тя ни свиреше на пианото братски песни. Аз и носех редовно от храните, които получавахме в Братството. Тя получаваше постоянно ежемесечно помощ от еврейското дружество в България. Когато се почувства не добре, подари цигулката си на Павел, а тя отиде да живее в гр. Видин.

Живя при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...