Jump to content

Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА


Recommended Posts

Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

1. Писмо до Юрданка Жекова от 25.IX.1923 г. от Милка от София

25.IX.923 г.

Мила ми сестра Йорданке,
Замълчахме се. Да се не забравим. Нека пак да подновим коренспон- денцията си, разбира се, ако ти е приятно. До събора не ти писах, като се надявах, че скоро ще се видим в Търново. Но тази година белите братя нареди­ха тъй, че да не отидем. Пак прекарахме хубаво. Тук прекарахме много хубаво. Бяхме си разделени на групи и групите се събирахме всеки ден в определената къща, сутрин си извършвахме наряда, а после пък попявахме си, свирехме, общо се хранехме, като в Търново. Ходихме при Учителя на гости, излизахме на Баучер
за цял ден, а като свърши съборът, в неделята всички групи, заедно с Учителя, ходихме на Черния връх. Тръгнахме в събота следобед, отидохме на бивака, поспахме малко и през нощта в 1 часа потеглихме за Черния връх. Чудесно беше. Наистина, поизмръзнахме малко, защото имаше силен вятър, после спеше ни се, но това беше докато изгря слънцето. Ах, пък какъв изгрев имахме! Чуден, ненагледен. Учителят стъпил на една канара и ние - на канари около Него. Но той как мило беше застанал и вятърът му развява сребристите коси! Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява. Никога няма да забравя тоя момент. И ние пеем - «Изгрява Слънцето, праща светлина» и «Бог е Любов».
След това закусихме и имаше две беседи. Към 12 часа слезнахме на бивака и вечерта някои се върнахме, а някои с Учителя останаха и в понедел­ник се завърнаха. О, славно беше.
От две недели вече Учителят почна наново да държи беседи. Само в шко­лите още не идва. Вчера ни говори много хубаво върху 7. стих от 18. глава Матея: «Горко на света от съблазните».
Между другото каза, че едно от качествата на новото учение е да не се съблазняваме. Друго качество - да не те хвалят. Защото, казва, тук, на земята, които се считат за праведни и добри, на небето не се считат за такива. И много още хубави мисли имаше.
Как е Докторът? Той няма ли да дойде малко към Софията? Нарочно, много, много ще го поздравиш от мене. Какво прави сестричката? Забравих й името. Дето беше с тебе. Много мила сестра. Иска ми се и на нея да пиша. Пиши ми адреса й. Също и нея нарочно ще поздравиш.
Ами братът Марко Дългоухий, как е с драгоценното си здраве? Той не ще ли ни каже нещо? Звездите не му ли казват нещо за архимандрита Евтимий? Хайде, стига толкова. Моля ти се, сестричко, предай тук приложените писма на Сотирка и сестра Цочева.
Много мили сестрински поздрави от Милка.
На Михаил също много поздрави и сестра Бела, и на братята, с които ме запозна, не им зная имената - двама бяха.

2. Писмо до Юрданка Жекова от 15.VI.1924 г.

от Марийка Петрова от Пловдив

Драга Сестро,
Един месец вече, откак се върнах от София, но едва днес ти пиша. Не­достойно е на окултна ученичка да искам извинение на неточността си, но все пак аз изпълвам обещанието си. Първата седмица исках да ти пиша, но не знаех дали се завърна от София. След първата седмица ми дойдоха такива испитания, каквито не очаквах и немах възможност да си почина, а нежели да седна да пиша. Днес, 15.VI., щехме да сме на Белмекен и мислих оттам да ви пиша; щеше да се състои от Учителя екскурзия до Белмекен - София - Плов­див, но получихме телеграма да не тръгуваме, защото се отлага екскурзията, а повече не ни пишат.
Аз вервам, че отдавна си се прибрала във Варна, Как сте там, нещо ново ми пиши, ако има, или след моето заминаване ако е имало нещо ново. Невен- ка замина ли или я остави в София?
Ние сме по-близо до София - по-можем да се научим и затова ще ви се похваля, че сестра Магдалина си е дошла от странство и пак същите си работи повтаря; доста неспокойно е в София. Миналата седмица един брат от Плов­див беше в София и казва, че Магдалина искала да превземе събранието.
Юрданке, за нас тези новини са неприятни, но всичко да бъде за слава Божия.
Засега поздрави всички братя и сестри във Варна от всички братя и сес­три от Пловдив. Поздрави и твоя другар Доктора, макар че лично не се позна­ваме. А ако пишеш на Невенка, поздрави я от мен.
Засега ви пожелавам всичко хубаво и скоро свиждане.

С братски привет: М. Петрова

15.VI.1924

Адресът ми е: Марийка Петрова

ул. «Велико Търново» № 25, Пловдив

3. Писмо до Юрданка Жекова от 11.III.1925 г.

от Савка Керемидчиева от София

За сестра Юрданка във Варна
Любезна Юрданке,
Току-що предадох на брата писмо до Сотирка и виждам, че има време и на тебе да пиша, и както виждаш, това и правя, макар и с молив.
Пролет иде! Природата се съживява, нов живот започва тя, а ние, хора­та, които сме започнали новия живот, остава този живот да разрасти - да го живеем вече!
Човек се учи, като слуша, а прилага, като е послушен. Знание се добива със слушане, а живот - с послушание. Послушание е прилагане на слушаното. 'Слушането става и механически, когато послушание или прилагане принципи­те в живота става само съзнателно.
Желая тази пролет да донесе на хората на земята съзнание, съзнание...

Твоя сестра в Господа Савка

11.III.1925 г. София
Поздрав на всички варненци.

4. Писмо до Юрданка Жекова от 26.V.1927 г.

от Марийка Тодорова от София

26.V.927 година. София

Н. И. К. Б. И.
Юрданке,
Ходих при брата Д-р, предадох поздрава ти - по-право, той ме намери, защото мислеше, че му нося писмо от теб, а такова като нямаше, му стана лоста мъчно. Очаква те да дойдеш и му помогнеш, защото горкият е много зает. Работи, не се шегува, па като има помощница като теб, ще бъде още по- добре. Бараката е доста хубава - три метра дълга, тоест и половина, а широка ~ри метра. Имате две хубави бели кози. Днес пих от тях мляко за теб. Бог да ви благослови, та не само аз, и колко други. Ела и ти да пиеш от белите кози бяло мляко. Снощи бях на беседа и мисля след неделя да си дойда, та пак да видя, не знам.
Видях се с почти всички варненци, само Елена - не можах да говоря с нея и предам поздрави от Майка и. Поздравих Учителя от Сотирка и всички. После пак ме пита: «Сотирка как е, добре ли е?» Питат ме много от сестрите: «Кога ще дойде Юрданка?» Хайде де, идвай бе, джанам! Както виждаш, листът се изпълва и аз прекратявам и поздравявам всички, а тебе целувам сърдечно.

Сестра Марийка

[На плика:] Госпожа Юрданка Д-р Жекова, Лозята «Рупи», гр. Варна

5. Писмо до Юрданка Жекова от 2.VIII.1927 г.

от Сотирка Бабаджова

Мила Юрданке,
Писмото ти с водата и сушеното цвете получих и се зарадвах, че пия от сладкия извор и от цветето си направих един Витошки чай; тъй беше вкусен и ароматичен, за което ти благодаря, че си се сетила за оставената ти тука сестра.
Сега чакам да видим кога ще ми се даде отпуска, за да дойда и си почи­на от всякакви грижи и отдъхна при сладкия извор и при боровия въздух.
Само едно, Юрданке - аз нямам ни палатка, ни платнище, както знаеш, дошла от небето и затова ти се моля за едно кешенце за моето метрово душе- че, гдето да сложа моята чурупка. До вратата ли ще бъде, зад ли, къде и да е, сестрата е винаги доволна. Аз писах на Люба и тя иска да бъда, но при нея била сестра Бошкова, децата, Иванов, а малка била й бараката, че затова при тебе ще искам да съм - ти все едно местенце ще ми намериш. Аз за Младежкия събор няма да мога май да дойда, дано ми се нареди поне за общия.
Ти как си и как прекарваш? Вярвам вече да си свикнала и да ти е добре.
Аз съм сама; мама я изпратих в Жеравна с чичови, сега съм много зае­та, хем чиновник, хем домакиня, че много мъчно, но здраве да е, всичко ще се уреди.
Ти готвиш ли се за Мусала? Един си ти, Мусала!!!
Получих от Савка 1 ред и половина, а по безжичния - 50 реда, нека там по-често да се чуваме, там е красотата - в ефира.
От неделя на неделя все ходим на [...] и все мисля, че ще излезе от кьош­ка сестра ми Юрданка, да ни кани да влезем, да си починем, сега отдавна не съм ходила, защото съм заета много.
Ще чакам сега два реда с благоприятен отговор за моето натрапено, може би, гостуване в кьошка ти на Изгрев, но какво да се прави, като нямам материална възможност да си набавя и аз, за да не безпокоя другите. Ти ще ми прощаваш.
Поздрави Учителя и Му целуни ръка от мене, нека ми помага.
Поздрав на Доктора, Савка, Елена, Люба и всички, всички.

Сестрински поздрав: Сотирка

2.VIII.927 г.

6. Картичка от 17.IX.1930 г. до Юрданка Жекова от Христо Георгиев, София

17. IX. 1930 г. София

Многоуважаема Госпожа Юрданке,
С настоящето си писъмце изказвам своите сърдечни благодарности за приема, който ми оказахте. Трогнат съм от Вашето и на Господин Дончо вни­мание. Аз никога не ще забравя Вашата добра и благородна душа. Дано Все­вишният Бог ни дарява живот и здраве и догодина пак да ни окажете същия прием.
Ходих у господин Иванович и изпълних поръчката Ви за тиквите. Той се ангажира да Ви услужи. Ще Ви моля, ако е възможно, да ми донесете личната карта.
Приемете израз на добрите ми уважения към Вас и господин Дончо.
Приемете Вий и господин Дончо поздрави от сестричката ми Мара, коя­то се радва, че сте били много любезни към мен, след като й разправих как съм прекарал. Господин Тодор също ви поздравлява.

Христо Георгиев Министерство на Войната

Баучер - английски журналист, от когото е купено основното място за Изгрева. Вж. «Изгревът», том I, стр. 423-424. (бел. на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев)

Магдалина - това е Магдалина Попова. За нея вж. в «Изгревът», том I, стр. 278, 280-283, 283-285; том II, стр. 282-283; том V, стр. 488-490. (бел. на съставителя на «Изгре­вът» Вергилий Кръстев)

«Няма Истина като Божията Истина.» - формула, дадена от Учителя Петър Дъ­нов. (бел. М. И.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...