Jump to content
Ани

8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Recommended Posts

8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г.

от д-р Иван Жеков за лечението по метода на

Севастиян Кнайп и Луи Куне[1]

Черновка. За препис.

До Другаря Министъра на Народното Здраве

В отговор на писмото Ви под №1-2165 от 4-того и в допълнение на писмото ми от 8.11. т. г. под пощенски № 199 т. г., чест ми е да дам исканите осветления по моя метод на лекувание на всички болести. Преди всичко, моят метод на лекувание по право не е мой, а е метод на моите учители Севастиян Кнайп и Луи Куне, и двамата - германци, във водолечебниците на които бях на лечение през 1916 г., а именно, на първия - във Верисхофен, близо до Мюнхен, на втория - в Лайпциг, които са прочути в Германия и не малко - в целия свят. Методите на тия двама природолечители в основата си не се различават много, защото и двата метода си служат с агентите на природата, а именно: слънцето, водата, въздуха, лечебните сили на билките (неотровни) и със строгата вегетарианска храна, които, разбира се, приложени в необходимата среда, обстановка и условия, дават винаги положителни резултати, т. е. основно из- лекувание на всички болести, известни днес на медицинската наука. Но, обаче, ако това, разбира се, може да се мисли и смята за разлика, съществува едно различие между тия два метода, че методът на Севастиян Кнайп е приложим в своята си цялост само в санаториална обстановка с подготвени санитарни сестри и братя, които са помощен персонал в приложенията на разните начини и форми на природолечението и водолечението, а именно: слънцеле- чението, въздухолечението, билколечението и хранолечението-диетата, когато методата на Луи Куне е сведена дотам, че може да се приложи както в царския дворец, така и в циганската колиба, но, разбира се, зависимо от годишните времена: пролет, лято, есен и зима.
И двамата природолечители са били тежко болни: първият- от туберкулоза, а вторият- от рак, и затова в душата и съзнанието им залегнали мъдри мисли, ръководни в живота им. Севастиян Кнайп изразява своето телесно и душевно състояние с мотото: «Който сам е търпял нужди и лишения, той знае да съчувствува всякому в бедите и нещастията.» А Луи Куне: «Който дири истината, не трябва да държи сметка за страданията.»
Първият [Кнайп] основава своя метод на 35-годишна опитност и издава през м. октомври 1886 г. своя труд «Моето водолечение». Той не обичал да прави шум със своята лечебна метода, но при все това неговата скромност не попречила да го спохождат хиляди страждущи, от които някои се церили при него, а други са получавали само съвети, но и всички са намирали изцерение и облекчение на болките си. Всички са му изказвали най-горещи благодарности и едногласно твърдели, че тяхното здраве се възобновило, добили пресни сили и нова обич към живота. Първото издание на неговия труд било разграбено в два-три месеца и трябвало през последующите пет години да се отпечата в 35 издания и в повече от 200 000 екземпляра. Така водолечебната метода на Кнайпа добива всемирна известност и тихото селце Верисхофен, гдето той е бил свещеник, почва да се посещава от хиляди болни за помощ и лечение. През 1891 г. са постъпили и посетили Кнайпа в повече от 30 000 души болни и са били отворени водолечебни заведения не само в Бавария, но и в други германски държавици. Необикновената известност, която си е спечелила Кнайповата метода за лекувание по всички страни и във всички слоеве на обществото, е най- силното доказателство, че това не е някой изкуствен възторг, но е последица на една истинска нужда, която се усеща от хората, т. е. връщание от сегашния изтънчен и изопачен начин на живение към природния, простия и разумен живот, т. е. към природосъобразен живот, към който Кнайп показва в своята книга. Но при все това не са били малко неговите мъки и огорчения: «Моите лечебни съвети не ми донасят полза, а губене на време, не почести, а укори и преследвания, неблагодарност, а в много случаи неблагодарност, присмех и злорадство. И все пак далеч стои от мен мисълта да изляза против съществующа- та посока в медицината. Така също, не мисля с когото и да било поотделно да влизам в препирня, нито да хуля познанията му. Аз, напротив, добре зная, че само специалист може да издава и печата такива неща по специалността си, но мен ми се струва, че и те трябва да са благодарни на всяко отделно лице, което споделя с тях своите знания, добити след дългогодишен опит. На критиката, която произтича от злоба, аз няма да обръщам никакво внимание и спокойно ще понеса хулите, които ми се хвърлят. Моето силно желание е щото някой лекар да ме освободи от тази тежка и трудна работа и нищо друго не бих искал толкова, колкото лекарите да се завземат и изучат основно моята водолечебна метода. И вярвам, че моята водолечебна метода ще е полезна за тях. Трябва да кажа и това, че аз можах да стана много богат, само ако исках да взема предлаганите ми от пациентите пари. А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд.
Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.»
А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му:
I. Каляване на тялото.
1. Ходене бос.
2. Ходене по росата или мократа трева.
3. Ходене по мокри камъни.
4. Ходене по що падналия сняг.
5. Ходене по студената вода.
6. Умиване със студена вода ръцете и краката.
7. Умиване на колената.
8. Умиване на цялото тяло.
«Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.»
II. Ползуване с водата.
 
A. Компреси.
1. На снагата.
2. На гърба.
3. На снагата и кръста, взети наедно.
4. На корема.
 
B. Вани - студени и топли.
1. Студени вани на краката.
2. Топли вани на краката.
 
Половин вани
 
III. Седящи вани.
 
Студени и топли
 
1. Студена седяща вана.
2. Топла седяща вана.
 
IV. Пълни вани.
 
1. Студени пълни вани.
2. Топла пълна вана без триене. (1. Със сенни отпадъци; 2. Овесена слама; 3. С борови листа; 4. С няколко растения.)
 
V. Вани за отделните части на тялото.
 
Вани за отделните части на тялото.
 
1. Вана за китката и цялата ръка.
2. Вана за главата.
3. Очна вана.
C. Парни вани
1. Парна вана на главата.
2. Парна вана на краката.
3. Парна вана на нощния стол
/У нас не си служат с нощен стол. Това е като седилото в клозетите с капак. (бел. а.)/
4. Особени парни вани за отделните болни места.
 
Д. Поливания:
 
1. Поливане на колената.
2. Поливане на бедрата.
3. Поливане на долните части на тялото.
4. Поливане на гърба.
5. Поливане на цялото тяло.
6. Поливане на горните части на тялото.
7. Поливане на ръцете.
8. Поливане на главата.
 
Е. Умивания:
 
1. Пълно умиване (а) За здравите; б) за болните)
2. На отделните части на тялото.
 
Ж. Обвиване.
 
1. Обвиване на главата,
2. Обвиване на шията.
3. Шал.
4. Обвиване на краката (а) Същинско обвиване; б) Обвиване до колената)
5. Долно обвиване.
6. Кратко обвиване.
7. Намокрена риза.
8. Банска риза.
3. Пиене на вода
Ето това са форми за приложението на водата по методата на С. Кнайп, на които описанията на начина за тяхното приложение има в книгата му. И всичко това - за да се усвои и използва в лечебната практика, не е достатъчно теоретическото познание, а се изисква ПРАКТИКА, но практика с дарба, вдъхновена от любов към ближния. И следователно, невъзможно е, колкото и да се желае, дори пространно това да се опише и предаде, а още повече-.да се усвои, освен да се чете самата му книга, а най-вече - в самата му водолечеб- ница практически да се изучава и усвоява.
А Луи Куне, както казах по-горе, свежда своя метод на лечение на няколко само форми, които, обаче, основава ги на научна база и подкрепя ги с опити, като доказва със законите на природата. Ето как и по какъв повод се изказва сам той за своя метод за лечение на всички болести: «Когато навърших 20-тях си години, белите дробове и главата почнаха силно да ме болят. В началото подирих помощ от официалната медицина, но, обаче, тя се оказа безсилна, още повече, че доверието ми в нея бе разклатено, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ме съветваше да се пазим от лекарите, които тя считаше единствените виновници на страданията си. И баща ми бе умрял в ръцете на лекарите от рак в стомаха. В 1864 г. узнах за някакво събрание на привържениците на природния лечебен метод. То бе кръг от будни хора около незабравимия Мелпер. Плахо запитах присъствуващите какво да сторя против бодежите в гърдите, от които страдам. Казвам: плахо, понеже нестихващата ми нервна възбуда бе тъй силна, че не можах да говоря високо. Оттогава станах редовен посетител на събранията. Тъкмо тогава се разнесе славата на успешните лекувания на Тодор Хаана. Брат ми го посети и се върна с подобрено здраве. И аз се убедих в тоя лечебен метод и с пълна вяра отидох да го опитам. Състоянието ми все се влошаваше и стана непоносимо. В стомаха ми се яви язва, дробовете ми бяха отчасти разрушени и нервите ми - така разстроени, щото намерих покой само всред природата, а за сън и работа не можах и да мисля. Днес смело заявявам, че, ако и тогава да изглеждах охранен и червен, бях окаян страдалец. При това спазвах всички дадени ми лечебни предписания - диета, водни и слънчеви бани, компреси, душове и клизми. Опитах всичко, без да постигна нещо повече от смекчаване на болките си. Като наблюдавах живота всред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебния ми опит бе сполучлив - здравното ми състояние почна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съвета ми. Уредите бяха отлични и диагнозите - точни. Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и подигравки и сигурни материални загуби.
Най-сетне на 10.Х.1883 г. открих сегашния си санаториум. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз. Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изна- мервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Приш- ниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод.
Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алгопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение?
С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна.
Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни.
Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата. Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони. Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чийто заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, щото мога с право да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операция. Невъзможно е да опиша всички опити, които предшествуват изграждането на лечебната ми система. Това би било наистина интересно за мнозина, но, обаче, няма никакво практическо значение. Едно от преимуществата на моята система е именно това, че позволява да се пристъпи направо към целта и спестява напразното мотане.
Ще повторя накратко казаното. Вътрешното влечение ме доведе до природознанието, а тежката ми болест и неуспешните с медицината лекувания ме тласнаха към природното лечение. И съзнанието, че и последното в сегашния си стадии на развитие не е в състояние да излекува тежката ми хроническа болест, ме принуди да правя по-нататъшни изследвания. Непрекъснатото наб- людавание на живата природа ми разкри измененията, които болестта причинява във формите на тялото, а начинът, по който те се извършват и изчезването им, когато болестта бъде излекувана, ми показаха що е болест и как се заражда тя, и как трябва да се лекува. И така, опитите и проучванията ми доказаха, че болестта е присъствието на чужди (болестни) вещества в тялото. От тия вещества във форма на циреи, гнойни рани, обилно потение и изривни болести, тялото се стреми да се освободи и, успее ли да стори това, болестното чувство се заменя с чувство на облекчение, ако, разбира се, пречистването на организма е било достатъчно. Тия вещества проникват в тялото: през носа - в дробовете и през устата - в стомаха. И на двата пътя има стражи, които не изпълняват безупречно службата си и пропущат в тялото вещества, които не му принадлежат. Тая стража са носът и езикът: първият - за въздуха, а вторият - за храната.
Щом почнем да не се покоряваме на обонянието и вкуса, те стават небрежни от изпълнението на службата си и почват да пропущат чужди вещества в тялото. Знаете как лесно можем да привикнем към гъст тютюнев дим и да го вдишваме като чистия въздух. Повече от носа е покварен езикът, който може да привикне към най-противна за тялото храна. Да изброявам ли многото лакомства, от които днес не можем да се лишим и освободим, които преди стотици години са били съвсем непознати и с които съвременното човечество се е така сраснало, щото по-скоро би се отказало от естествената храна, отколкото от тях?
Храната на дробовете още не е така извратена както тая на стомаха, понеже с въздуха не можем да си позволим разкош. И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява. Благодарение на подправките на храната, които действуват както камшика за коня, човешките храносмилателни органи издържат доста дълго надвишаващата естествените нужди и работа, но, обаче, силата ни постепенно отпада и те почват да отстъпват. Преходът от здраве към болест е така бавен, че болният не забелязва промените.
Трудно е да се определи границата на поносимото за един болен стомах. Често една ябълка се оказва доста достатъчна за него, а две го претоварват. Всичко прекалено вреди на тялото. Нека не забравяме, че това, което даваме на стомаха, трябва да се смели. И здравият стомах смила само определено количество храна. Всеки излишък е отрова за него и ако не бъде изхвърлен, образува чуждо (болестно) вещество. Затова умереността в яденето и пиенето са основата на трайното здраве. Какво става с чуждите вещества? Наричам ги чужди, понеже не принадлежат на тялото. Последното се стреми да ги отстрани, и то - по определените от природата пътища. От дробовете те минават чрез дишането обратно във въздуха, а от стомаха ги отвеждат червата или минават в кръвта и биват изхвърлени като пот, пикоч или издишват въздух през кожата, бъбреците и дробовете. Така тялото се грижи да отстрани лошите последици на прегрешенията ни спрямо природата. Безспорно е, че от него не можем да искаме много в това отношение. Ако продължаваме да пресилваме отделителните органи, то те най-после упадат и организмът се вижда принуден да отлага чуждите вещества във вътрешността. За изграждането на тялото те са негодни, дори се явяват пречка в това отношение, понеже затрудняват кръвооборо- та, а заедно с това - и храненето. Те се отлагат постепенно в отделни места, главно - в околността на отделителните органи, понеже към тях се стремят.
Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето.
И сега вече почват измененията на формите. В началото те са слаби и достъпни на наблюдателното око. Такова тяло е вече болно, но, обаче, болестта е безболезнена - хроническа (латентна). Тя се развива така бавно, че болният не я забелязва. Едва след много години започват да му правят впечатление неприятните изменения. Той вече няма охота за ядене, работоспособността му намалява, душевно е отпаднал или се явяват от този вид. Това състояние е все още поносимо, щом отделителните органи продължават да работят усилено - докато червата, бъбреците и дробовете изхвърлят остатъците и кожата се поти. Прекъсне ли се, обаче, тая усилена очистителна дейност, здравното състояние на болния се влошава. Веществата, които са се отложили главно в корема, постепенно проникват в цялото тяло и пречат на правилното формиране на органите. Те обикновено са разтворими, могат да загниват, да ферментират, когато условията благоприятствуват. В организма започва ферментация, която е от извънредно значение. Всяка ферментация е придружена от образувание на топлина. Тая топлина се дължи на триенето на веществата едни о други и о тялото, както и на самия ферментационен процес и свързаното с него изменяване на ферментиращите се вещества, ферментацията се извършва при дадени условия и тласък. Такъв тласък е промяната на времето, така и наречената простуда, а също така и някоя дълго престояла, лесно ферментираща храна в стомаха, както и ядосването, уплахата, душевните вълнения, ударите и т. н.
Наблюденията ми показаха, че ферментацията винаги почва в корема. Тя произвежда топлина и ние скоро долавяме увеличение на температурата във вътрешността на тялото, което наричаме треска. Тя се явява само когато има чужди вещества и естествените изходи на тялото са запушени, т. е. 1. Когато не отиваме редовно по голяма нужда; 2. Когато пикочта е недостатъчна; 3. Когато порите на кожата са запушени; 4. Когато дишаме недостатъчно.
По-горе казах, че при всякоя ферментация се образуват от само себе си микроскопични растителни организми, наречени бацили. Това, разбира се, става и при треската. И с това се разрешава по най-простия начин така много обсъжданият бацилен въпрос. Щом отложените в корема вещества почнат да ферментират, бацилите се зараждат от само себе си в тялото. Те са продукт на ферментацията и изчезват също от само себе си, щом ферментацията престане и тялото оздравее. Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става. Ето защо същественото при лекуването е не да се унищожат бацилите, а да се отстранят причините на ферментацията - чуждите вещества. Заедно с тях изчезват от само себе си и паразитите, които плашат милиони хора. Представете си една стая, която не се чисти цели седмици и в нея всекидневно се натрупва много нечистотии. Скоро се зараждат всевъзможни паразити, които безпокоят жителите на стаята и последните ще замислят как да ги унищожат. Опитат ли се, обаче, да сторят това по общоприетия начин - чрез отрова, те наистина успяват да унищожат по-голяма част от тях, но, обаче, това не довежда до трайно облекчение, понеже самата нечистота е източник на паразитите и броят им почва да расте. Съвсем друг би бил резултатът, ако се отстрани веднага нечистотата. Следователно, постъпим ли по същия начин с тялото - пречистим ли го, ние го освобождаваме завинаги от бацилите. Представете си едно благо всред лято. Всеки знае колко много комари се въдят в него. Всички бихте се съгласили, че е неразумно да се опитваме да унищожаваме комарите с отрова. Ще унищожим милиони, но, обаче, други милиони ще се развият на тяхно място, понеже самото блато е техен източник. Така че единственият разумен начин и изход е да премахнем самото блато. Известно е, че по сухите височини комарите не се явяват и въдят. Опитаме ли се да съберем голямо количество комари и да ги поставим на някоя суха височина, ще видим как те скоро ще се отстранят към блатата, понеже сухотата е техен гроб.
Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й.
Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества. Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на треска, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови трескави процеси. Така че, нужно е да отстраним тия здраво заседнали в организма вещества. Това се постига чрез моите отвеждащи коремно-обтривни и обтривно-седящи бани, за които ще кажа по-нататък. Те подтикват тялото да прогони по естествен начин отложените в него чужди вещества. Едва когато голяма част от чуждото вещество бъде прогонено, изчезва треската, а заедно с нея - болестта. Нека скицираме гореказаното, за да извадим още няколко важни заключения. У всички болни има изменения на естествените форми на тялото. Тия изменения са причинени от чуждото вещество. Присъствието на последното в тялото означава болест. Това са веществата, които тялото не използва и са натрупани поради недостатъчното и неправилно храносмилане. Чуждите вещества се отлагат първо до отделителните органи, обаче чрез ферментацията постепенно се разнасят из цялото тяло. Докато отделителните органи успяват да отстранят част от чуждите вещества, телесното състояние е поносимо, обаче, упадне ли дейността им, явяват се по-значителни разстройства. Отлагането на чуждите вещества не е болезнено, понеже е, така да се каже, латентно, хронично и остава дълго време незабелязано. Причинените от това отлагане болестни прояви наричаме безболезнени, скрити. По същина те са ония, които наричаме хронични или дълготрайни.
Чуждите вещества са разложими - загниват. Те са съществената причина на ферментацията и почвата, върху която се развиват бацилите, ферментацията почва в корема, гдето се отлагат по-голямата част от веществата, обаче бързо се разпростира нагоре. Състоянието на болния се променя, явяват се болки и треска. Тия болестни прояви наричаме болезнени. Това са острите - възпалителните болести.
От всичко това вадя следното важно заключение: Има само една болестна причина, само една болест, изразена в разни форми.
Строго казано, има не разни болести, а разни форми на една и съща болест. Изключение са само външните повреди (нараняванията, натъртванията), които всъщност не са болест и не попадат под закона за единния произход на болестите. Така че основата на моето учение е единството на болестите и очертах пътя, който ме доведе до убеждението, че всъщност има само една болест.»
Ето лечебните средства по методата на Луи Куне, описани в книгата му:
A) Парна баня
 
1. Пълна парна баня.
2. Коремна парна баня.
3. Парна баня на главата и шията.
 
Б) Слънчева баня
 
1. Пълна слънчева баня.
2. Частична слънчева баня.
В) Обтривни бани
1. Коремно-обтривна баня.
2. Обтривно-седяща баня.
Тая съкратена процедура на методата на Луи Куне привлича по целия сват едно мнозинство последователи и книгата му претърпява 121 издания, а е преведена на английски, френски, испански, португалски, холандски, италиански, руски, датски, шведски, норвежки, румънски, турски, малайски и на няколко индийски наречия, а също и на унгарски, полски, чехски, сръбски, български и гръцки езици.
Ясно е, че не ми бе възможно дори пространно с мои думи да предам методите и на двамата природолечители, с които си служа в моята практика, а още повече - да пратя проби и лекарства, понеже в повечето случаи си служа с природните агенти - слънцето, водата и въздуха. А в билколечението толкова са разнообразни лекарствата, че те не могат да се сведат до единствено лекарство, комбинирано - рецепта за дадена болест.
И двамата природолечители си служат със строгата диета на вегетарианската храна, която в моята практика се уверих, че е и едно лечебно средство. Мога смело да потвърдя, че в лекуването с билки най-същественото условие за излекуване на всяка болест е строгата вегетарианска диета, така че и най-сполучливата комбинация на билки по качество и количество за дадена болест без такава диета е невъзможно да се излекува основно, и особено - хроническите болести.
В заключение ще прибавя, че в нас е крещяща нуждата от една водолечебница, в която в два отдела да се прилагат тия методи. За тая цел имаме в София идеални условия - Общинската градина зад Семинарията, гдето да се определи и огради необходимото място за слънчеви и въздушни бани - отделно за мъже и жени. Всред тия борови дървета с припека на слънцето и чист въздух, болните ще се чувствуват, че са на лечение в рая.
Разбира се, че своевременно трябва да се подготви лекарски и тем помощен персонал, които да вдъхнат на публиката вяра в тяхната гтодготовка и вещина, а това се постига само при единственото условие - да имат любов към професията си и към болните, с каквато любов са работили двамата природо- лечители и благодетели на човечеството.
26.12.1950 г.
гр. София

С почит: (подпис)

(печат: Д-р Иван Жеков)

 
-----------------------------------
[1] Това е класическа статия - проверено и доказано от големия опит на д-р Иван Жеков. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×