МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

[blagodari]

МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителя е започнал да работи, откакто се е родил. Всъщност той е започнал да работи за своето идване на земята много по-рано. Приготовлявал е условията както за своето раждане, така и за своето развитие и бъдеща дейност. Неговите родители са избрани. Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи.

Още от малък Петър е проявявал особености, които учудвали и не са бивали разбирани. Въпреки това както близките, така и познатите, са имали добри чувства към него - като малко дете, и като юноша, и като млад момък.

*

Учителя е започнал своята работа още със завръщането си от Америка, където учил теология, медицина, музика и всичко, до което се е докоснал този велик

дух.

Тук може някой да запита: Каква нужда има знаещия от знание?

Учителя е учил през цялото време на своето престояване на земята, защото е искал и със своите земни органи да изследва, да провери и да оправи развитието

на човека, като внесе към неговите постижения дотук онова, което е носил в себе си - повече светлина, повече Любов и повече сила. И устройвайки живота на своите ученици и последователи, той не изпуща своята цел, по развива своето учение до един велик план и един велик метод.

Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й.

България е освободена след петвековно робство!

Велико събитие! И велик подарък!

Учителя знае. Трябват условия на човека, за да може да обърне поглед навътре, към себе си. Знае също, че тази именно задача предстои на човека в XX век. Той е

пратеникът, великият пратеник на небето, който ще постави своя лост и ще помогне на човечеството да направи този завой.

Учителя казва: „Съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вторият процес. Вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя

обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат не щат, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат в новия път."

Знае Учителя какво предстои на човека и затова помага.

(Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24 февруари 1922 г.)