ПРЕДГОВОР

[blagodari]

ПРЕДГОВОР

Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея й беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да й помагат. Занесох и плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството й нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близко до своя учител. Учителя ценял нейната преданост и духовната й ревност. По повод на името й казвал шеговито, но с добро чувство, че произлиза от „тео", което значи Бог, и „фана" с произход от хвана, ще рече „Теофана хвана Бога". Това действително е така, защото животът й бе отдаден изцяло на Божествената идея в Учението.

Очаквах винаги да ми каже нещо интересно за живота на Изгрева и за Учителя, но тя пазеше ревностно преживяното, не обичаше много да говори на тази тема. В един разговор веднъж спомена думите „снемахме от горе". От това разбрах, че с още една сестра, може би родната й сестра Мара, са служили като проводници на високи енергии и влияния. По онова време България е била в златния си век и голям брой идеалисти се събрали около Учителя. Всичко това заедно с присъствието на Учителя създавало леката и приятна атмосфера в братското общежитие на Изгрева.

Висока и стройна, с вроден финес и голяма чувствителност, сестра Теофана била наистина като жива приемна антена за протичане на духовните послания. Лекота, сигурност и почти непрестанна възторгваща радост бликаше в нейно присъствие. В такива мигове изваждаше тетрадка със свои стихове и четеше. Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението.

Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава. В сестрите и братята от нейното поколение възрастта не се чувстваше.

Каква приятна светлина изпълваше стаята й с източно изложение и широко открит хоризонт. „Това жилище ми го даде Учителя. Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка. Учителя се погрижи за мен. Лично аз направих малко усилия."

Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост. Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея. Възхищаваше се на всичко. Само добри и благородни приятели имаха привилегията да я посещават, защото бе взискателна и не допускаше всеки да навлезе в живота й. Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик.

Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява. „Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си. После чете свои стихове и ми подари стихосбирката си „Детски образи."

Сестра Теофана предричаше светло бъдеще за нашата страна. Не съм срещал друг да обича така искрено България и света. Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат орехи край пътищата и из полето. А също и плодни дървета. Така българите ще живеят в благоденствие и ще са пример за другите народи. Земята ни ще бъде като плодна градина." И така се вживяваше в красивия образ на плодната градина, че трябваше да замълчи, за да го изживее, потънала в мечтите си.

Накрая сестра Теофана винаги предлага нещо сладко. Аз си тръгвам и, разделяйки се с тази загадъчна жена, долавям в съзнанието си много въпроси, на които тепърва трябва да търся задоволителния отговор. Струва ми се, че никой не успя да влезе в онова свещено вътрешно пространство, в онази цветна градина на Изгрева, който носеше Теофана в душата си. Сърцето й обаче спечели Катя Стайкова, една много мила и сърдечна нейна съседка.

Един ден ме заведоха при леля Катя. Сестра Теофана бе вече напуснала този свят. В дома се чувстваше някаква празнота. Нямаше я Фани. Катя я обичаше искрено като нейна по-голяма благородна сестра и много често ми говореше за нея. Тези разговори върнаха светлото присъствие в апартамента над нас, което бе скъпо както на леля Катя, така и на мен. И неусетно между нас се установи хубаво приятелство. С каква любов говореше тя за Фани. Ведра и обичлива приятелка, добра с всички. Милата леля Катя! Чрез нея обикнах още повече българската душа, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше. Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше. Колкото и да страдаше, тя запази приветливия си характер. Обичта й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше. Беше се грижила за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни. И естествено в нея Фани бе видяла истинския си наследник.

Един ден съвсем спонтанно, както става между добри приятели, Катя ми каза: „Извинявай, защото аз знаех, че Фани искаше да остави всичко на теб!" Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази душа се бе извисила - Катя с голямото сърце. Тя и в духовен план бе достойната наследница на сестра Теофана.

Няколко месеца преди Катя да си замине, бяхме отново при нея. Тя каза: „Имам нещо много скъпо за теб." После се обърна към дъщеря си: „Мими, иди да го донесеш." Мими излезе за миг и се завърна с огромен дневник, върху твърдата корица на който с позлатени букви бе написано: „Летопис". И ми завещаха летописа на Изгрева.

Почивай в мир лельо Катя. Сега ти си при твоята обична Фани, при сияйната звезда на мировия Учител, до сестра Теофана, която изживя най-възвишените поетични трепети в Изгрева.

Бъди щастлива в отвъдното!

Павел Желязков